Определение № 2419 от 24.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 733/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ТП Държавно горско стопанство Видин срещу решение № 144/18.12.2025 г. по в. т. д. № 137/2025 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 71/2024 г. по т. д. № 7/2024 г. на Окръжен съд Габрово, поправено с решение № 109/17.04.2025 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Стелилес“ ЕООД иск с правно основание чл.82 ЗЗД и касаторът е осъден да заплати 40 880 лв. – загуби, изразяващи се в направени от възложителя разходи за труд и гориво за допълнително възложена работа по договор № 13/28.02.2023 г., както и разходи за сеч и разкрояване на непредадена на възложителя дървесина по договор № 13/28.02.2023 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г.

В касационната жалба се поддържат оплаквания срещу приетото от въззивния съд, че присъденото обезщетение е дължимо на договорно основание. От касатора се твърди, че с насрещната страна нямат договорка за изсичане на подлес на определена площ, още по-малко са договаряли цена за извършване на тази работа. Поради тази причина се релевира незаконосъобразно приложение на закона от страна на въззивния съд. Наред с това се заявява оплакване за необоснованост на атакуваното решение, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за конкретен материален израз на твърдяната да е претърпяна вреда. Липсва доказана връзка между определено виновно неизпълнение или действие на касатора, с което той да е засегнал блага на ищеца. Навежда се и твърдение, че съдът безкритично е приел заключението на вещото лице без да го анализира.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши съвкупна оценка на доказателствата по чл. 202 ГПК преди да възприеме експертно заключение като основно доказателствено средство?“

2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, обосноваващи преценката за годност на експертното заключение?“

3. „Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно допълнителна или повторна експертиза при условие, че експертното заключение е необосновано и противоречи на принципите на научна и икономическа обоснованост на експертизата по чл. 2 от Наредба № Н-1/2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица?“

4. „Как се определя размерът на обезщетение за разходи по нормативно задължителна, но неоценена в договора дейност, когато липсват нормативни разходни норми и тя е оценена само по експертна преценка?“

5. Дължи ли се възнаграждение на договорно основание за нормативно задължителна дейност /изсичане на подлес по чл. 28 от Наредба № 8/2011 г. в приложение на Закона за горите/, когато тя не е предмет на изрична уговорка в договора за добив на дървесина?“

По първите три въпроса се твърди отклонение от казуална практика на ВКС, а по отношение на последните два – необходимост от точно прилагане на закона и развитие на правото. Заявява се искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено с отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касация „Стелилес“ ЕООД оспорва твърденията за наличие на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, евентуално оспорва основателността на жалбата. Претендира постановяване на акт, с който обжалваното решение да бъде оставено в сила с присъждане в негова полза на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по кумулативно съединени искове за присъждане в полза на ищеца „Стелилес“ ЕООД на обезщетения за причинени от неизпълнение на задълженията на ответника ТП ДГС Видин вреди, които след допуснато изменение на исковете са: загуби, изразяващи се в разходи за труд и гориво за изсичане на подлес в размер на 83 950 лв. и разходи за сеч и разкрояване на дървесина в общ размер на 1 200 лв., както и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 3 360 лв. – нереализирана печалба от продажбата на 100 куб. м. дървесина, или общо сума в размер на 88 510 лв.

Въззивният съд е констатирал, че страните по делото не спорят относно факта, че между тях е сключен договор № 13/28.02.2023 г. с предмет добив на 900 плътни куб.м. дървесина чрез извършването на сеч, извоз и рампиране на дървесина по БДС до временен склад в обект 23711, находящ се в землището на [населено място], [община]. Не е спорен и факта на издаване от страна на възложителя на позволително за сеч в изпълнение на задълженията му по договора, в което е посочен един вид сеч - постепенно-котловинна, каквато е предвидена в приложения технологичен план, както и на издаването на ново позволително за сеч за същия обект /отдел/поотдел 282 „а“/ с включена втори вид сеч – изсичане на подлеса, след установяване наличието на подлес, който затруднява възобновяването и потиска съществуващия подраст, от служители на Изпълнителна агенция по горите в съответствие с разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. След анализ на събраните по делото гласни доказателства, разменената между директорите на ТП ДГС Видин и СЗДП – Враца кореспонденция през м.септември 2023 г. и експертно становище, съдът е формирал извод, че в уговореното по сключения между страните договор възнаграждение не е включена цената на допълнителната услуга – изсичане на подлеса, но по категоричен начин е установено, че са изсечени 146 дка подлес в обект 23711, който е затруднявал възобновяването на гората и изсичането е следвало да бъде извършено едновременно с възложената постепенно-котловинна сеч, като съпътстваща главната сеч дейност. Съставът на апелативния съд е анализирал разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 8/05.08.2011 г. и е изложил съображения, че се касае за нормативно регламентирана за дейност, чието извършване е императивно необходимо, въпреки, че технологичното задание на ответника и ценовото предложение на ищеца към момента на сключване на договора не я включват. Извършването й по предписание на служители от Изпълнителна агенция по горите не представлява изменение на договора, а е в изпълнение на същия. При този извод и кредитиране заключението на лесотехническата експертиза, изготвена след извършен оглед на място, и предвид установените от вещото лице обеми изсечен подлес на площ от 145 дка, въззивният съд е приел, че разходваните от ищеца средства възлизат на сумата 40 880 лв. /по 280 лв. на дка/ и първият иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан до този размер, а искът за заплащане на разходи по повод разкрояване на дървесина е основателен до размер от 324 лв. В тези размери съдът е приел, че предявените искове следва да бъдат уважени. При постановяване на диспозитива обаче, съдът, вместо да отмени решението на окръжния съд в частта, с която исковете са отхвърлени за сумите 40 880 лв. и 324 лв., го е отменил за горниците над тези суми до претендираните 83 950 лв. и 1 200 лв., като в същото време за тези горници той е потвърдил отхвърлителния диспозитив на окръжния съд. Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена при връщане на делото на Апелативен съд Велико Търново, доколкото не препятства произнасянето на настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Велико Търново е счел претенцията за пропуснати ползи в размер на 3 360 лв. за неоснователна с мотив, че неизпълнението на поетото от ответника задължение по договора не е лишило ищеца от възможността да се разпореди с посоченото количество дървесина, останало в сечището, и да реализира доходи от нея, доколкото съгласно договорните клаузи изпълнителят не придобива собствеността върху добитата дървесина, а тя остава при възложителя. Следователно не е съществувала реална възможност ищецът да се разпореди с дървесината и да получи печалба от реализирането й на пазара.

Въззивното решение в частта, потвърждаваща отхвърлителното решение на Окръжен съд Габрово, е влязло в сила като необжалвано.

Не са налице факултативните основания за достъп до касация, заявени от жалбоподателя.

Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, т. е. този въпрос следва да е в корелация с решаващите мотиви на въззивния съд. При липса на формулиран въпрос, който да отговаря на тези критерии, не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт.

Първите три въпроса могат да бъдат обединени в един, който касае преценката на съда относно годността на представено по делото експертно заключение, както и задължението на съда служебно да събира доказателства и по-специално да допуска изслушване на експериза. Няма съмнение в съдебната практика, включително цитираната от касатора, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато то не е оспорено от страните, а следва да го обсъди с всички останали доказателства. Оспорването или неоспорването на експертизата е без правно значение за задължението на съда по чл. 202 ГПК. Това разрешение произтича от самото правило на чл. 202 ГПК. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. В случая съдебният състав на Апелативен съд Велико Търново е процедирал в съгласие с константната практика на касационната инстанция по приложение на процесуалното правило, закрепено в чл. 202 ГПК. Обсъдил е събраните писмени доказателства, включително сключеният между страните договор, извършената от Изпълнителна агенция по горите проверка и осъществената във връзка с нея кореспонденция. Анализирал е и приобщените към делото гласни доказателства, след което е преценил експертното заключение като обосновано и в достатъчна степен пълно, поради което е мотивирал изводите си за конкретните обеми на претърпените от ищеца вреди под формата на загуби за труд и гориво за извършена сеч и разкрояване на подлес. При тези мотиви на съдебното решение настоящият състав на касационната инстанция няма основание да приеме, че въззивният състав е постановил акта си в отклонение от цитираната от касатора съдебна практика, поради което не се явява удовлетворен соченият допълнителен критерий по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При формулиране на първите три въпроса касаторът не държи сметка, че по делото липсват събрани доказателства, които да оборят изводите на експерта, а в отговора на въззивната жалба ТП ДГС Видин не е поддържало защитната си теза, че приетото от първоинстанционния съд експертно заключение е непълно и неясно, съответно не е заявило искане за назначаване на вещо лице и изслушване на допълнителна експертиза в производството пред апелативния съд. Последният при наличие на експертиза, срещу приемането на която никоя от страните не е възразила в съдебно заседание на 05.11.2024 г. /лист 230 от делото на Окръжен съд Габрово/, не е имал задължение да процедира според указаното в т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС. В сочения тълкувателен акт се приема, че е необходимо страната да се позове на процесуално нарушение на първата инстанция, което е попречило да бъде използвано доказателствено средство, включително пропуск съдът служебно да назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси, за да възникне задължение за въззивния съд да попълни делото с нужните доказателства. Следва да се има предвид и обстоятелството, че ответникът по въззивната жалба, макар да е удовлетворен от крайния резултат на първоинстанционния акт, не е пасивен участник в производството и има право и възможност да заявява своето становище по релевантните за спора факти и тяхното адекватно установяване чрез събрания доказателствен материал, респективно да иска събиране на несъбрани доказателства в подкрепа на своето становище по спора. Пропускът да реализира тази възможност в рамките на въззивното производство го лишава от правото обосновано да твърди пред касационната инстанция наличие на порок, допуснат от въззивния съд.

Втората група въпроси не могат да обусловят достъп до касационен контрол, доколкото по отношение на тях отсъства общата селективна предпоставка, а именно да имат характера на правни въпроси, обусловили произнасянето на въззивния съд. Първият въпрос е изцяло хипотетичен и в същото време във втората си част съдържа вътрешно противоречие - пита се как се определя размер на обезщетение, когато такъв вече е определен чрез експертна оценка. Отговор на втория въпрос изцяло изисква преценка относно правилността на въззивното решение, а именно дали правилно е приложен материалният закон. В голям обем практика касационната инстанция е имала възможност да посочи, че производството по селекция не предполага проверка относно правилно прилагане на материалния закон или контрол за спазване на съдопроизводствените правила, а това са касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чието наличие или отсъствие се преценява с акта по чл. 290 ГПК след преценка за необходимостта обжалваният пред касационната инстанция въззивен акт да бъде допуснат до проверка по същество. Касаторът всъщност смесва основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. При липса на общия селективен критерий по отношение на четвърти и пети въпрос безпредметно се явява обсъждането на сочения допълнителен такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Изложеното мотивира съда да постанови акт, с който да откаже достъп до касационен контрол.

С оглед горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС