Определение № 11 от 07.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 398/2008 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. Г. Х. против определение № 637/20.08.2008 г. по ч.гр.д. № 1622/2008 г. на Софийски АС, с което е потвърдено определение от 12.06.2008 г. по гр.д. № 4793/2007 г. на СГС, с което е спряно производството на основание чл.182,ал.1,б.”г” ГПК-отм. до постановяване на влязло в сила решение по гр.д. № 2261/2006 г. на СГС. С обжалваното определение е прието, че делото за претърпените неимуществени вреди е преюдициално по отношение на делото за имуществени вреди, тъй като спора относно наличието на фактическия състав по чл.407,ал.1-отм. ТЗ във вр. с чл.45 ЗЗД е преюдициален. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В случая са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос за спиране на производството в противоречие със съдебната практика. Определението е неправилно. По принцип съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното при наличие на обуславящо дело, за което съдът следи служебно. В случая между двете дела няма връзка на преюдициалност. Решението по другото дело няма да има значение за правилното решаване на спряното дело. Дори съдът може да съедини тези дела в едно производство по реда на чл.213 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е допустима и основателна, поради което следва да бъде уважена и определенията отменени. Водим от горното, ВКС-І т.о.