Определение № 154 от 15.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 748/2022 г.

Подадена е частна жалба от К. Н. Д. срещу определение от 16.03.2022г. по ф.д. № 1969/1990г. на СГС, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 273901/10.03.2022г., подадена от частния жалбоподател с искане за спиране на процедурата по вписване по ф.д. № 1969/1990г. по описа на СГС на Решение № 74/30.12.2021г. на Националния съвет на Политическа партия „Българска социалистическа партия“. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че след като е подал искова молба за оспорване на решение № 74/30.12.2021г. на Националния съвет на Политическа партия „Българска социалистическа партия“ поради неговата нищожност, евент. незаконосъобразност, е реализиран фактическият състав на чл.536 ГПК. Регистърният съд, пред който е висящо охранителното производство по вписване на промени по партидата на политическата партия въз основа на коментираното решение, следва само да констатира наличието на висящност на спора относно правоотношението, което е условие за издаване на искания акт или което е предмет на установяване с такъв акт и да спре производството по заявлението за вписване на промени. Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на спиране на охранителното производство по вписване по ф.д. № 1969/1990г. по описа на СГС на Решение № 74/30.12.2021г. на Националния съвет на Политическа партия „Българска социалистическа партия“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество на частната жалба ВКС съобрази следното: Обжалваното определение е постановено в хода на висящо производство по ф.д. № 1969/1990г. на СГС, инициирано по заявление вх. № 273589/09.03.2022г. от К. П. Н. – Председател на Политическа партия „Българска социалистическа партия“ за вписване на промени в обстоятелства, подлежащи на регистрация, въз основа на Решение № 74/30.12.2021г. на Националния съвет на партията. С молба вх. № 273901/10.03.2022г. частният жалбоподател е поискал спиране на осн. чл.536, ал.1 ГПК на процедурата по вписване. Констатира се, че е налице висящо производство по т.д. № 180/2022г. на СГС по искова молба на К. Н. Д. против Политическа партия „Българска социалистическа партия“ за отмяна на Решение № 74/30.12.2021г. на Националния съвет на политическата партия. Предвид горното съставът на ВКС прави следните правни изводи: Молбата на частния жалбоподател с искане по чл.536 ГПК е насочена към спиране на производство за вписване на промени по партида на политическа партия по реда на ЗПП. Касае се за специален закон, който урежда правоотношения във връзка с определена специфична група гражданскоправни субекти. Ето защо неговото приложение изключва приложението на общия закон. В пар. 2 ПЗР ЗПП е налице общо препращане единствено към ЗЮЛНЦ, който се прилага към неуредени в ЗПП случаи. Липсва подобно общо препращане към ГПК, а доколкото има препратки, те са изрични и са строго ограничени до хипотезите на чл.16 ЗПП, чл.17, ал.2 и чл.18, ал.1 ЗПП. Приложимостта към регистърното производство по ЗПП само на част от общите правила на охранителните производства се извежда и от характера на същото. Акцентът е поставен върху бързината на регистърното производство – компетентност само на един съд, продиктувана от специфичните цели на този нормативен акт; двуинстанционност на производството; облекчен режим на касационно обжалване на актовете на СГС, изключващ селекция на постъпилите жалби по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК; кратък 14 -дневен срок за вписване от СГС и за произнасяне от ВКС. Едновременно с това липса изрична норма в ЗПП за спиране на производството по регистрация/вписване на промени в статута на политическите партии. Така коментираният характер на производство по вписване по ЗПП налага извод, че е дерогирано приложението на чл. 536 ГПК към него. Поради изложеното константна е формираната практика на ВКС /определение № 389/30.06.2009г. по ч.т.д. № 391/2009г. на ВКС, I т.о., определение №471/11.08.2015г. по ч.т.д.№1971/2015г. на ВКС, I т.о. и определение № 239/11.03.2010г. по ч.т.д. № 127/2010г. на ВКС, I т.о./, че липсата на нормативна регламентация, установяваща възможност да се иска спиране на регистърното производство по ЗПП, води до извод, че подадените молби, с които се иска такова спиране, са процесуално недопустими и следва да бъдат оставяни без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение