Определение № 424 от 19.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3456/2018 г.

Производството по § 74 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ПЗР на ЗИД на ГПК/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК е образувано по частна касационна жалба на Е. Д. М. от [населено място] срещу определение № 2908 от 19.09.2017 г. по ч. гр. дело № 3787/2017 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено разпореждане от 26.09.2016 г. постановено по гр. дело № 12984/2015 г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Сезирането на настоящата инстанция е извършено в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Затова касационният съд приема, че жалбата е процесуално допустима. Във връзка с направеното с частната жалба искане за предоставяне на правна помощ следва да се има предвид, че същото е разгледано от администриращия съд - Софийски апелативен съд и с негово определение № 3584 от 02.11.2017 г. по ч. гр. дело № 3787/2017 г. искането на жалбоподателя е удовлетворено, като му е предоставена такава. Съгласно чл. 95, ал. 1 ГПК определението, с което се предоставя правна помощ не подлежи на обжалване. Искането за предоставяне на правна помощ в частната касационна жалба е неотносимо към настоящето производство и е извън неговия предмет, поради което не следва да се обсъжда. По отношение на съдържащото се в частната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, относно тълкуването на чл. 47 от Х артата на основните права на Европейския съюз, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз за това, а именно искането няма за предмет тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз /ЕС/ или тълкуването и валидността на актове на институции, органите, служби или агенции на ЕС, което да е от значение за правилното решаване на делото. Поради това намира, че същото искане следва да се остави без уважение. Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба по същество, поради следните съображения: С обжалваното определение състав на САС /Софийски апелативен съд/ е потвърдил разпореждане от 26.09.2016 г. постановено по гр. дело № 12984/2015 г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав, с което е прекратено, като процесуално недопустимо производството по предявения от частния жалбоподател иск за обезщетение за вреди, причинени от действия на ответника, извършени в качеството му на съдия от Специализирания наказателен съд. Въззивният съд е приел, че случая, са предявени недопустими искове по чл. 45 ЗЗД, тъй като се претендира заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от действията на ответника, в качеството му на съдия от Специализирания наказателен съд, във връзка с изпълнение на служебни задължения на същия. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Констатирано е, че в конкретния случай няма твърдения и данни, ответникът по предявения иск да е привлечен към наказателна отговорност за негови служебни действия, поради което е формиран решаващ правен извод, че същият иск е недопустим. Обоснован е извод за липсата на надлежна пасивна процесуална легитимация за ангажиране деликтната отговорност на ответника във връзка с осъществяване на служебната му дейност. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и делото да се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е поставен въпрос, който да притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и да произтича от решаващите мотиви на въззивния съд. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд служебно, а липсата на формулирани в изложението въпроси, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол. Изброените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуални действия, включително постановения от апелативният съд правен резултат и причислените към него от страната процесуални действия, извършени в първоинстанционното производство не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите в изложението за правна помощ, освен че са несъобразени със стадия на касационното производство – те са по чл. 281, т. 3 ГПК и засягат произнасянето по същество, респективно не се разглеждат при селектиране на частната касационна жалба, са още и извън решаващите мотиви на въззивния съд, засягащи наличието на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. По решаващите мотиви на въззивния съд не са поставени правни въпроси. Само с оглед на това съображение настоящият състав на ВКС намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол. За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че определението, постановено от САС е в съответствие с разрешенията в константната съдебна практика на ВКС /напр. определение по ч. гр. дело № 4394/2017 г. на състав на ІV г.о., определение по ч. гр. дело № 4725/2017 г. на състав на ІІІ г.о., определение по ч. гр. дело № 433/2010 г. на състав на ІV г.о., определение по ч. гр. дело № 4051/2017 г. на състав на ІІІ г.о./, съгласно която функционалният имунитет по чл. 132 от Конституцията на Република България е пряко свързан с допустимостта на предявения иск, тъй като имунитетът е процесуална пречка за разглеждане на иск за обезщетяване на вреди, когато те се твърдят като настъпили от действия на лицето в длъжностното му качество. Съдебната практика приема, че в този случай става въпрос за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът е длъжен да прекрати делото. С оглед изложеното, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение