Определение № 73 от 29.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 789/2020 г.

Производството е по чл.250 ГПК. Постъпила е молба от „ДЕФ“ЕООД за допълване на определение № 58/27.01.2021г. по т.д. № 789/2020г. на ВКС, I т.о. с произнасяне по чл.288 ГПК относно посоченото в изложение към касационната жалба на дружеството основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - „очевидна неправилност“. Постъпил е писмен отговор от „Обединена българска банка“АД, в който се излага становище за неоснователност на молбата, тъй като касационанта инстанция се е произнесла по соченото основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа молбата по чл.250 ГПК, констатира следното: Молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК е подадена в срок от надлежна страна. Производството по т.д. № 789/2020г. на ВКС, I т.о. е приключило с определение № 58/27.01.2021г. по т.д. № 789/2020г. на ВКС, I т.о. за недопускане на касационно обжалване на решение № 63/18.07.2019г. по в.т.д. № 117/2019г. на Бургаски апелативен съд, поправено с решение № 461/11.11.2019г. по в.т.д. № 117/2019г. на БАС. В мотивите на посоченото определение ВКС е приел, че е бил сезиран с касационна жалба от „ДЕФ“ЕООД против цитираното въззивно решение в частта за потвърждаване на решение № 437/10.01.2019г. по т.д. № 382/2015г. на ОС-Бургас в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.второ от ЗЗД от „ДЕФ“ЕООД против „Обединена българска “АД, „Вайцман България“ЕООД и „БМ Трейдинг 2010“АД /в несъстоятелност/ за прогласяване нищожността на учредената с НА № 29, том I, рег.№ 1391, дело 1168 от 02.07.2007 г. на Районен съд-Средец договорна ипотека, учредена за обезпечаване на вземането на „Обединена българска банка“АД по сключения между последното и „Вайцман България“ ЕООД като кредитополучател и „БМ Трейдинг 2010“АД /с предишно наименование „Зърнобаза Шабла“ АД/ като съкредитополучател, по договор за банков кредит № 118 от 15.05.2007г. Изрично ВКС е посочил, че касаторът поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като също така изрично е констатирал, че и по касационната жалба на банката се поддържа наличие на хипотеза по чл.280, ал. 2, пр.3 ГПК – „очевидна неправилност“. Съставът на ВКС ясно е изложил съображения, че доводите и на двамата касатори не обосновават случаи на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обективирал е изводи, че наведените възражения се свеждат до оплаквания, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и предполагащи извършване на проверка по същество на касационната жалба – анализ на свидетелски показания, съпоставяне с други събрани доказателства, преценка на процесуални действия на страните и съда и пр., която дейност изключва „очевидността“ на твърдяната форма на неправилност. Поради което и е заключил, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. При обсъдено в мотивите на съдебния акт на сочено от касатора “ДЕФ“ЕООД основание за допускане на касационно обжалване и постановяване на съответен на достигнатите от решаващия състав правни изводи диспозитив не е налице хипотеза на чл.250 ГПК. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, ВКС