Определение № 1156 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1719/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 980/27.01.2023 г. на М. Р. Д., чрез адвокат М. К., срещу въззивно решение № 414/12.12.2022 г. по гр. д. № 402/2022 г. на Окръжен съд – Русе. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд с оглед задължението си по чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК да обсъди аргументите и доводите на ответника и да прецени всички доказателства по делото, както и да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да постанови решението въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора; 2. Кой доход се приема за многократно по-висок, и колко пъти трябва да е по-висок доходът на единия съпруг, за да се приеме, че е многократно по-висок; 3. Следва ли съдът да изследва трансформация на лично имущество при предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК или следва единствено да съпоставя приноса на съпрузите. Ответникът по касация Л. Л. Г., чрез адвокат В. Ф., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените в настоящото производство разноски Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е отменено решение № 632/17.05.2022 г. по гр. д. № 763/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен предявеният от Л. Л. Г. срещу М. Р. Д. иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на брака им, състоящо се от дворно място в [населено място], общ. И., обл. Р., [улица], представляващо поземлен имот № * в кв. 48 по регулационния план на селото, с площ по скица 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и помощна постройка, заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения, поради принос, значително надхвърлящ този на другия съпруг. Вместо него е постановено друго, с което е определен по-голям дял на ищцата в размер на 71/100 ид. ч. от имуществото, придобито по време на брака ѝ с ответника. Въззивният съд е приел, че на 19.11.2019 г. страните са сключили граждански брак, прекратен с решение № 322 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 1567/2021 г. по описа на Районен съд - Русе. За безспорно между страните е прието, че от началото на м. декември 2020 г. съпрузите са били във фактическа раздяла. Съдът е приел за безспорно установено, че съпрузите не са придобили друго имущество, освен закупеното на 10.04.2020 г. дворно място в [населено място], общ. И., обл. Р., представляващо поземлен имот № * в кв.48 по регулационния план на селото с площ по скица 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и помощна постройка и всички подобрения, приращения и трайни насаждения. В нотариалния акт, в който е обективирана сделката, е посочена цена от 4500 лева, платена в брой на продавачите. От приетата по делото икономическа експертиза е установено, че общият размер на нетния доход на ищцата за периода 19.11.2019 г. – 10.04.2020 г. е 4303.58 лева., за периода 19.11.2019 г. – 01.12.2020 г. – 10 659.05 лева, а от 19.11.2019 г. до 21.05.2021 г. е 16 310.09 лева. За периода 19.11.2019 г. – 01.12.2020 г. ответникът е реализирал доход от 2708.62 лева. Общият размер на средствата, изтеглени от банковата сметка на ищцата за периода 19.11.2019 г. -21.05.2021 г., е 21 500 лева. Съдът е приел за релевантен към предмета на спора периода от сключването на брака до фактическата раздяла между страните – 19.11.2019 г. - 01.12.2020 г., тъй като след тази дата не е налице общо домакинство и съвместен принос между страните. За този период доходът на ищцата превишава 3.93 пъти дохода на ответника и процентното съотношение в приноса на ищцата в материално измерение е 79.74 %, а на ответника – 20.26 %. От събраните гласни доказателства съдът е установил, че върху процесния имот са извършени ремонтни дейности след закупуването му, в които участвали и ищцата, и ответникът със свои средства и труд, както и че преди брака ответникът е закупил лек автомобил – джип от автокъща, като по време на брака е правил разходи за ремонт на автомобила и по този повод често пътувал при родителите си в [населено място]. Ищцата през това време е спестявала от заплати и е заплатила разходите на ответника, за да замине на работа в Германия. По делото не са събрани доказателства дали М. Д. е реализирал доходи по време на тримесечния си престой в чужбина. При тези фактически констатации съдът е счел за основателни оплакванията на ищцата за необоснованост на първоинстанционното решение. Посочил е, че доходите на ищцата значително надхвърлят тези на ответника, като е приел, че заплащането на цената на процесния имот е станало от ищцата – чрез парични средства, спестени от трудово възнаграждение и сума от личната ѝ банкова сметка, поради което е доказан осъщественият от нея по-голям принос чрез заплащане на продажната цена на имота и поемане на семейните и личните на ответника разходи. Доколкото бившите съпрузи не са имали дете, формите на принос са само относно грижите за домакинството. Ответникът е този, който е харчил повечето семейни средства за свои нужди – ремонт на лек автомобил, пътуване до Германия, докато ищцата е била с по-високи доходи и отговорност за разходването на семейните средства и грижи за домакинството, поради което следва да се счита за оборена презумпцията на съвместен принос между двамата. С тези аргументи въззивният съд отменил първоинстанционното решение и постановил друго, с което уважил предявения иск и определил по-голям дял от 71% от семейното имущество в полза на Л. Г.. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по повдигнатите процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди относимите към правния спор доказателства, на които страните основават правата си, както и доводите и възраженията им, съобразно очертания пред него предмет на правния спор, е обуславящ изхода на делото. Касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверката за съответствие на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС и посочените от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според които въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди относимите към предмета на спора доказателства, както и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Поставеният въпрос е относим към задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните, имащи значение за решаването на делото и относимите и допустими писмени и гласни доказателства, във връзка с поддържаната от ответника /касатор/ защитна теза за значението на продължителното съвместно съжителство преди сключването на брака, общото домакинство и взаимни спестявания при преценката на съотношението в съвместния принос при придобиване на имуществото скоро след сключване на брака и отчитане доходите на съпрузите, посрещането на семейните нужди и грижите за домакинството. Останалите въпроси в изложението не могат самостоятелно да предпоставят допускане на касационно обжалване на решението в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те ще бъдат разгледани от касационната инстанция в решението по чл. 290 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.