Определение № 277 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 897/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], чрез гл. юрисконсулт М. М. срещу решение № 226/22.12.2010 г. на Сливенски окръжен съд /СОС/ по в.гр.д. № 393/2010 г., Ответникът М. П. М. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. Касационната жалба е недопустима. Решението на СОС не подлежи на касационно обжалване. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г./ само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила – 21.12.2010 г. В настоящия случай касационната жалба е постъпила след 21.12.2010 г. – на 26.05.2011 г., поради което касационното производство не следва да се довършва по досегашния ред. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по предявен иск на М. П. М. срещу [фирма] за сумата от 10000 лв. – обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за неимуществени вреди по чл. 226 КЗ. Ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено от водач на МПС, застрахован при ответника, по риска „гражданска отговорност”. Касае се за търговско дело по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, като спорът между настоящите страни има основанието си в застрахователен договор, сключен от ответника като застраховател и последиците му. Доколкото спорът е с цена до 10000 лв. въззивното решение не подлежи на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК. Подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС се прекрати. На основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по жалбата М. П. М. направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 2000 лв. – адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът: