Определение № 1001 от 09.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1749/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В. против определение №33/20.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 456/2022 г. от състав на АС – Велико Търново. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил разпореждане на Окръжен съд – Ловеч, с което е върната частната жалба на Г. В. против определение на съда, с което е изпратил делото по компетентност на Административен съд – Плевен. С разпореждане №257/23.11.2022г. по гр.д.№377/2022г. на ОС- Ловеч, е върната частната жалба /вх. 4689/27.09.2022г. на Апелативен съд Велико Търново/, подадена от Г. В. против определение № 640/16.09.2022 г., по гр.д. № 377/2022 г. на Ловешкия окръжен съд, поради неотстраняване на указаните нередовности в срок. Апелативния съд е приел, че определение №808/31.10.2022г., с което ОС- Ловеч е отхвърлил молбите за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от такси и разноски, е влязло в сила на 15.11.2022г.- не е обжалвано от ищеца.С това определение са дадени указания за отстраняване на нередовности по частна жалба вх. №4689/27.09.2022г. и изрично са посочени последиците при неизпълнение, за което Г. В. лично е получил съобщение на 08.11.2022г. Въпреки това нередовностите не са отстранени нито в законоустановеният срок, нито след това и е прието, че ОС- Ловеч правилно е приложил разпоредбата на чл.262 ал.2 т.2 ГПК. За неоснователни са приети направените възражения, че подадената в срока за отстраняване на нередовности молба за отвод на съдебният състав по делото прекъсва срока за изпълнение на дадените указания, тъй като такава разпоредба в закона няма, а действията по администриране на частна жалба не касаят съществото на спора, поради което искане по чл. 23 ГПК се явява лишено от основание. В частната касационна жалба се сочи правен въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се въпрос, „в светлината на принципа за справедливост, който от своя страна е в конекситет с принципа на законността, законен или незаконен се явява съдебен състав, който е определен /избран/ в радикално нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, гарантиращ честен и безпристрастен съдебен процес“. Този правен въпрос би бил относим към производството по допустимост на касационното обжалване в случай, че по делото се съдържат или сочат данни от страната, че при разпределението на делото е бил нарушен принципа за случайно разпределение на делото. Видно от данните по делото, съдебния състав е определен с протокол за избор на съдия-докладчик от 09.09.2022 г. /14,41 ч./, поради което липсват данни съдът да е процедирал при нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, като и така поставения правен въпрос не е относим към настоящия случай. В тази връзка следва да се отбележи, че въпросът би бил относим в случай, че е налице нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, за това да е направено оплакване пред въззивния съд /каквото в случая липсва/ и въззивния съд да се е произнесъл по него. Нито една от тези предпоставки не е налице, поради което и правния въпрос е неотносим към случая. Горния въпрос се поставя и при твърдението на касатора за наличие на очевидна неправилност на определението на АС – Велико Търново, поради което същата не е налице. Основанието по чл.280 ал.2 ГПК се обосновава и с твърдение за нарушение на процесуалния и материалния закон, каквито не са обосновават при постановяване на обжалваното определение, с което е върната частна жалба поради невнасяне в срок на държавна такса. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС