Определение № 2875 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4574/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 608 от 09.05.2023г. по гр.д. № 2774/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд № 262328 от 12.07.2022г. по гр.д. № 10505/2020г. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от Б. Ю. Я. против М. Т. С. искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. вследствие на нанесени от ответника удари в областта на лявото рамо, по главата и тялото на 06.10.2015г. в гр. София, ж.к. "Обеля-1", в пространството между входове „А” и „Б” на блок 118, около 17.30ч.; за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000лв., произтекли от същото събитие и представляващи разликата между платеното обезщетение по болест и трудовото му възнаграждение за периода 2016г. - 2018г., ведно със законната лихва върху главниците от депозиране на исковата молба 02.10.2020г. до окончателното плащане, както и сума в общ размер на 15 236.12лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците в размер на законната лихва от 02.10.2017г. - 02.10.2020г. Решението се обжалва от ищеца Б. Ю. Я.. Според жалбоподателя съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 300 ГПК, като е приел, че последиците от присъдата се разпростират върху спорния предмет в настоящото исково производство. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визира основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси: 1/ предизвиква ли последици по смисъла на чл. 300 ГПК влязла в сила присъда на наказателния съд при претенции за установяване на деликт, фактическите и правни параметри на който не са били поставени в обхвата на обвинението срещу твърдения автор на непозволено увреждане; 2/ възможно ли е частично проявление на присъдата на наказателния съд само относно някои от елементите, изброени в разпоредбата на чл. 300 ГПК. Изтъква се и очевидна неправилност на обжалвания акт. Ответникът М. Т. С. чрез пълномощника си адв. Г. Г. взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предмет на спора е претенция по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вреди (имуществени и неимуществени) причинени на ищеца от ответника в резултат на нанасяне на удари в областта на лявото рамо, по главата и тялото на 06.10.2015г. в гр. София, ж.к. "Обеля-1", в пространството между входове „А” и „Б” на блок 118, около 17.30ч. Ищецът твърди, че бил нападнат от ответника в гръб, без да го е предизвикал; бил съборен на земята и ответникът му нанесъл поредица от удари с ръце и крака по главата, тялото, раменете и гърба. В резултат на това получил следните увреждания: 1/многобройни масивни кръвонасядания в областта на двете очи, носа, оток на дясната скула, охлузвания в областта на устните, кръвонасядания в областта на дясната мишница, колената, глезените, подбедриците и стъпалата на краката, травматично увреждане на дясното коляно, причинено от падането му върху него, като същото коляно било оперирано няколко дни преди инцидента; 2/ счупване на кутрето на дясната ръка; 3/ разкъсване на мускули и сухожилия в областта на лявото рамо. Първите две увреждания са констатирани и описани при преглед от съдебен лекар непосредствено след събитието, а травмата по т.3 била констатирана по-късно след преглед от специалист. Ищецът сочи, че за уврежданията по т. 1 и т. 2 е образувано наказателно производство, по което ответникът, привлечен като обвиняем, е бил оправдан, но увреждането по т. 3 в областта на лявата раменна област не попада в обхвата на обвинението по наказателното производство. Ответникът е оспорил исковите претенции с твърдение, че по образуваното наказателно производство е бил оправдан. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за неоснователени и е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени. Съдът е установил, че за твърдения от ищеца деликт е водено НАХД № 22716/2016г. на Софийски районен съд, по което е постановено влязло в сила решение № 78092/30.03.2017г., с което ответникът М. Т. С. е признат за невинен в това, че на 06.10.2015г. в гр. София, ж.к. "Обеля-1" бл. 118, между вх.“А"и вх.“Б“, чрез нанасяне на удари с крака по тялото е причинил на Б. Ю. Я. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на крайната костица на пети пръст на дясната ръка, с оток и интензивно кръвонасядане на цялата крайна част на пръста, което е причинило на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което обвиняемият е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал.1,т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 НК. Съдът е посочил, че по силата на чл. 300 ГПК решенията на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Гражданският съд, в развиващо се пред него производство, не може да преразглежда тези въпроси. Съдът е посочил и практика на Върховния касационен съд, според която задължителната сила на присъдата се простира до деянието, което е включено в състава на престъплението, за което е оправдан дееца, от обективна страна. Поради това Софийски апелативен съд е приел, че е обвързан от силата на пресъдено нещо относно това, че на 6.10.2015г. в гр.София ответникът не е извършил деянието - нанасяне на удари с крака по тялото на ищеца. Възражението на ищеца, че чл. 300 ГПК не може да се прилага, тъй като обвинение за причинената травма на лявото рамо не е повдигано, съдът е намерил за неоснователно. Изтъкнал е, че решението на наказателния съд касае деянието, извършено на 6.10.2015г., от което са причинени телесни увреждания на ищеца, като именно от същото деяние ищецът претендира да е претърпял и увреждане на рамото. Наред с това съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. свидетелски показания и експертизи. Кредитирал е заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което не може да направи категорична причинна връзка между диагнозата: удряне на рамото с частично разкъсване на сухожилието на мускул на лявата ръка и инцидента на 06.10.2015г. Такова увреждане не е констатирано при прегледа на 08.10.2015г., а едва на 29.01.2016г., когато при направено ЯМР-изследване е поставена диагноза: частично разкъсване и възпаление на залавното място на супраспинатния мускул на лявата ръка. Поради това съдът е счел, че причиняване на телесни увреждания в областта на лявото рамо вследствие на инцидента на 06.10.2015г. не е доказано нито от експертизата, нито от показанията на свидетелите Б. и Г. - показанията на Б. са неконкретни, той не познава ответника и не е сигурен кой е извършил деянието, а Г. дава противоречиви показания и е заинтересована. При преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице. Поставените правни въпроси, макар и непрецизно формулирани, имат отношение към решаващите изводи на Софийски апелативен съд, но не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, което сочи касатора, а именно значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд напълно е съобразил установената съдебна практика по чл. 300 ГПК, според което задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд, обхваща три елемента: дали деянието е извършено, дали е противоправно и виновен ли е дееца. Ревизирането в гражданския процес на тези предели на присъдата е недопустимо. Останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане могат да бъдат установени и доказвани в гражданския процес, независимо дали по отношение на тях са събрани доказателства в наказателното производство. Такива са видът и размерът на вредите. Въпросът, дали са настъпили други вреди, извън посочените в присъдата, може да се обсъжда само ако се установи, че е осъществено деяние и се докаже пряката причинно-следствена връзка между деянието и тези вреди. Обратно, след като соченият за извършител на увреждането, е оправдан за извършване на деянието, т.е. прието е, че не е осъществил това деяние, той не може да отговаря за вреди, произтекли от това деяние, независимо дали са посочени или не в акта на наказателния съд и дали са се проявили непосредствено след събитието или по-късно. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, включително посочената от Софийски апелативен съд (Решение № 289 от 14.11.2016г. по гр.д. № 261/2016г. на ІV г.о.), което изключва допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За настоящата инстанция е неразбираемо визираното от касатора във втория въпрос „частично проявление на присъдата на наказателния съд“. Вероятно се изхожда от застъпената теза, че след като обвинение за нанасяне на травма на лявото рамо не е повдигнато, то това увреждане не е обхванато от присъдата. Тази теза обаче не държи сметка за гореизтъкнатото, че оправдателното решение е за самото деяние. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК също не е налице. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Необходимо е този порок да може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Законът е приложен в точния му смисъл, не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Актът е обоснован в съответствие с логическите и опитните правила. На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол. В полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв. съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.