Определение № 185 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2391/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 359/12.02.2015 год. на Ц. П. М. и Р. Т. И. от [населено място] чрез адв. А. Т. - САК срещу въззивно Решение от 22.12.2014 година, по гр.възз.д. Nо 766/2014 година на Софийския окръжен съд. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение Nо 73 от 02.06.2014 година по гр.д.Nо 678/2012 година на РС Пирдоп, В ЧАСТТА, по уважения иск за нищожност на Саморъчно завещание от 07.06.2011 година на Е. П. Г. на основание чл. 42 б.”в” ЗН. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че по делото е разгледан незаявен иск за нищожност на саморъчното завещание, какъвто не е заявен в противоречие с Решение No 249 от 23.07.2010 година по гр.д.No 92/2009 год. на ВКС- IV отд. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за нищожността на саморъчното завещание с възмезден мотив, произнесено в смисъл различен от този Решение No 430 от 21.06.2004 год. по гр.д. No 84/2004 година на ВКС. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата по касация, с които отговор се излагат съображения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване респ. за отмяна на обжалваното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес. След преценка на наведените доводи, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Въпросът за недопустимостта на съдебното решение, чиято касационно обжалване се иска, се следи в рамките на служебната проверка на касационния съд, съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК нас ВКС. Цитираното решение на ВКС, постановено по чл. 290-293 ГПК изразява становище, по което задължителната съдебна практика няма противоречие. Не може да се сподели обаче тезата на касаторите, че по делото тази практика не е съобразена, дори нарушена с постановеното от въззивния съд решение след като същият се е произнесъл по незаявен иск. Този довод е в разрез с данните по делото, а именно, че ищците са заявили с исковата си молба иска за нищожност на саморъчното завещание в рамките на два фактически състава –този по чл. 42 б.“б‘ ЗН и по чл. 42 б.“в‘ ЗН, при условията на евентуалност и така двата иска са разгледани от първата инстанция. Решението на районния съд, с което е отхвърлен иска по чл. 42 б.“б“ ЗН е отхвърлен и в тази част е вляло в сила като необжалвано, поради което е разгледан и съответно, при доказателствата по делото, уважен иска по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 42 б.“в“ ЗН. Спорът за недействителността на саморъчно завещание на основание чл. 42 б.”в” ЗН, в което завещателят е изразил воля, че завещава на Ц. П. и Р. И. „собственият си имот в [населено място]- първи етаж от вила в парцел 246 кв.13, както и цялото си имущество, което ще остане след неговата смърт, срещу помощ при трудни за него ситуации“ е решен с обжалваното решение при позитивен отговор на съда, след като същият приема по принцип, че саморъчното завещание е недействително по чл. 42 б.”в” ЗН тъй като е съставено при единствения мотив на завещателя, че бенефициерът ще полага грижи за него при трудни ситуации – т.е. с очакването за помощ от всякакъв вид, в т.ч. и такава с имуществен израз. Прието е, че формулата на завещателното разпореждане не съдържа възнаградителен мотив - за полагани грижи в миналото, а за такива за в бъдеще. Съгласно ТР 1/ 2009 ОСГКТК, за да бъде направена от ВКС констатация, в рамките на селекцията по чл. 288 ГПК, за противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по чл. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът следва да е ангажирал доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. С посоченото Решение No 430 от 21.06.2004 год. по гр.д. No 84/2004 година на ВКС- I отг. Се приема, че саморъчното завещание не е нищожно ако в него е посочено, че е направено поради положени спрямо завещателя грижи- т. когато възнаградителния мотив касае положени в минало време грижи.след като данните по делото сочат, че настоящата хипотеза касае изразен мотив в саморъчното завещание за грижи, които се отнасят за бъдеще време, посочената съдебна практика е неотносима. При данните по делото не може да се приеме тезата на касатора, че поставеният материално-правен въпрос за недействителността на саморъчно завещание по чл. 42 б.”в” ЗН е разрешен по противоречив начин от съдилищата, след като съдилищата са тълкували волята на завещателя касаеща възмездността на завещателното разпореждане за бъдещо време – при трудно ситуации. Ето защо и на основание по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия