Определение № 3941 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2200/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Х. М. и Д. Д. Г., чрез адв. П. Х., против разпореждане № 1793 от 10. 04. 2024 г. по гр. д.№ 2526/2023 г. на ОС – Варна, ГО, 3 състав, с което е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, подадена от същите касационна жалба вх. № 7811/26. 03. 2024 г. против решение № 180 от 23. 02. 2024 г. по в. гр. д. № 2526/2023 г. на ОС - Варна. Развити са съображения за незаконосъобразност на разпореждането, тъй като владелческите искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС са искове за защита на право на собственост и постановените по тях въззивни решения подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Подадената от П. Х. М. и Д. Д. Г. касационна жалба вх. № 7811/26. 03. 2024 г. против решение № 180 от 23. 02. 2024 г. по в. гр. д. № 2526/2023 г. на ОС – Варна е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Същото е постановено по владелчески иск с правно основание чл. 75 ЗС, за възстановяване на отнето владение на реална част от 89 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], район „А.“, с.о. „З.“. Цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 3, вр. т. 2, пр. 1 ГПК (1/4 от данъчната оценка), е 556, 45 лв. - под 5000 лв. Съгласно. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. Изключението, предвидено в цитираната норма, за въззивни решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове с обуславящо значение за иска за собственост в случая не е налице, тъй като делото има за предмет владелчески иск по чл. 75 ЗС, с който се защитава владението като фактическо състояние, а не правото на собственост върху спорната реална част от процесния поземлен имот. При тези искове не е от значение кой е носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот. Същите са на разположение както на владелеца, така и на собственика на недвижим имот, но съдът проверява само факта на владението и на нарушаването му, а документите за собственост се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението (чл. 357 ГПК). По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение