Определение № 5340 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Прокуратура на Република България и Ю. И. С. против решение № 80/02.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 106/2025 г. от І-ви състав на АС-Варна. Касаторът Ю. С. оспорва касационната жалба на ПРБ, с писмен отговор. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът е счел за основателен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 20000 лева. Съдът е приел, че с постановление от 02.06.2006г. по ДП №233/2006г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ – ОДП В. ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 НК. На 08.06.2006 г. обвинението е изменено по чл. 210, ал.1, т.1 т.5 вр. чл. 209 НК и ищецът е разпитан. На 04.07.2006г. по същото досъдебно производство, ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 26,ал.1 НК. На 10.07.2006 г. и на 09.08.2006 г. ищецът е разпитан. Наложена му е мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 14.06.2006г. до 14.02.2007г. (за 8 месеца) и мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 14.02.2007г. до 19.06.2007г. (за близо 4 месеца), като след тази дата, мярката му за неотклонение е „подписка“. След прецизиране на обвиненията, с постановлението от 21.08.2009г. на ищеца са повдигнати обвинения по чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК; чл.203,ал.1, вр. чл. 202,ал.2, вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 НК; по чл.212, ал.5, пр.1, вр. ал.1 ,вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 26,ал.1 НК и чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 НК, Чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК, Чл.203,ал.1, вр. чл. 202,ал.2, вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 НК, о чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК; по чл.212, ал.5, пр.1, вр. ал.1,вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 26,ал.1 НК, Чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 НК. На 28.01.2010г. е внесен в съда обвинителния акт срещу ищеца за тези четири обвинения. Обвиненията са за документно престъпление (по чл.309, ал.1, вр. чл.26,ал.1 НК - нетежко с предвидено наказание лишаване от свобода до 2 години); за квалифициран състав на длъжностно присвояване (чл.203,ал.1, вр. чл. 202,ал.2, вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 НК – тежко престъпление с предвидено наказания от 10 до 20 г. лишаване от свобода); за квалифициран 5 състав на документна измама (по чл.212, ал.5, пр.1, вр. ал.1,вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 26,ал.1 НК – тежко престъпление с предвидено наказание от 10 до 20 г. лишаване от свобода); и за квалифициран състав на кражба (чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 НК – тежко престъпление, за което е предвидено наказания от 1 до 10 г. лишаване от свобода). С присъда №116/29.11.2013г. по НОХД №107/2010г. по описа на В., след преквалифициране на деянието по чл. 212 НК като такова по чл. 206, ал.3 НК (присвояване; тежко престъпление; с предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години), ищецът е осъден на основание чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр.ал.4 НК на ищеца е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим; За всички останали повдигнати му обвинения: по чл.212,ал.5 вр. ал.4 вр. ал 1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26,ал.1 НК; по чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК; по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201вр. чл.26,ал.1 НК и по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 НК, ищецът е оправдан. Със същата присъда е уважен частично и гражданския иск, като ищецът е осъден да заплати на „Газтрейд“ АД-София сумата от 145 107.70 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в резултат на деянието по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до размера от 744 545.03 лева. Присъдата е потвърдена с решение №37/04.03.2015г. по ВНХОД №40/2014г. по описа на Апелативен съд -В.. С решение по №296/27.07.2016г. по КНОХД №868/2015г. по описа на ВКС, III н.о. е отменено частично решение №37/04.03.2015г. по ВНХОД №40/2014г. по описа на Апелативен съд -В. само в частта, с която е потвърдена присъда №116/29.11.2013г. по НОХД №107/2010г. по описа на В. и ангажирана наказателната отговорност на ищеца по чл.206, ал.3 НК и в потвърдителната му част по гражданския иск, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание само в тази отменена част. В останалата част, с която е потвърдена оправдателната присъда, решението на апелативния съд е оставено в сила. Т.е., на 27.07.2016г., с решението по КНОХД №868/2015г. по описа на ВКС, ищецът е окончателно оправдан по повдигнатите му обвинения по чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК; по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201вр. чл.26,ал.1 НК и по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 НК, както и по поддържаното от прокуратурата такова по чл.212,ал.5 вр. ал.4 вр. ал 1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26,ал.1 НК, като вместо последното по чл. 212, ал.5, делото е останало висящо само по преквалифицираното в такова по чл. 206, ал.3 НК. Делото е продължило само по обвинението в присвояване на горива на стойност 145 107,70 лв. и по гражданския иск. Със следващото решение на Апелативен съд-В. №56/04.04.2017г. по ВНОХД №320/2016г. е изменена присъдата (№116/29.11.2013г. по НОХД №107/2010г.) на окръжния съд в наказателно-осъдителната й част и е приложен закон за същото наказуемо престъпление по отношение на ищеца – такова по чл.206, ал.3, вр. чл.20, ал.2 НК като съдът е приел, че нанесената имуществена вреда на „Газтрейд“ АД възлиза на 15 729.18 лева; намален е срока на наложеното на ищеца наказание лишаване от свобода от четири - на две години и изпълнението й е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК с петгодишен изпитателен срок; намален е размера на присъденото обезщетение на гражданския ищец „Газтрейд“ АД на 15 729.18 лева, като искът е отхвърлен за разликата до 145 107.70 лева. Това решение на апелативния съд е отменено изцяло с решение №243/23.01.2018г. по КНОХД №887/2017г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВАпС. С присъда №14/08.11.2018г. по ВНОХД №24/2018г. по описа на Апелативен съд-В. е отменена осъдителната присъда на окръжния съд (№116/29.11.2013г. по НОХД №107/2010г. по описа на В.) в частта, с която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206,ал.3 вр. ал.1 и чл.20,ал.2 НК и в частта, с която е осъден солидарно по гражданския иск за заплащане на „Газтрейд“АД-София на сумата от 145 107.70 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди от деянието, като е признат за невиновен и оправдан в извършване на престъплението по чл.206,ал.3 вр. ал.1 и чл.20,ал.2 НК и е отхвърлен гражданския иск за сумата от 145 107.70 лева. Видно от официалното отбелязване, оправдателната присъда за престъплението по чл. 206, ал.3 НК е влязла в сила на 26.11.2018 г., като от тази дата ищецът е окончателно оправдан и по последното останало висящо обвинение. Така, по наказателното дело срещу ищеца, са проведени едно първоинстанционно съдебно производство, три въззивни такива и две касационни, по които са проведени множество открити съдебни заседания, изслушвани са вещи лица, разпитвани са свидетели и са събирани доказателства. Съдът е посочил въз основа на горното, че цялото наказателно производство срещу ищеца, от повдигане на първото обвинение на 02.06.2006 г. до окончателното му оправдаване по последното обвинение по чл. 206, ал.3 НК с влизане в сила на оправдателната присъда на 26.11.2018 г., е продължило 12 години и близо 5 месеца (4 месеца и 24 дни), като за обвиненията по чл.309, ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК; по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201вр. чл.26,ал.1 НК и по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 НК, наказателното производство е приключило по-рано с влязлата в сила на 27.07.2016 г. оправдателна присъда и наказателното производство за тях е продължило в период от 10 години и 1 месец и 25 дни, като за период от 2 години и 4 месеца, обвинението срещу ищеца е поддържано единствено за престъпление по чл. 206, ал.3 НК, вместо по чл. 212, ал.5 НК, по което също е оправдан по -рано. Като е обсъдил подробно доказателствата, събрани по делото във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът е приел обезщетение от 70 000 лева на основание чл.52 ЗЗД, за тяхното репариране. Разгледано е възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника и е прието, че Погасителната давност за реализиране отговорността на държавата по съдебен ред, започва да тече от влизане в сила на оправдателната присъда и тя е петгодишна съгл. чл. 110 ЗЗД. Исковата молба по делото е изпратена по пощата на 23.11.2023 г. според приетите в настоящата инстанция доказателства за предаване на пратката на куриер. За обвиненията в престъпленията, за които ищецът е бил оправдан с влязлата в сила на 27.07.2016 г. присъда, петгодишният давностен срок е изтекъл и е погасено правото на ищеца да претендира по съдебен ред обезщетение за вреди. За останалото незаконно обвинение по чл. 206, ал.3 НК, оправдателната присъда е влязла в сила на 26.11. 2018 г., поради което и към датата на подаване на исковата молба - 23.11.2023 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок. Съобразно посоченото по-горе за вида, обема, тежестта на всяко от обвиненията, продължителността на производството, вредите за двете групи (първата е за обвиненията с оправдаването от 27.07.2016 г., а втората – по обв. по чл. 206, ал.3 НК и оправдаването от 26.11.2018 г.) и отчитайки частта за погасените по давност претенции (за три обвинения, две от които тежки) съдът е приел, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в глобален размер от 20 000 лв.. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките за допустимост на обжалването по чл.280 ГПК. И в двете изложения към касационните жалби се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД, критериите и обстоятелствата които следва да се съобразят при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС