Определение № 50522 от 24.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1644/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОБЩИНА ДЕВИН, подадена чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 84 от 19.04.2022 г. по в. гр. д. № 64/2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 7032 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 243/2020 г. по описа на Девинския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден, на основание чл. 79, вр. чл. 258, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца СД ФИЛЕВ – МИХАЙЛОВА СД сумата от 21 588.24 лв., представляваща стойност на реално вложените, но неплатени труд и материали на възложена работа по договор № Д-507/11.09.2017 г. с предмет – Реконструкция на съществуващо дере в кв. Изгрев, [населено място], подробно описани, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение и се моли за отмяната му. Твърди се неправилност на крайния извод на съда, че ответникът дължи заплащане на стойността на вложените разходи за материали и труд за СМР, тъй като същите са извършени в негов интерес и полза, с неговото знание и без противопоставянето му, независимо че не са били възложени по надлежния ред – този по ЗОП, и не са били изпълнени и приети въз основа на договор. Поддържа се, че съдът не е взел предвид доводите, свързани с приложението на специалния закон - че възлагането на допълнителни работи е следвало да се извърши в писмена форма, под страх от недействителност, по аргумент от чл. 20, ал. 4, т. 1 и ал. 5 ЗОП, респективно - че устният договор не може да съставлява правопораждащ факт за претендираното вземане, тъй като е нищожен според изискванията на ЗОП. Излагат се и съображения, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила и при забраната на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК е приел за доказани както съществуването на договорно отношение между страните по отношение на процесните СМР, така и приемането на изработеното въз основа на договора – обстоятелства, които не са налице. Навежда се и превратно прилагане от страна на съда на презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, която важи при наличие на сключен договор, тъй като поръчващият е длъжен да приеме само извършената съгласно договора работа. За формирани в нарушение на правилата за доказателствената тежест и при очевидна неправилност касаторът намира и мотивите във въззивното решение, че не бил доказал процесните допълнителни СМР да са били възложени на цени, различни от тези по договора. Сочи, че предвид липсата на договорно основание ищецът е следвало да защити правата си по правилата на неоснователното обогатяване – чл. 61, ал. 1 ЗЗД, съгласно трайната практика на ВКС. На последно място в касационната жалба се поддържа и наличието на пороци в обжалвания акт при обсъждането и оценката на доказателствата - СТЕ и ССЕ, относно обема и стойността на допълнително извършените СМР, както и че от писмените доказателства се установява приемане на работата чрез подписване на съответните протоколи. Моли се в случай на касиране на въззивното решение в полза на ОБЩИНА ДЕВИН да се присъдят разноските, сторени за всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е валидно изменение на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП, относно обема на възложената работа, при отсъствие на допълнително писмено споразумение между страните; 2. Нищожен ли е договор за дейности или работи, извън определените със сключения договор за изработка по реда на ЗОП; 3. Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОП; 4. При сключен договор по реда на ЗОП за възлагане на определен вид дейности, когато изпълнителят по договора извърши същите дейности, но извън договорения обем, има ли право на обезщетение и по кои правила; 5. Следва ли в мотивите си съдът да посочи, кои факти се приемат за установени и въз основа на какви доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор на същите; 6. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то съвкупно; 7. При наличие на писмен договор може ли със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора. По всеки от въпросите се цитира релевантна практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Поддържа се и наличието на самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. В подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор срещу касационната жалба ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, изразява подробно становище за липса на основания за допускане на исканото касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в срока за обжалване, като атакуваният съдебен акт, с оглед предмета и цената на иска, подлежи на касационен контрол. За да достигне до обжалвания резултат по делото, съставът на въззивния съд, възприемайки правната квалификация на иска, дадена от първата инстанция, е изложил следните мотиви: Отговорността на изпълнителя по предявен иск с правно основание чл. 266 ЗЗД може да бъде ангажирана при осъществяване на фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валиден договор за изработка между страните, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу възнаграждение да изработи на свой риск нещо, съгласно поръчката на ответника, качествено и извършено в срок изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа; приемане без възражения на изработеното от страна на ответника и неизпълнение от ответника на задължението му за заплащане на възнаграждение за приетата работа. Съдът с оглед данните по делото е приел, че действително [община] не е извършила възлагането на претендираните с исковата молба допълнителни СМР по установения ред – чрез обществена поръчка по реда на ЗОП, но анализът на гласните и писмени доказателства налага извод, че между страните са възникнали обикновени, неформални облигационни отношения, с характер на договор за изработка, извън вече уговореното по договор № Д-507/11.09.2017 г. Първоначално трасето за реконструкция е било предвидено от събирателна шахта, през РШ 6, през РШ 5, през РШ 4, общо 115 м. /схема на л.138, повдигнато в червен цвят/ и чиято стойност е била оферирана от ищеца. Технически съоръжението е могло да се изпълни, експлоатира и функционира и съобразно първоначално възложеното от общината, но жалби на граждани, притежаващи имоти в близост до трасето, са възпрепятствали изпълнението на реконструкцията. След това по устна договорка извън обществената поръчка ищецът е изпълнил реконструкцията на дерето по трасето от събирателната шахта, през РШ 6, РШ 5, РШ 4, РШ 3, РШ 2, РШ 1 до съществуваща шахта на болницата /схема на л. 138, повдигнато в черен цвят/ - трасе от 193,60 м. Според заключението на вещото лице допълнително е изпълнено трасе в размер на 78, 60 м. и 4 броя ревизионни шахти. Въпросите дали ответникът е извършил възлагането законно и дали допълнителните СМР са изпълнени при спазване на действащите правила и норми в строителството, касаещи актовете и протоколите, които се съставят по време на строителството, според съда не са предмет на делото и могат да обусловят единствено възникване на административно-наказателна отговорност за възложителя. На следващо място в решението са изложени съображения, че след като общината не е представила доказателства, от които да се установява, че е направила някакви възражения по извършените допълнителни СМР, то приложение намира презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за приемане на работата. Приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изразеното изявление на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Приемане означава одобряване. За да може да се даде на приемането значение на одобряване, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Следователно с оглед разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата в процесния случай се счита за приета и ищецът е следвало да заплати стойността на реално вложените, но неплатени труд и материали при извършване на допълнителните СМР, които според заключенията на вещите лица възлизат на 21 588, 24 лв. Съгласно съдебно-техническата експертиза, строително-монтажните работи, чиято стойност се претендира, са действително изпълнени, като вещото лице определя и тяхната стойност на база на цени, съответни на тези по ценовото предложение на ищеца /приложение № 1 към заключението на л. 136-137/, част от тях коригирани със заменителна таблица № 1 /л. 24/, въз основа на които е подписан и договорът за обществена поръчка, а тези цени са съответни и на цените в подписания от ответната [община] образец № 19 от 12.10.2017 г. /л. 8/. За останалите видове работи, които не са включени в приложение № 1 към заключението /л.136-137/ вещото лице е определило пазарни стойности към м. октомври 2017 г. При определяне на количествата на скритите видове работи вещото лице е ползвало приложените актове обр. 12 за скрити работи – 19 бр., подписани и от представител на ответника. При приемане на скритите видове работи възложителят е приел като изпълнени и РШ 1, 2 и 3, които не са по първоначално предвиденото трасе, а по действително изграденото, за което се претендира заплащане – Актове за установяване на СМР, подлежащи на закриване от 12, 13, 14, 15, 18 и 20.09.2017 г. /л. 27, 28, 29, 30, 31, 32 и 38/. Всички те касаят допълнително изпълненото по трасето, подписани са от инвестиционен контрол при [община] и липсват възражения по тях, което е още едно потвърждение, че изработеното е прието от възложителя. Предвид заключението на съдебно-икономическата експертиза въззивният съд е приел, че за действително изработеното се дължи неговата стойност, независимо дали за вложените труд и материали изпълнителят разполага с документи. Ответната страна не твърди и не установява при възлагането на процесните допълнителни СМР да са били договорени цени, различни от тези, договорени при сключване на договора за обществена поръчка. С оглед горното е изведен изводът, че ответната община дължи на ищеца стойността на вложените разходи за материали и труд за процесните СМР, които са извършени в интерес и в полза на ответника, с негово знание и без противопоставянето му. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на релевираното от касатора самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед противоречията, пряко видни от мотивите на обжалвания съдебен акт, изразяващи се в смесването на институтите на договорната и извъндоговорната отговорност при формиране на изводите относно основателността на иска. С оглед горното, съдът не дължи произнасяне по останалите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Като условие за разглеждане на касационната жалба по същество, ОБЩИНА ДЕВИН следва да представи доказателства за предварително внесена държавна такса в размер на 431.76 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение