Определение № 799 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М., [населено място] срещу решение № 480 от 14.12.2016 г, постановено по гр.дело № 682/2016 г на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 140 от 15.7.2016 г по гр.дело № 178/16 г на Районен съд-Свиленград, като са уважени предявените от П. В. З. искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнение и по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на преди заеманата длъжност и му е присъдено обезщетение за оставане без работа на основание чл.225 ал.1 КТ в размер на 2560,10 лв.Първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.225 ал.1 КТ му е присъдена още сумата 766 лв, обезщетение за времето от 12.7.16 г до 11.8.16 г, ведно със законната лихва, считано от 5.4.16 г до окончателното плащане.

В касационната жалба се подържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба П. В. З. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.О..Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.претендира разноски, сторени в това производство в размер на 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.

Установено е по делото, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „специалист“ в отдел „Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство“ в Териториално митническо управление, М. С..Същото е прекратено със заповед № 936/1.2.16 г на директора на А. М. на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 КТ, поради съкращение в щата.Прието е, че заповедта за уволнението на ищеца е предшествана и обусловена от Постановление № 393/30.12.2015 г на МС за изменение и допълнение на У. правилник на А. М., в който с разпоредбата на чл.7 ал.1 думата „С.“ е заличена, считано от 11.1.2016 г и А. е структурирана в Ц. м. у. и м., без тази в С., като в структурата на М. Б. се създават м. учреждения, М. п. К. А., а в структурата на М. П. се създават М. б. С., М. б. К. и М. б. Х..Общата численост съобразно поименното щатно разписание към 8.1.2016 г на персонала е 330 щ.бр.Със заповед на министъра на финансите № 3МФ-1257 от 14.12.2016 г се закриват Т. С. и МП „К. А.“ и се създават такива към М. П..Въззивният съд е приел, че приложеното уволнително основание е съкращаване в щата, а не закриване на част от предприятието /както е приел първоинстанционният съд/, тъй като съответните трудови функции не са премахнати а са преминали в структурата на други митнически учреждения.Прието е, че при така извършеното съкращение в щата за работодателя е съществувало задължение за подбор което не е изпълнено.Съпоставката е следвало да бъде извършена между лицата З., Г. и Б..Последните двама по новото щатно разписание са преназначени на длъжност „старши специалист“ от длъжностите, които са заемали преди промяната на щатното разписание- Г.–длъжността „старши специалист“, а Б. „технически сътрудник“.При анализа на доказателствата съдът е приел, че е налице пълно съвпадение на изпълняваните функции за длъжностите „старши специалист“ и „специалист“, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор между тези лица или най-малкото да съпостави Б. и ищеца, за да прецени кой от тях може да заеме длъжността по новото щатно разписание.Това в случая не е сторено.Следователно подбор не е извършен.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Като разрешен в противоречие с представена задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК е формулиран въпрос: 1/за задължението на работодателя да извърши подбор с участие на всички служители, заели длъжност, сходна с тази на ищеца, в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването в щата, когато функциите на звеното не се преустановяват, а се поемат от други звена в различни населени места.Длъжен ли е работодателят да извърши подбор между служители със сходни функции, с място на работа в различни структури-едните в звеното, в което има съкращение в щата, а другите в звеното което поема функциите на закритото звено.

Касаторът изтъква, че според задължителна практика на ВКС работодателят не е длъжен, нито може да направи подбор между работници и служители с място на работа в различни населени места според трудовите договори, тъй като не може да изменя едностранно определеното място на работа. Изтъкват се решение № 144/2016 по гр.д №122/2016г ІV г.о, цитираните в него реш. №100/2011г по гр.д №701/2009г, реш. № 6/2014г по гр.д №3655/2013 ІV г.о, прилага се реш. № 191/2016г по гр.д №626/2016г ІV г.о, реш.№179/2015г по гр.д №5408/2014г ІІІ г.о, реш. 211/2014г по гр.д №4441/2013г по реда на чл. 290 ГПК и цитирана в тези решения.

2. Съществува ли задължение за подбор между служители, заемащи длъжности със сходни наименования, но с различни функции и задължения в различни структурни образования със седалище в различни населени места, с място на работа в едно и също населено място ,на една администрация.

Касационната жалба е допустима. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като съображенията за това са следните:

По първия формулиран въпрос не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Приложените множество съдебни решения от практиката на ВКС за илюстрация на тезата, че подбор между служители с месторабота в различни населени места не може да се извърши, не подкрепят довод, че подбор между служители, чиято месторабота е в едно населено място, но в резултат на вътрешни реорганизации длъжностите им се включват в щатовете на звена, чието седалище е в друго населено място, не следва да се извърши. Въззивният съд не е дал разрешение, според което при установените обстоятелства подбор задължително е следвало да се извърши между служители от М. П. с месторабота в този град и ищеца. Длъжността на последния, заедно с реорганизирано звено на бившето Т. М. С. (отдел ППТРР), е преминала към М. П., но местоработата продължава да е в С. и функцията от трудовата му дейност до уволнението му се реализира там.Отговорът на поставения въпрос не би имал самостоятелно решаващо значение в случая. Решаващо за изхода на делото е, че при конкретните обстоятелства и при посоченото основание за уволнение, подбор е следвало да се извърши, поради посочените от Хасковски окръжен съд две длъжности с еднаква трудова функция, с една и съща месторабота в системата, което е достатъчно да направи подбора задължителен. В мотивите си съдът ясно е посочил между кои лица е следвало да бъде извършен подбора като е взел предвид сходната/идентична длъжност, на която са продължили работа.Д. въззивният съд да смята, че в подбора е трябвало да участват включително тези служители, чиято трудова функция е била идентична, или сходна с тази на ищеца, но местоработата им е в [населено място], оспорва се мотив без решаващо значение за крайните изводи, без решаващо за и изхода на спора значение.Разрешението, дадено от въззивния съд, касаторът възприема превратно.Решението на Хасковски окръжен съд за задължителност на подбора не е в противоречие с изтъкнатата практика на ВКС, а изразява водещия в нея принцип: задължителността за извършване на подбор се преценява въз основата на реалните факти, а не на такива от организационно естество. Обособената структура, в чиито рамки стои задължението за подбор е самата А. М., а не М. П., или М. Б. със своите щатове, но при определянето на кръга участващи в подбора служители, един от критериите е местоработата им в едно и също населено място, като елемент от съдържанието на трудовото правоотношение.Както и да преобразува и реорганизира своята структура, съответно да съставя щатове въз основа на тези промени, А. М., като работодател, не може да преодолее изискването за извършване на подбор между тези свои служители по трудов договор, които извършват идентична, или сходна работа при осъществявания митнически контрол и други възложени им функции по митническата дейност в [населено място].Няма спор, че митническата дейност там продължава да се осъществява, включително трудовата функция на ищеца. Ако ще намалява броят на заетите с нея служители по трудов договор с позоваване на прекратителното основание по чл. 328,ал.1,т.2, предл.второ КТ работодателят е длъжен да извърши подбор. Ето защо основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.

При формулирането на въпроса, за който се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Повдига се въпрос за релевантността на признак, отречен в установената практика на ВКС.Не наименованието на длъжностите е навело въззивният съд на извод за една и съща трудова функция.Въпрос относно прекратяване на трудовото правоотношение с В. М. представлява пряко оспоране на изводите на съда по отношение на съпоставяните длъжността на ищеца с тази на Г. и Б.. Въззивният съд е обосновал извода за еднороден характер на работата, а въпросът в изложението касаторът основава на обратната теза, като изтъква съображения, които въззивният съд не е обсъждал, тъй като не са били въведени като доводи и фактически твърдения. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.

Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Четвърто г.о