Определение № 203 от 19.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 910/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. П., действаща със съгласието на своята майка Х. Д. Г. против въззивно решение № 199 от 06.11.2024 г. и в двете му части:

1. в частта, с което е обезсилено Решение №186 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д.№527 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Хасково, с която са отхвърлени предявените от касаторката искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 150000 лв. до отхвърления размер от 250 000 лв., както и за присъждане на законна лихва върху посочения размер от главницата за периода от 01.08.2020 г. до предявяване на исковата молба, за сумата над 47 160 лв. до отхвърления размер от 78 567 лв.

2. в частта, в която е потвърдено Решение №186 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д.№527 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката против Община Любимец, искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000 лв. и за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението, която за периода от 01.08.2020 г. до предявяване на исковата молба в размер на 47160 лв.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност. В първата част решението се счита неправилно, защото ответникът не е възразил по доклада, в който са посочени размерите на претенциите, за които те са отхвърлени от първата инстанция, защитавал се е при тези размери и за тези размери е проведено цялото първоинстанционно производство. Във втората част решението на въззивния съд се оспорва, като постановено при неправилен анализ на събраните доказателства, противоречие с чл. 31 ЗП и чл. 167, ал.1 ЗДвП, защото не е съобразено неизпълнение на задълженията на ответника – публично правен субект по тези норми и с чл. 45 ЗЗД. Твърди се несъобразяване със СТЕ и изводите на вещото лице относно това, че основна причина за ПТП и смъртта на вуйчото на ищцата е наличието на дупка и размерите й, в която е попаднало колелото на трактора, а не наклона на улицата и това, че е теглел ремарке, което е било натоварено. Твърди се неправилен, превратен анализ на гласните доказателства. Според касаторката, изводите на съда са неправилни, тъй като опасната улица не е била сигнализирана или затворена и преминаването на Г. през нея не може да му се вмени във вина и изключителна такава за смъртта му, а ответната община се освобождава от отговорност за бездействието си да изпълнява установени със закон задължения по осигуряване на пътната безопасност в населеното място.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са седем въпроса, които могат да бъдат обобщени така: 1.Възможно ли е пълно освобождаване от отговорност на публично правен субект – община, който не е изпълнил вменени със закон задължения да подържа и ремонтира собствен път, отворен за обществено ползване, както и да не осигури пътна безопасност на ползвателите на същия път, като е бездействал е да сигнализира за рисковите особености и наличните опасности по пътното платно, когато сам категоризира този път като опасен, но не е ограничил движението по него или да го затвори изцяло за обществено ползване дори само за някои видове МПС до привеждането му в безопасно състояние? 2.Допустимо ли е в този случай публично правен субект, управляващ свое имущество, предоставено за обществено ползване от териториалната общност без никакви ограничения, да черпи права от собственото си противоправно поведение, изразяващо се в бездействие да изпълнява задълженията си, свързани с осигуряване на пътна безопасност? 3. При реализирано непозволено увреждане в следствие на ПТП, осъществено върху общински път, който е с нарушена асфалтова покривка и дупки по цялата си ширина, отговарящият за поддържане на този път публично правен субект да бъде освободен от гражданска отговорност за причинените вреди само поради това, че увреденият е бил месно лице и се презюмира че познава характерните особености на този път? 4.Налице ли е съпричиняване от пострадалото лице в този случай? 5. Може ли да бъде освободен от отговорност публично правен субект в посочената хипотеза поради това, че е имало алтернативен път на този с увредена асфалтово покритие и увредения не е избрал него? 6.Съразмерни ли са при противопоставяне и компенсация на вини отговорностите на частен субект, член на териториалната общност с тази на публичен субект – община, натоварена да полага грижи в интерес на общността и натоварена от закона да осигури пътна безопасност? Твърди се противоречие с Решение № 103 от 27.10.2020 г. по гр.д.№ 3859/2019г. на ВКС, ІІІ гр.о. Явно по формулираните въпроси касатора се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, който и посочва, защото друга съдебна практика не е цитирана или представена, въпреки, че е посочено и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касация Община Любимец оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, защото не е цитирана или представена съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи, а формулираните въпроси са хипотетични и неотносими към конкретните обстоятелства по спора.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено:

Ищцата Г. С. П., [дата на раждане], действаща със съгласието на своята майка Х. Д. Г. е племенница на Г. Д. Г., който на 29.07.2018 г., около 18:30 ч., в [населено място] поле, [община], при управление на трактор с ремарке, превозващо прясна оборска тор, при изкачване на улица с наклон в селото, е преминал през дупка, заемаща цялата ширина на пътното платно, като при преминаване на ремаркето лявото колело се опряло в челния борд на дупката. Това довело до спиране на трактора и при потегляне от мястото на наклона тракторът се преобърнал надлъжно върху ремаркето, като водачът му останал притиснат между трактора и ремаркето, в резултат на което починал. Починалият Г. е бил на 40 години, няма съпруга и деца. Най-близки живи роднини са били неговата майка В. Г. Г., и неговата сестра Х. Д. Г., на 42 години, която има три деца: С., роден 2003 г., В., роден 2006 г. и ищцата Г., родена 2008 г., чийто баща е починал през 2014 г., когато тя е бил на 6 години. Починалият Г. и ищцата с майка си са живели на един адрес, в едно домакинство със сестра му Х. и трите й деца - ищцата Г. и двамата й братя В. и С., тъй като децата били малки, и сестра му имала нужда от помощ при отглеждането им, според показанията на разписаните свидетели Д. А. и А. К.. Пострадалият се грижел за трите деца на сестра си като техен родител /св. К./ или настойник /св. А./ - водел ги на училище и ги вземал от там, ходел на родителски срещи, купувал им дрехи и други необходими неща, пазарувал за дома, помагал с каквото може. Нищо не отказвал на децата, тъй като нямал свои деца. Непосредствено преди инцидента пострадалият Г. Г. се готвел да си купи апартамент в същия блок и вход, в съседство с апартамента, в който живеела сестра му с децата. Изборът на жилището бил мотивиран именно от непосредствената близост до апартамента, в който живеели децата, за да може да помага на сестра си в отглеждането им. Децата, включително ищцата Г., приели тежко смъртта на вуйчо си, защото го чувствали като техен родител /св. К./. След смъртта на вуйчо й, ищцата Г. се затворила в себе си, нямала желание да комуникира с други деца, да излиза, да посещава училище. С течение на времето все по-трудно и тежко преживява загубата му. Ищцата и сега усещала липсата на неговата мъжка подкрепа. Наложило се да започне работа още в 10. клас, и работела и в учебно време, защото доходите на майка й не достигали след смъртта на нейния вуйчо. Двамата й братя също започнали да работят след смъртта му. Галена споделяла със свидетелката К., че мъжката защита и подкрепа, която получавала от своя вуйчо й липсва и сега, когато имала нужда да бъде защитена от младеж, който я преследвал с месеци – наложило се нейния брат В. да я защити.

Кредитирайки тези показания, въззивният съд е приел, че отношенията между починалия Г. и ищцата са били много близки, изградени на взаимна обич, с проява на ежедневни грижи, полагани от него за нея и надхвърлящи по своя интензитет и значение обичайните отношения между вуйчо и племенница и наподобяват отношенията между баща и дъщеря, за което са помогнали конкретни обстоятелства като: преждевременна смърт на бащата на ищцата, когато тя е била едва на 6 години, наличие на още две малки деца на същата майка, които са се нуждаели от заместваща бащина грижа, установено общо домакинство с ищцата и нейната майка, и поемане от пострадалия на ролята на мъжа и бащата в семейството. Затова въззивният съд е приел, че ищцата по изключение е активно материално легитимирана да претендира обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния вуйчо, съобразно разясненията, дадени с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Приетата по делото САвтЕ е установила от писмените доказателства по делото и специалните знания на експерта, че на 29.07.2018 г., около 18:30 часа, в светлата част на денонощието, в [населено място] поле, при ясно време, по сух и прав участък на улица с надлъжен наклон на изкачване 20-22%, достигащ на места до 26-27% и с разрушена асфалтова настилка, се е движил трактор марка „I.“, модел „Т.“, без регистрационен номер, с прикачено към него ремарке за лек автомобил, натоварено с пресен оборски тор, управляван от пострадалия Г. Д. Г.. Този модел трактор не е специализиран за превоз на товари, и фабрично не е оборудван с теглич. При изслушване на експертизата вещото лице пояснява, че тракторът допълнително е бил пригоден да тегли ремарке, като е била монтирана теглична ябълка към навесната система на трактора, предназначена за прикачване на инвентар /мотофреза, плуг и други/. В предната част на трактора е намерена закрепена метална кутия, пълна с втвърден бетон, представляваща противотежест. Тракторът е бил малогабаритен, конструктивно не е бил снабден с кабина за водача, като седалката е била без предвидена обезопасяваща рама отстрани, отзад и отгоре за мястото на водача. В процеса на изкачване по наклона тракторът преминавал през дупка в асфалтовото покритие, разположена почти по цялата широчина на пътното платно, с челен борд на дупката с наклон, достигащ до 46%. При контакта на лявото колело на ремаркето с челния борд на дупката съпротивлението на ремаркето нараснало, и довело до спиране на трактора. При потегляне от място на наклона, за да продължи изкачването, тракторът се преобърнал надлъжно, при завъртане на рамата около оста на задните колела под въздействието на реактивния момент, при което теглителната сила създала преобръщащ момент. В резултат от действието на тези сили тракторът се преобърнал върху предния край на ремаркето, като притиснал водача Г. Г. върху превозвания товар. Вследствие на притискането на водача в областта на гръдния кош от волана на трактора, е настъпила смъртта му, като резултат от механична асфикция. Според експертизата, при конкретната пътна обстановка водачът е имал техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на пътния участък в района на произшествието, и да предотврати настъпването му, чрез избор на подходящ коридор на движение – с по-лесно преодолими препятствия и подходящ скоростен режим, който да му гарантира преодоляване на наклона на изкачване без превключване на предавки и спиране, или да избере друг път на придвижване. Експертизата установява, че от началната до крайната точка на превозния маршрут, по който тракторът е превозвал оборския тор, разстоянието е 150 м. по избрания път със стръмен наклон на изкачване, но е имало и алтернативен маршрут между двете точки, с дължина 600 метра, с плавна денивелация.

От показанията на св.А. и св. Д. Д. е установено, че улицата е пред къщата на пострадалия Г., асфалтирана е, но е много стръмна и с много дупки, поради което почти не се използвала. Била най-стръмната в селото. За движение ставала само надолу. Свидетелят не смеел да минава с пълен камион нагоре по нея. Имало и заобиколен път до мястото по равното, който е асфалтиран и по него почти няма дупки, но пострадалият е тръгнал нагоре напряко. Св.Д. пристигнал на мястото 10 минути след инцидента и видял, че тракторът има закачено към него ремарке, натоварено с оборска тор, гумата на ремаркето била попаднала в дупка, и затова се вдигнала предницата на трактора. Виждал и по-рано пострадалият да кара това тракторче с ремаркето из селото. През пролетта на същата година Г. отишъл да оре градината на съседа си, и по същия начин тракторчето тръгнало да се вдига отпред, тъй като имало прикачена малка фреза. Когато видял това, Г. веднага спрял, а свидетелят и други присъстващи натиснали предницата, помогнали малко, и така тракторът успял да излезе от градината. Тракторчето било малко, малогабаритно. Г. го взел за лично ползване – ходел с него да мели фураж. Св. Х. Д., съсед на починалия Г., непосредствено след инцидента отишъл на мястото и сварил тракторчето повдигнато, а Г. затиснат от волана на трактора към ремаркето. Тракторчето и ремаркето били по средата на стръмната улица пред дома на Г.. Със същия трактор Г. правел услуги на свидетеля– орял градината в двора му. Тракторчето на Г. било тип оранжерийно – ползвало се главно за оранжерии, но той го ползвал като магаре – към него имал ремарке, плугче и друг инвентар. Г. бил професионален шофьор, с много години опит като водач. Когато идвал през есента да оре градината на свидетеля, имало случаи, в които тракторчето се вдигало, макар и не чак толкова, че да се обърне. В такива случаи някой се качвал отпред за тежест. Много пъти се шегували с Г., че е опасно, но не предполагали, че наистина може да се стигне до такъв инцидент. Свидетелят имал големи трактори, но с тях не смеел да мине нагоре по тази улица, а използвал обиколни маршрути. Тази улица рядко се използвала за движение, защото наклонът е голям и хората я избягвали. Когато отишъл на мястото на инцидента, свидетелят видял, че към тракторчето имало прикачено едноосово ремарке за лека кола, тип туристическо, което било пълно с оборска тор. В същия ден Г. цял ден карал тор и бил направил 4-5 курса. Един час преди инцидента свидетелят видял Г. и разговарял с него, при което той му казал, че ще направи още един последен курс, след което ще си ходи в [населено място]. Мястото, където Г. разтоварвал торта, било тяхна градина, която била непосредствено след нанагорнището. До там имало и друг, обиколен маршрут. На мястото, където станал инцидента, нямало пътни знаци, указващи състоянието на пътя. Свидетелят не бил виждал да се правят ремонтни дейности на тази улица. Св. Г. Я., кмет на [населено място] поле отишъл веднага на мястото на инцидента и видял, че тракторчето теглело автомобилно ремарке с оборска тор. Пътят на това място представлява стръмен участък, който не е подходящ за преминаване нагоре, и е опасен. Покритието на пътното платно било от разбит асфалт с дупки в него. Пътят се използвал основно за движение надолу. До мястото, където Г. разтоварвал оборската тор, имало и друг обиколен маршрут, който не е стръмен. Свидетелят виждал Г. и преди това да кара това тракторче – то се използвало за оране на оранжерии, няма кабина и предпазна рамка, седалката е на нивото на калниците. Г. споделял, че когато плугът на тракторчето види зор някъде, тракторчето се повдига, като това се било случвало и на равно място. На стръмната улица няма поставени знаци, че е стръмна, асфалтовото покритие било поставено много отдавна и към момента на инцидента по улицата имало много дупки. Улицата е отворена за обществено ползване, тъй като не може да се затвори – по нея минават и хора, и животни. Повечето хора я ползват надолу, рядко се изкачват по нея. Св. Д. Д., когато научил за инцидента, отишъл със своя трактор на мястото, за да помогне. Видял, че предните гуми на тракторчето били вдигнати, а пострадалият бил заклещен между трактора и ремаркето. Инцидентът настъпил на улица с голям опасен наклон, с много дупки. По улицата нямало знаци, обозначаващи състоянието й, и дупките не били маркирани по някакъв начин. Хората избягвали да ползват тази улица, защото наклонът е голям. Тракторчето дърпало ремарке за лек автомобил, натоварено догоре с оборска тор. Свидетелят избягва да минава със своя трактор по тази улица, особено когато е с инвентар отзад, именно заради наклона. По принцип по улицата може да се мине, но не с всяка кола, тъй като улицата е много стръмна. Свидетелят е присъствал на случай, когато предницата на трактора на Г. се вдигнала по същия начин – тогава Г. бил дошъл да фрезова градината на свидетеля, и излизайки от двора, предните гуми на трактора се вдигнали, и тогава всички много се изплашили. Коментирали с Г., че е опасно. Тракторът на Г. е малогабаритен, няма кабина и предпазна рамка, само седалка. До мястото, където Г. разтоварвал тора, имало и друг път, който е по-безопасен.

От тези доказателства, въззивният съд е приел фактическа страна, че вредоносният инцидент е настъпил в [населено място] поле, Община Любимец, в урбанизираната част на селото, на стръмна улица пред дома на починалия, че към момента на инцидента тази улица е била в много лошо състояние – с остатъци от асфалтово покритие, с множество дупки и неравности, обхващащи почти цялата ширина на пътното платно. Улицата не била сигнализирана с пътни знаци като такава с голям наклон, нито като опасна поради неравности, а съществуващите по нея дупки не били маркирани по никакъв начин. Поради големия си наклон и видимо лошото си състояние, улицата почти не се използвала за преминаване на превозни средства, като местните жители без специални знания я възприемали като опасна, и я ползвали предимно за преминаване надолу. В деня на инцидента пострадалият превозвал оборски тор, като го товарел в ниската част на улицата, където е къщата на пострадалия, и го разтоварвал във високата част на улицата, където семейството имало градина. Разстоянието между тези две точки по стръмната [улица] м., а по съществуващ обиколен маршрут по улица край реката, която е с плавен наклон, разстоянието е около 600 м. В деня на инцидента, непосредствено преди процесното ПТП, пострадалият направил 4-5 курса за превоз на оборски тор по краткия маршрут, преминаващ по стръмната улица. Превозът извършвал със собствения си трактор марка „I.“, модел „Т.“, без регистрация, който е предназначен за работа в оранжерии, не е оборудван с кабина или защитна рамка, а има само седалка за водача, която е на нивото на калниците. Тракторът не е предназначен за теглене на товари, но бил пригоден да тегли ремарке, като му е бил допълнително монтиран теглич, чрез който за него било закачено автомобилно ремарке, тип туристическо, в което пострадалият товарел и превозвал оборската тор. Преди процесния инцидент, имало и други случаи /през пролетта на същата година, както и предишната есен/, в които предните гуми на трактора са се вдигали, при претоварване на трактора от закачен за него инвентар /фреза, плуг/. Тези случаи били възприети като опасни, както от пострадалия, така и от присъстващите при тях очевидци /св. Хр.Д., св. Д.Д./. При тези предходни инциденти опасността от обръщане на трактора била предотвратявана от присъстващите, като някой се качвал отпред за тежест. Пострадалият бил опитен професионален водач с с 22 години стаж като правоспособен професионален водач на МПС, притежавал е СУМПС, издадено на 16.02.2012 г., с категории С, АМ, В, Т., и до момента на изготвяне на справката не е имал наложени административни наказания. Издържал е изпит за категория „С“ на 05.01.1996 г.

За да обезсили решението на първата инстанция, въззивният съд е констатирал, че в обстоятелствената част на исковата молба ищцата е заявила, че за претърпените психически и физически болки и страдания от смъртта на вуйчо си претендира заплащане на обезщетение в размер на 150000 лв. В този смисъл е и петитума на исковата молбла. Претендирала е и осъждане на ответника да й заплати законната лихва върху главницата на обезщетението, за период от три години преди датата на подаване на исковата молба, в размер на 47 160 лв. Само в титулната част на исковата молба е посочено: „Цена на иска: 250 000 лв., 78 567 лв.“. Първата инстанция се е произнесла и е отхвърлила претенциите според титулната част на исковата молба, поради което въззивният съд е приел, че за разликата над размерите на двата иска, заявени в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, решението е частично недопустимо, защото цената на иска се определя от петитума на исковата молба, съобразно правилата на чл.68 и чл.69 от ГПК, а в случая първата инстанция се е произнесла в повече от поисканото, а спор за цената на иска не може да се повдига по-късно пред въззивна и касационна инстанция. / чл.70, ал.1 ГПК/

По същество от правна страна, въззивният съд е приел, че смъртта на Г. Д. Г. – вуйчо на ищцата е настъпила в резултат на ПТП на 29.07.2018 г., осъществило се на улица – публична собственост на ответната Община Любимец, която улица е била с много голям надлъжен наклон /20-22%, а на места 25-26%/, с пътна настилка в много лошо състояние, с оформени множество дупки и неравности по цялото пътно платно, и почти негодна за преминаване на МПС в посока нагоре. Поради това е прието, че ответната община, в качеството на собственик на улицата е бездействала, като не е извършила необходимите дейности по поддръжката на пътното платно и това бездействие е противоправно, защото не е изпълнила задължението си по чл.31 от ЗП да поддържа в изправно състояние общинските пътища, и задължението по чл.167, ал.1 от ЗДвП да сигнализира незабавно за препятствията по тях и да ги отстрани. Вината на ответника за осъщественото бездействие се предполага, съгл.чл.45, ал.2 ЗЗД. Не се твърдени и не се установявани обстоятелства, изключващи вината на ответника за осъщественото противоправно бездействие да поддържа общинската улица в състояние, годно за ползването й по предназначение. Приети са за доказани и претърпените значими неимуществени вреди от ищцата, изразяващи се в болки и страдания от загубата на нейния вуйчо, заел мястото на починалия й баща в близкия семеен кръг на детето.

Искът по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД е отхвърлен, защото е прието, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между лошото състояние на пътното платно и липсата на обозначаване с пътни знаци и маркировка на големия му наклон и наличието на неравности по него, от една страна, и от друга страна – настъпването на вредоносния резултат – смъртта на Г. Д. Г.. Лошото състояние и стръмният наклон на улицата не са били обозначени с пътни знаци или друга маркировка, но състоянието на улицата е било добре известно на местните жители, и на починалия, който живял в селото, в къщата на родителите си, на същата [улица] г. Те възприемали тази улица като опасна и избягвали да я ползват или я използвали по изключение, и за преминаване с ППС в посока надолу именно поради добре известното им лошо състояние. Това състояние на улицата било известно и на пострадалия, който извършил същи ден 4-5 курса с трактора и ремаркето по същия маршрут.

Съдът е приел, че поведението на пострадалия е изцало причина за инцидента. Той е управлявал тракторът марка „I.“, модел „Т.“, който не е бил конструктивно предвиден да тегли какъвто и да е товар, различен от фабрично предвидения за него инвентар, прикачен към навесната му система /мотофреза, плуг и други/. Тракторът не е бил конструктивно предназначен да тегли товарно ремарке, поради което и в техническата му документация липсват спецификации какъв товар може да тегли. Бил е самоделно пригоден за теглене на ремарке, чрез модифициране на конструкцията му с монтиране в предната част на трактора на метална кутия, пълна с втвърден бетон за противотежест, и теглич в задната част на трактора, монтиран към рамата на навесната система на трактора, но тази самоделна конструктивна промяна на трактора не е била удостоверена като безопасна, по реда на чл.10, ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, след провеждане на съответно изпитване и оценка за съответствие с изискванията за безопасност на техниката, извършено от центрове за изпитване и сертифициране към Министерството на земеделието и храните. Конструктивната непригодност на трактора да преодолява съпротивление от увеличен товар, е била вече установена от пострадалия собственик Г. Д. Г. при поне два предходни инцидента през предходната есен /при оран на градината на свидетеля Х. Д./, и през пролетта на същата година, /при фрезоване на градината на свидетеля Д. Д./, когато, предните гуми на трактора също се вдигнали, но обръщането му е било предотвратено от намесата на други присъстващи на тези инциденти мъже. Тези предходни инциденти са се осъществили на терен със значително по-малък наклон от наклона на улицата, на която се е осъществило процесното ПТП. Следователно, този конструктивен недостатък на трактора, и непригодността му да се справя с повишено натоварване и съпротивление на товара, са били известни на пострадалия Г. Д. Г. и въпреки това е предприел действия да тегли с трактора нагоре по стръмната улица автомобилно ремарке, тип туристическо, натоварено с пресен оборски тор, въпреки, че тракторът не е бил конструктивно предвиден да тегли какъвто и да е товар, различен от фабрично предвидения за него инвентар, прикачен към навесната система на трактора /мотофреза, плуг и други/. Не е избрал наличния обходен маршрут, който макар и 4 пъти по-дълъг, е бил със значително по-малък наклон, с по-добро състояние на пътната настилка, и безопасен за движение на трактора с прикаченото към него ремарке.

Въззивният съд се е мотивирал и с това, че пострадалия Г. Д. Г. е бил правоспособен водач, с 22 години стаж като професионален шофьор, с правоспособност да управлява колесен трактор /категория Т. съгласно чл.21 от ППЗДвП/, но не е изпълнил задълженията си по чл.10а, т.2 и т.4 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, да използва само технически изправна и безопасна техника, и само техника, която отговаря на изискванията за техническа изправност съгласно наредбата по чл. 16, ал. 1 от ЗРКЗГТ. Управлявал е колесния трактор в нарушение на задължението си по чл.16, ал.6 от ЗРКЗГТ да работи само с техника, която е преминала задължителен технически преглед. Не е съобразил и чл.11, ал.2 и ал.3 от Наредба № 3 / 03.02.2016 г. за извършване на техническите прегледи на техниката по ЗРКЗГТ, при констатиране на променена рама, преден или заден мост, или на други елементи, които изменят външния вид на съответната марка техника, длъжностните лица от ОДЗ съставят констативен протокол и издават предписание за отстраняване на нередностите, като до отстраняването им техниката подлежи на спиране от работа по реда на чл. 19.

Така поради това, че пострадалият е поел съзнателно значителен и неоправдан риск, като не е преминал през наличният алтернативен и безопасен маршрут, а избрал да премине по улица с опасен наклон на изкачване, възприемана като неподходяща за преминаване в посока нагоре без специални знания и въпреки, че е имал нужната квалификация и професионален опит, за да извърши такава преценка, че е управлявал колесен трактор, който не е технически изправен и безопасен, след извършените по него самоделни конструктивни промени, и който не е годен да тегли натоварено автомобилно ремарке, липсата на обозначаване с пътни знаци и маркировка на наклона и лошото състояние на улицата не са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Затова е прието, че осъщественото от ответната община противоправно бездействие да изпълни задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 167 ЗДвП, като обозначи и отстрани неизправностите на пътното платно на улицата – публична общинска собственост не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

В частта, в която е обезсилено решението на първата инстанция, въззивното решение е допустимо и съобразено със закона и съдебната практика, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване. Размерът на цената на иска е търсената сума – чл. 69, ал.1, т.1 ГПК. Искането към съда се формира с петитума на исковата молба, а не с титулната и част, поради което, като е констатирал произнасяне „плюс петитум“, въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 269 ГПК служебно да провери допустимостта на обжалваното пред него решение. Следователно обжалваният акт е постановено в съответствие с тази норма и т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което в тази част въззивнтото решение не се допуска до касационно обжалване на нито едно от посочените основания от касатора.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.

Всички въпроси са свързани със законово установеното задължение на публично правният субект община да подържа в безопасност и да сигнализира пътната настилка и улиците на територията на общината, които са обявени от закона за публична общинска собственост.

Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос във следния вид: Възможно ли е пълно освобождаване от отговорност на публично правен субект – община, който не е изпълнил вменени със закон задължения да подържа и ремонтира собствен път, отворен за обществено ползване, да осигури пътна безопасност на ползвателите на същия път и да сигнализира за рисковите особености и наличните опасности по пътното платно. Касаторът не е посочил по този въпрос съдебна практика, поради което съдът приема, че се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът намира обаче, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради наличие на известна на съда съдебна практика на ВКС по него. С Решение № 1184 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г., II г. о., Решение № 1184 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г., II г. о. и Решение № 488 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о. е прието че общината дължи обезщетение, когато не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди. Въззивният съд е освободил общината от отговорност въпреки, че е приел, че не е изпълнила нормативно установените си задължения по чл. 30, ал.4 и чл. 31 ЗП и чл. 167, ал.1 ЗДвП. Относимо към въпроса е и Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., според което е възможно „деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем“.

Произнасянето по този въпрос включва и втори и трети въпрос, поради което по тях не се допуска касационно обжалване отделно.

Четвърти и шести въпрос са относими към съпричиняване, каквото не е обсъждано от въззивния съд, защото иска е отхвърлен изцяло. Пети въпрос е конкретен, фактически и евентуално също има отношение към възражение за съпричиняване, по което съдът ще се произнесе по същество. Затова по тези въпроси не се допуска отделно касационно обжалване.

Касаторката твърди противоречие с Решение № 103 от 27.10.2020 г. по гр.д.№ 3859/2019г. на ВКС, ІІІ гр.о. В него е разгледан въпроса за непреодолимата сила като обстоятелство, изключващо отговорността за вреди от вещ по чл. 50 ЗЗД, като е прието, че такова е само обстоятелство, което е непредвидимо и непредотвратимо. Това решение е неотносимо, тъй като иска не е по чл. 50 ЗЗД - за вреда от вещ и не се поставя въпроса за непреодолима сила.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение