Определение № 2699 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1034/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Й. и К. Б. Й. против решение № 24/24.01.2024 г. по т.д.№ 231/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта му с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260096/19.08.2022 г. по т.д.№ 1332/2020г. на Окръжен съд – Стара Загора, като краен резултат са отхвърлени предявените от касатора искове против ЗАД „ ДаллБогг: Живот и Здраве „, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син - С. Н. С., настъпила при ПТП от 17.05.2020 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, лек автомобил, за разликата между присъдената сума от 120 000 лева за всеки от двамата / в която част първоинстанционното решение е потвърдено и влязло в сила / и до претендираните от всеки 180 000 лева. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид определянето на изключително занижено, спрямо установения обхват и съдържание на вредите, обезщетение. Намират въззивното решение немотивирано, доколкото присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 180 000 лева е намалено на 120 000 лева за всеки от ищците, без обосноваване на предпоставки за занижаването му. Нещо повече – според касаторите въззивният съд изрично коментира несъобразени от първоинстанционния съд обстоятелства, обективно обосноваващи завишен размер на обезщетението. Касаторите намират, че съдът изцяло е игнорирал данните за личността на загиналия - високо ценен в работата, преди години - кмет на [населено място], за възрастта му, както и тази на родителите му, все повече нуждаещи се от синовна грижа и подкрепа. Липсва цялостен анализ на доказателствата, адекватна и в пълнота оценка на същите, досежно съществувалата приживе връзка между родители и син и търпимите от загубата болки и страдания, фрагментарно са изброени факти, без обосноваване значението им за размера на обезщетенията, явяващ се „ обидно нисък „. Същият не е съобразен и с лимитите на застрахователна отговорност към датата на ПТП. В резултат е постановено решение, което не кореспондира с формираната съдебна практика в аналогични случаи и конфронтира с вложеното от законодателя, в нормата на чл. 52 ЗЗД, съдържание на критерия за справедливост. Ответната страна – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Намира същата и изложението за неясни, с обременителна за възприемане тафтология, макар да се касае за зададен по различен начин един и същ въпрос – по приложение критерия за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Не намира обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, доколкото цитираната съдебна практика е нахвърлена хаотично и общо към всички въпроси. Позоваването на допълнителен селективен критерий по т.3 на същата разпоредба е немотивирано, съгласно изискванията на т.4 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Досежно приложението на чл. 52 ЗЗД, страната намира, че въззивното решение е достатъчно мотивирано, справедливо и по същество – правилно в крайния си резултат. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до приложението на чл. 52 ЗЗД, при определяне справедлив размер на дирените обезщетения, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба, в обосноваване съдържанието на търпимите от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им С., ищците са посочили, че изключително тежко преживяват смъртта на сина си, който е бил млад, 47 – годишен, в разцвета на силите си, отличаващ се сред своите приятели и роднините със своята активност, любознателност и трудолюбивост. Като работник е ценен за своята добросъвестност, дисциплинираност и всеотдайност. Сочат връзката със сина си като изключително силна, изпълнена с обич, уважение, привързаност и взаимопомощ, можели да разчитат на него за всичко. Гордеели се с личността му и уважението на което се радвал в общността, със семейството, което създал. Със смърта му изгубили моралната си и физическа подкрепа, продължават да страдат, като скръбта им се отразява изключително негативно на здравословното им състояние. По делото са разпитани свидетели, както следва: Св. Т. Т., роднина по сватовство на ищците и починалия / съпруг на сестра му /, споделя, че след загубата на С. родителите му са „други хора„. Изживяват я тежко, всяка седмица посещават гроба му, изпитват огромна мъка, постоянно са на успокоителни. Починалият живеел с родителите си в [населено място], дори бил кмет на селото до 2000 г., но след раждането на децата му / понастоящем на 19 г. и 15 г. / семейството се преместило в К.. Твърди, че С. бил главна опора на родителите си, независимо че същите имат и друго дете - сестра му Теменуга. Удовлетворявал всички техни нужди – купуване на лекарства, на храна, вкл. от друго населено място, тъй като не всичко можело да се намери в [населено място], заплащане на сметки. След смъртта на С. тези задължения са поети от семейството на сестра му. Свидетелят твърди, че почти всеки ден, в обедната почивка или след работа - както и в деня на ПТП – С. отскачал до родителите си, тъй като разстоянието между селото и К. е около 15 км.. Св. Х. Х. споделя, че познава С. и семейството му като съселяни. Потвърждава, че живеейки в К. със семейството си, С. всяка седмица посещавал родителите си в [населено място], понякога и в обедната си почивка е ходил да им помага, бил добре възпитан и винаги в тяхна помощ – парично и с труд, много по-загрижен за тях от сестра си. Като човек бил трудолюбив, разбран, готов да помогне на всеки, единодушно избран за кмет на селото. Свидетелят намира, че след смъртта на сина му, Н. се променил – от винаги лъчезарен и засмян, сега ходел като сянка. Били затруднени с К., тъй като вече не можели да си докарват допълнително доходи от личното стопанство, за което С. се грижел и трябвало да разчитат на двете си пенсии. Св. А. С. познава ищците от януари 2018 г., също като живуща в [населено място], врата срещу врата с тях. Познава и починалия като усмихнат, лъчезарен, отзивчив. Редовно посещавал родителите си, всяка седмица - през почивните дни, а понякога и в работни – в обедната почивка. Грижел се за къщата, за градината, пазарувал им, плащал сметки, купувал лекарства. Свидетелката намира семейството на ищците „за подражание „ – заедно / родители и деца / работели и празнували, весели и задружни. Свидетелката споделя, че на погребението ищците били неадекватни, говорели несвързано, но и сега не е много по-различно. Случвало се да поздрави Н. на улицата, но той сякаш не я забелязвал. Затворени са, сломени, не разговарят с никого. Ходят всяка седмица на гроба на С.. Винаги са разчитали на него, независимо че имат и дъщеря, тъй като “ той се грижел за неща, които една жена не може „, тя живее в Пловдив, но съпругът й е военен и не е свободен всеки уикенд, а тя самата не шофира. Първоинстанционният съд е уважил исковете в размер на 180 000 лева за всеки от ищците, като е отчел, че несравнимо тежката загуба се е отразила изключително зле на поведението и психиката им / не е изготвяна психиатрична или психологическа експертиза /, болките и страданията от нея продължават да ги съпътстват, ограничили са се в социалното си общуване, изпитват безпомощност пред лишаването си от обичта, моралната и материална подкрепа на сина си, отчаяни са. Съдът е съобразил посочените в свидетелските показания форми на грижа и помощ от страна на С. към родителите му, неговата привързаност. Въззивният съд е намалил присъдените обезщетения до размера на 120 000 лева за всеки от ищците, като е отчел доказаната за съществувала между родители и син силна емоционална и духовна връзка, основана на взаимна обич, уважение и покрепа. В обосноваване на занижаването и изхождайки от присъдени обезщетения в сходни случаи / с цитирана съдебна практика /, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че независимо от поддържаната постоянна връзка и ежеседмично общуване, родители и син не са живеели заедно и не са споделяли общо домакинство, починалият е имал собствено, пълноценно семейство, ищците не са останали изцяло лишени от морална и материална подкрепа, в лицето на дъщеря си, сестра на починалия, семейството на която е поело грижите за тях след смъртта на С.. Посочил е и неотчетената възраст на ищците – 67 г. и 75 г., макар и неясно в какъв аспект. Позовал се е и на икономическата конюнктура към момента на ПТП. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторите формулират следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпените неимуществени вреди ?; 2/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт ?; 3/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите ?; 4/ Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „ справедливост“, за да се изпълнят изискванията на ППВС № 4/1968 г.?; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства – в случая данните за личността на починалия и за характера на връзката с родителите му - ищци – и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението и да се позовава на събраните по делото доказателства, задължителната им преценка в тяхната съвкупност и значимост ?; 6/ Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент„ на същите ?; 7/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно пар. 27 от ПЗР на КЗ и обществено- икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2020 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от тези, присъждани за събития от минали години ?; 8/ Критериите по чл. 52 ЗЗД и икономическата конюнктура в страната към м. май 2020 г. обосновават ли намаляването на обезщетенията ?; 9/ Трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои обстоятелства и факти са обосновали огромното различие и предпоставили намаляване на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните и вярно ценени, за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни, доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова ?; 10/ Възпроизвеждането на факти и обстоятелства изчерпва ли задължението на съда за излагане на мотиви или е необходимо да се изложат и обосноват и съображенията, формирали вътрешното убеждение на съда за частична неоснователност на претенцията ? Касационната жалба не съдържа доводи за съществени процесуални нарушения, извън липсата на достатъчно прецизни и убедителни мотиви, поради което раздел ІІІ от изложението настоящият състав не възпроизвежда, още повече че, макар формално отнесени към този вид порок на въззивния акт, въпросите по същество не касаят други негови проявления, освен преждепосоченото. Допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, с цитирана общо задължителна и казуална съдебна практика на ВКС и формално – в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, с цитиране на нормата. Ненужно повтарящи се, а частично и фактологични / дирещи отговор за правилността на конкретното въззивно решение / формулираните въпроси се отнасят по същество до: 1/ съобразяването от въззивния съд на всички факти и обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди; 2/ липсата на надлежно обосноваване занижения размер на обезщетенията, спрямо приетия от първоинстанционния съд; 3/ адекватност на определения от въззивния съд размер, съгласно критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, вкл. с оглед обществено - икономическите условия към момента на ПТП - 2020 г.. Касационната жалба по начало не съдържа доводи за несъобразени от съда доказателства / каквито са единствено събраните свидетелски показания /, нито за неотчетени изобщо – в аспект на увеличаване размера или отчетени неправилно – в аспект на занижаване размера на обезщетенията, обстоятелства, освен личността на пострадалия в обществен аспект и факта, че непосредствено преди да загине е бил у родителите си, на който касационната жалба акцентира. Що се касае до личността на пострадалия, исковата молба не съдържа твърдения за търпими от ищците болки и страдания, предпоставени именно от общественото му положение, трудова и социална значимост, извън характеристиката му на съвестен и отговорен човек, всеотдаен и любящ син, адекватно съобразена в коментара на съществувалата приживе между ищците и починалия духовна и емоционална връзка. Второто обстоятелство / настъпване на ПТП и смъртта на С. непосредствено след посещение при родителите му / няма каквото и да било значение за обхвата и интензитета на търпимите вреди. Видно от гореизложеното, напълно несъстоятелни са доводите за липса на мотиви, досежно определянето на по-нисък от присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетенията. Формулираните въпроси не касаят правилността на съждението на съда, за значението на всяка от коментираните предпоставки, а и такъв въпрос не би бил правен, като предпоставящ директен отговор за правилността на решението, предмет на преценка в друга фаза на касационното производство – по чл. 290 ГПК и на основанията по чл. 281 ГПК. Не е обосновано и противоречие на въззивното решение със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 год., които не изчерпват релевантните при определяне размера на обезщетението възможни критерии, нито – противно на твърдението на касатора – въвеждат задължителни такива, а изискват комплексна преценка и обосноваване критерия за справедливост, с мотивирано изложение на приети за релевантни, при определяне на справедлив размер на обезщетението, конкретни обстоятелства във всеки конкретен случай, каквото мотивиране въззивното решение съдържа. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение