Определение № 641 от 23.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2816/2018 г.
ВКСII търговско отделение23.11.2018 г.докладчик Камелия Ефремова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М. – сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права, [населено място] против определение № 2741 от 29.08.2018 г. по г. гр. д. № 3902/2018 г. на Софийски апелативен съд. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на частн ия касатор. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. – сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права, [населено място] против определение № 2741 от 29.08.2018 г. по ч. гр. д. № 3902/2018 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-21 състав разпореждане № 9291 от 12.07.2018 г. по т. д. № 976/2018 г. за връщане на исковата молба на М. против „Бъди Бой” ЕООД, [населено място], с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за вреди поради нарушаване правата на авторите на 6 конкретно посочени песни. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК такива са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за гражданските дела и до 20 000 лв. – за търговските дела. В случая, ищецът претендира заплащането на обезщетения за вреди от нарушаване на авторските права на авторите (на текста и музиката) в общ размер на 6 000 лв. Каквато и да е преценката относно вида и броя на предявените искове (предвид различията в становищата на съда и на ищеца, изразени по повод дължимата държавна такса), очевидно е, че цената на всеки един от исковете е под законово установения минимален размер за допустимост на касационния контрол както за гражданските, така и за търговските дела. Ето защо, частната касационна жалба е недопустима. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение