Определение № 293 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1335/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 40936/ 08.08.2010 година на С. В. А. от[населено място] чрез адв. Д. Л. - САК срещу Решение от 22.04.2010 година по гр. възз. д. Nо 2710/ 2008 год. на С. градски съд. С посоченото решение, С. градски съд в правомощията си по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е обезсилил решението от 17.04.2007 година по гр.д. Nо 9301/2005 година на СРС- 36 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Т. П., Е. Т. Ч., Л. Т. П. / починала в хода на производството и заместена от наследниците по закон Р. П. Г. и Ю. П. К./ Т. М. Р./ починал в хода на делото и замесен от наследниците си по закон Д. Т. В., Ж. Т. П. и Т. Т. М. / срещу Е. Л. В. иск на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за признаване за установено,че ищците са собственици на АПАРТАМЕНТ Nо 6 в[населено място], ж.к. Х. бл. 7 ет.2, ведно с прилежащото зимнично помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и е прекратил производството в тази му част. Със същото решение е отменено решението от 17.04.2007 година на СРС-36 с-в, в частта с която е отхвърлен предявеният от Т. Т. П., Е. Т. Ч., Л. Т. П. / починала в хода на производството и заместена от наследниците по закон Р. П. Г. и Ю. П. К./ Т. М. Р./ починал в хода на делото и замесен от наследниците си по закон Д. Т. В., Ж. Т. П. и Т. Т. М. / срещу Е. Л. В. и С. В. А. иск по чл. 42 б.”б” от ЗН за признаване на установено, че Саморъчно завещание от 07.05.1997 година на Н. Д. П. в полза на Е. Л. В. е нищожно поради неавтентичност, и в частта с което е отхвърлен предявеният от същите лица срещу С. В. А. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на АПАРТАМЕНТ Nо 6 в[населено място], ж.к. Х. бл. 7 ет.2, ведно с прилежащото зимнично помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя и вместо него е постановил ново решение, с което уважил иска по чл. 42 б.”б” ЗН и е признал Саморъчното завещание от 07.05.1997 година на Н. Д. П. в полза на Е. Л. В. за нищожно като ненаписано от завещателката, както и е уважил иска по чл. 108 ЗС като е осъдил С. В. А. да предаде владението на процесния апартамент. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция, в частта по отхвърления иск на основание чл. 42 б.”б”ЗН за нищожност на саморъчното завещание поради възмезност. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила досежно преценката на доказателствата, правилното разпределение на доказателствената тежест – чл. 127 ГПК/ отм./, както и в нарушение на материалния закон- чл. 2 от ЗГР и чл. 8 ал.4 от ЗН, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че с обжалваното решение по въпросът: кои лица са законните наследници на общия наследодател при хипотеза на чл. 8 ал.4 ЗН и може ли в четвъртия ред на наследяване по закон да се допуснат лица по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен, при условие, че не е установена по-безспорен начин смъртта на двама от наследниците от–по горен ред и точния момент на тази смърт, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР 3/1994 година на ОСГК на ВС. Поддържа се и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че по въпросът за допустимостта да бъде уважен ревандикационен иск без да е налице пълно, главно доказване/ по-несъмнен начин / на всички правно релевантни факти е разрешен в противоречие с Решение Nо 1390 от 27.11.2006 година по гр.д. No 2-23/2005 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 1 от 30.03.2009 година по гр.д. Nо 2237/2008 година на Nо 1 г.о. и Решение от 24.10.2007 година по гр.д. Nо 286/2007 година на С. градски съд. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от адв.М. К.- САК, като п-к на Т. П., Е. Ч., Р. Г., Ю. К., Д. В., Ж. П. и Т. М., с който се поддържа, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните по делото за характера на заявения иск и данъчната оценка на процесния недвижим имот от 38062.30лв., следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално допустима. При преценка на релевираните доводи и съпоставка с посочената съдебна практика- задължителна и на състави на съдилищата по поставените въпроси, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаните основания - основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК. Не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С обжалваното решение, въззивният съд принципно е приел, че след смъртта на Надежда Д. П., п.21.12.2001 година, има само наследници от четвърти ред- чл. 8 ал.4 ЗН, съгласно която разпоредба когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен и низходящият по-близък по степен изключват по далечния –по степен, като е определил кръга на наследниците по чл. 8 ал.4 ЗН с оглед на безспорно събраните по делото доказателства за останалите живи родственици на общия наследодател. Не може да се приеме довода с изложението на касатора вълев, че въззивният съд е допуснал приложение разпоредбата на чл. 8 ал.4 ЗН в смисъл, различен от този по закон и в противоречие с разясненията на ТР 3/1994 година, сочещ кои са лицата, посочени от законодателя в четвъртия ред на наследяване според изменението на ЗН от 1992 година.доколкото се поддържа, че изводите са в разрез с фактите и нелогичното им подвеждане под хипотезата на правната норма, то подобно твърдение може да обуслови само основание за неправилност по приложение на закона по делото, но не и основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК- а именно казуално тълкуване/ по обжалваното решение/ на една законова норма в смисъл, различен от дадени разяснения по задължителна съдебна практика/ ППВС, ТР на ОСГК на ВС/ВКС, решение по чл. 290 ГПК/. Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .Поставеният процесуално правен въпрос за допустимостта да бъде уважен ревандикационен иск без да е налице пълно, главно доказване/ по-несъмнен начин / на всички правно релевантни факти, не може да бъде квалифициран като „правен въпрос” по чл. на чл. 280 ал.1 ГПК. Съгласно ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният въпрос касае именно преценка на доказателствата по делото с оглед доказване на правно релевантните за спора по чл. 108 ЗС факти съотнесени към основателността на предявения иск, поради което и не може да обуслови противоречие[населено място] Nо 1390 от 27.11.2006 година по гр.д. No 2-23/2005 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 1 от 30.03.2009 година по гр.д. Nо 2237/2008 година на ВКС и Решение от 24.10.2007 година по гр.д. Nо 286/2007 година на С. градски съд, касаещи различно произнасяне по иска по чл. 108 ЗС с оглед установени други- различни фактически отношения на страните. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия