Определение № 378 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2539/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Сочи Стар“ ООД против определение №1968/08.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1472/2020 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е приел, че спорът не е подведомствен на съда, предвид наличието на арбитражна клауза и е потвърдил постановеното от първоинстанционен съд определение за прекратяване на производството пред съда. Съдът е приел, че арбитражното споразумение е включено в съдържанието на констативен протокол, като уговорка от типов характер и е подписано от представители на страните, в т.ч. и от управител и представляващ дружеството жалбоподател. Прието е, че споразумението отговаря на формалните изисквания на чл.7, ал.2 ЗМТА, както и че посоченият арбитражен съд е индивидуализиран в достатъчна степен. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по принципен въпрос, кой следва да разгледа спора – арбитражен съд или по съдебен ред, като в тази насока с твърди противоречие с практиката на ВКС. В сочените две съдебни решения е прието, че не е налице действителна арбитражна клауза по конкретните правни спорове, като в настоящия случай съдът е приел, че такава клауза е налице, поради което и липсва противоречие по така поставения въпрос. Следва да се отбележи, че поставения общо правен въпрос е свързан с конкретните факти и обстоятелства по различните спорове по конкретните дела и не следва да се преценява като правен въпрос, разрешен от съда при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК. В същата насока са и съображенията по отношение на позоваването на очевидна неправилност на постановеното определение, доколкото липсва каквато и да е обосновка на твърдението за нейното наличие. Предвид изложеното, касационното обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допуска. В полза на ответника по частната касационна жалба следва да се присъдят разноски в размер на 252 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС