Определение № 252 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4851/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Т. като пълномощник на С. Р. С. срещу въззивно решение № 257, постановено на 28.06.2019 г. по в. гр. д. № 319/2019 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Районен съд – Бяла в частта относно начина на извършване на делбата – чрез възлагане на делбения недвижим имот на съделителката А. Р. С. на основание чл.349, ал.2 ГПК и в частта, с която е отхвърлена претенцията на съделителката С. Р. С. за заплащане на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.31, ал.2 ЗС на обезщетение в размер на 587,75 лв. за лишаването й от ползване на 1/6 ид. ч. от имота за периода 05.01.2018 г. – 02.02.2018 г. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. какви са предпоставките за уважаване на възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК; 2. има ли право на възлагане съделител – наследник, който притежава идеална част от делбения имот и на основание сделка; сочи се противоречие с ТР № 1 от 2004 г. на ВКС, ОСГК; 3. не е ли налице комбинирана съсобственост в горната хипотеза, която да изключва възлагането. Поставен е и въпрос, свързан със заплащането на обезщетение за лишаването от ползване. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба А. Р. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице в частите, с които с въззивното решение е потвърден първоинстанционния съдебен акт относно начина на извършване на делбата, като съображенията за това са следните: Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите С. Р. С. и А. Р. С. на процесния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 20184.1.697 по кадастралната карта на [населено място] могили, област Р., съставляващ УПИ * в кв.31 по плана на населеното място, с площ 727 кв. м., заедно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 72 кв. м. и второстепенна стопанска постройка, при следните квоти: за съделителката А. Р. С. - 5/6 ид. ч. и за съделителката С. Р. С. – 1/6 ид. ч. Съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство от Р. С. И., починал през 1999 г., като съделителките са негови дъщери. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */08.11.2013 г., майката на страните е прехвърлила на А. Р. С. собствените си 4/6 ид. ч. от делбения имот, представляващ съпружеска имуществена общност с наследодателя. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата двете съделителки са заявили претенции за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Изложили са твърдения, че са живели в делбения имот към момента на смъртта на общия наследодател, както и че не притежават собствено жилище. В съдебно заседание на 22.01.2019 г. съделителката – касатор е оттеглила тази претенция и е направила искане за изнасяне на имота на публична продан. Доводите, изложени в касационната жалба, че не е извършено наддаване, не кореспондират на установената фактическа обстановка, според която възлагателната претенция на касатора е била оттеглена. Според заключението на съдебно - техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, делбеният имот е неподеляем. С първоинстанционното решение същият е възложен в дял на съделителката А. Р. С. и тя е осъдена да заплати на съделителката С. Р. С. сумата 3 360,17 лв. за уравнение на нейния дял. Дължимото парично уравнение е определено след като от него е приспадната сумата 3 053,33 лв. – стойността на необходимите и полезни разноски по претенцията с правно основание чл.346 ГПК на съделителката А. Р. С., която е уважена и с нея е извършено прихващане по искане на ищцата. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на тази възлагателна претенция, като решаващият му извод е направен въз основа наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК. Обсъдени са оплакванията във въззивната жалба за наличието на смесена съсобственост, която изключва извършването на делбата по този ред. Не е налице поддържаното касационно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси, които обобщени се свеждат до наличието на комбинирана съсобственост като пречка за извършване на възлагане. В обжалваното решение, при обсъждане на оплакванията, които са възпроизведени и в касационната жалба, е посочено, че в конкретния случай не съществува смесена съсобственост. Въззивното решение напълно съответства както на възприетото в ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, т.8 от същото, така и на последващата съдебна практика по чл.290 ГПК, в която е допълнено схващането за т. нар. „комбинирана съсобственост“, възникнала като резултат на повече от един юридически факт и са конкретизирани и случаите, в които такава съсобственост не е налице и в които попада и настоящият. В този смисъл са решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81 от 2011 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 242 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 3345 от 2014 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572 от 2012 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233 от 2016 г. на ВКС, първо г. о., според които в описания случай наследственият характер на съсобствеността се запазва. Когато са извършени разпоредителни сделки между сънаследниците не е налице смесена съсобственост, а следователно - и пречка за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК, в случай че са налице и останалите предпоставки, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Обемът на правата на сънаследника не е след критериите за възлагане на имота по този ред, поради което извършената в негова полза разпоредителна сделка не го поставя в привилегировано положение и не злепоставя интересите на останалите сънаследници. Разясненията, дадени в т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, на които се позовава касаторът, са приложими в случаите на придобиване чрез правна сделка на част от наследствения имот от лице, извън кръга на наследниците. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тези въпроси е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Касационната жалба в частта, с която се атакува произнасянето на съда по предявения по реда на чл.346 ГПК иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 587,75 лв. за лишаването на С. Р. С. от ползване на 1/6 ид. ч. от имота за периода 05.01.2018 г. – 02.02.2018 г. е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответницата по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сумата 1 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение