Определение № 73 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3643/2020 г.

Образувано е по касационни жалби, подадени от А. И. М. против решение № 67 от 27.02.2020 г. и допълнително решение № 195 от 30.07.2020 г. и двете, постановени по гр.д.№ 323/2019 г. на Врачански окръжен съд, с които потвърдено решение № 199 от 28.12.2015 г. по гр.д.№ 663/2015 г. на РС-Мездра, с което е отхвърлен предявения от А. И. М. срещу П. Т. Й. в качеството му на ЕТ“Пламен Йорданов – КОВ“ иск по чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху незастроената част с площ 60 кв. м. от УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], област В., находящи се пред входа на построения в него южен магазин и склад и е отменено решението на РС в частта, с която е уважен иска по чл.59 ЗЗД и вместо това е отхвърлен този иск за заплащане на сумата 1 131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на същата площ, за периода 29.10.2010 г. – 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 108 ЗС, защото не е съобразено, че ответникът е допуснал трето лице /търговско дружество/ в магазина и склада и ползва площта пред тях и на чл. 64 ЗС, защото суперфициалния собственик не е поискал определяне на необходимо прилежащата площ към обекта със статут на суперфициарна собственост. Направено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на свидетелските показания и заключенията на вещите лица, приети от РС и от въззивната инстанция. Твърди се необоснованост на извода, че ответникът не ползва магазина и склада, респективно площта пред тях, предмет на спора през периода, за който се претендира обезщетение. В идентични изложения по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към двете касационни жалби се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по пет формулирани въпроса, които ще се разгледат по-долу. Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като решението е съобразено със съдебната практика, цитирана от съда. Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е безспорно, че ищецът е собственик на основание покупко-продажби, оформени с н.а. № № .... г. и н. а. № .... г. на УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], с площ от 320 кв. м. и на северния магазин – самостоятелно обособена част от двуетажна масивна сграда, включваща търговска зала със складово помещение, както и на самостоятелен обект на първия /сутеренен/ етаж от сградата. Дворното место е с денивелация. Ответникът е купил с н.а. № .... г. южния магазин и склад в същата сграда, ведно с припадащият се процент от общите части и правото на строеж за тези обекти. За всеки от двата обекта има самостоятелен вход от дворното място. От основното заключение на СТЕ, приета от РС и приетата СТЕ от въззивната инстанция се установява, че площта пред магазина включва стълбище, разделено за магазините на страните с дървен парапет и тераса с навес пред магазина и бетонова площадка, покрита с плочки пред склада. Площта пред магазина общо е 17,16 кв.м., а пред склада – 21,56 кв.м. С н.а. № .... г., т.2, ответникът е продал на трето лице за спора магазина и склада. Исковата молба по делото е подадена след това - на 29.06.2015 г. Представени са шест касови бележки от януари 2020 г., издадени от търговски обект, находящ се в [населено място], ул. „Г. Д. № .. Разпитани са и свидетели за установяване дали ответника ползва площта пред магазина и склада. РС е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС с мотив, че не се установява към момента на предядяване на иска, а и на постановяване на решението ответникът – ЕТ да ползва магазина и склада и площите пред тях, защото още преди предявяване на иска обектите са прехвърлени на трето за спора лице „Пламен Йорданов – 71“ ЕООД. Отхвърлен е и искът по чл. 109 ЗС. Уважен е иска по чл. 59 ЗЗД са сумата 1131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на процесната площ, за периода 29.10.2010 г. – 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане., като е отхвърлен за разликата до пълният предявен размер и за периода до 29.06.2015 г. С първото въззивно решение е обезсилено решението на РС поради това, че искът не е предявен и от съпругата на ищеца, но това решение е отменено от ВКС с решение по гр.д.№ 3538/2016 г. на ІІ гр.о. и делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. С второто въззивно решение е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС, отменено е решението, с което е уважен иска по чл. 59 ЗЗД и иска е отхвърлен и за тази част от претендираното вземане. С решение № 43/29.05.2019 г. по гр.д.№ 2463/2018 г. е отменено второто въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху 60 кв. м. от УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], област В., находящи се пред входа на южния магазин и склада до него и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 1 131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на процесната площ, за периода 29.10.2010 г. – 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане. В тези части делото е върнато за ново разглеждане. Решението е влязло в сила по иска по чл. 109 ЗС, като не допуснато до касационно обжалване и по иска по чл. 59 ЗЗД за останалата част от периода и до пълния претендиран размер. В отменителното решение са дадени указания да се изследва чрез назначаване на СТЕ необходимо прилежащата земя към обектите магазин и склад, които са със статут на суперфициарна собственост, съгласно чл.22, ал.7 ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони към южния магазин и склада, необходима за неговото ползване. При третото разглеждане на делото, съдът е изпълнил указанията на ВКС за назначената СТЕ, но вещото лице е посочило, че чл.22, ал.7 ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони към южния магазин, необходима за неговото ползване не се прилагат за заварени обекти при приемането им. Те са приложими при устройване на територии и при ново проектиране. Затова вещото лице не е определило необходимо прилежащата площ по тези нормативни актове. Експертът е определил необходимата площ за преминаване пред дворното място, за да се стигне до всеки от двата обекта, разположена пред входовете им. Пред вратата на магазина е определена ивица със ширина 2,5 м. и общата площ в тази част е 5,6 кв.м., а пред вратата на склада – 14,65 кв.м. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че за ползването на обектите съобразно приетото в практиката следва да има и площ около сградата, която да осигурява възможност за поддръжка. Приема се, че тази площ е около 0,80 см. по цялото продължение. Необходимата площ около магазина и склада за поддържане на фасадите им обацче не е определена от вещото лице като обща площ. Въззивният съд е отхвърли иска по чл. 108 ЗС, защото е установено, че още преди предявяване на иска магазина е продаден от ответникът на трето лице - търговско дружество / ЕООД/, което е ЮЛ и отделен различен правен субект от ответника ЕТ. Искът по чл. 59 ЗС е отхвърлен, защото не се установява ответникът – ЕТ да е ползвал цялата процесна незастроена площ от мястото през целия процесен период, респективно да е ползвал повече от необходимото, за да ползва магазина и склада по предназначение като суперфициарен собственик над определените площи от вещото лице. Обсъдено е и приложението на чл. 64 ЗС, като е изведен извод, че на основание този текст собственика на магазина и този който го ползва могат да ползват местото до колкото е необходимо за ползване на обектите – суперфициарна собственост. Установява се че пред магазина са поставяни каси и че клиенти на магазина сядали на каси пред него. Имало е маси и столчета, но през различни периоди от време и предвид възникнали конфликти с ищеца са премахнати. При така установеното, първият поставен въпрос за задължителният характер на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени от касационната инстанция за съда, който разглежда делото е включен в предмета на спора, но не е определящ за крайният извод по делото. За да се уважи иск по чл. 59 ЗЗД е необходимо да се установи, че ответникът е лишил ищеца от възможността да ползва имоти си, поради което се е обогатил за негова сметка. Предвид установеното по спора и мотивите, с които е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД, поставеният въпрос не е определящ за изхода от спора по чл. 59 ЗЗД. Вторият въпрос касае задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице и да изложи мотиви защо го приема, или не. В случая съдът е изложил установеното от вещото лице, но то не е било определящо за крайният извод предвид това, че не е доказано ответника в качеството си на ЕТ да ползва цялата площ от имота пред магазина и склада през целия процесен период, включително и площ над тази, която има право да ползва като суперфициарен собственик. В заключението, прието от РС е определена процесната площ пред магазина и склада, колорирана в зелено, но от заключението на вещото лице не може да се направи извод, че тази площ е ползвана от ответника изцяло за целия процесен период. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Следващият въпрос е за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност, както и всички доводи и възражения на страните. Касаторът счита че не са обсъдени показанията на посочените от тях св. Н. и св.И.. Това не съответства на мотивите на съда. Показанията и на двете групи свидетели, разпитани през 2015 г. пред РС са обсъдени. Изводът на съда е формиран и от показанията на тези свидетели. Св. Н. е дал показания, че по-рано пред магазина под навеса имало маси и пейки, но били махнати от там и след това имало само табуретки, поставял се и амбалаж от магазина- каси. През пролетта на 2015 г./което е след процесния период, за който делото е висящо/ бил поставен кафе-автомат /но не се установява от кого/, а за извършване на ремонт от Пламен когато купил магазина имало и складирани строителни материали. Масите и пейките се махнали откакто започнали разправиите преди два три месеца, когато започнало делото./ м. юни 2015 г. е предявен иска/ Преди 2-3 години Пламен пак премахнал масите под навеса. Тогава пак имало спорове. Пред склада също имало маси, но те били махнати и прибрани в склада. Според св. И., пред магазина имало празно пространство в което имало маси и столове и през лятото хората си пиели пиенето под навеса, но през септември Пламен премахнал масите и столовете. Пред склада имало празно пространство, но преди имало там две маси. Имало периоди през които масите на Пламен пак се прибирали, но свидетеля не знае защо. Тъй като формулираният трети въпрос не кореспондира на мотивите на обжалваното решение, по него не се допуска касационно обжалване. Четвъртият въпрос е: необходимо ли е ответникът да притежава собственост в дворното място, за да се приеме, че го ползва. Този въпрос не кореспондира нито на мотивите на съда нито е относим към спора. Ответникът не притежава никаква част от дворното място, а е бил само суперфициарен собственик до 10.07.2014 г., когато го е продал на „Пламен Йорданов – 71“ ЕООД. Тази продажба е месеци преди предявяване на исковете по настоящото дело. Дори П. Й. да е единствен собственик на капитала на това ЕООД, търговското дружество е ЮЛ, което е отделен правен субект, който не е страна по делото. Периодът, за който делото е висящо по иска по чл. 59 ЗЗД е до прехвърлянето, поради което е ирелевантно кой е ползвал магазина след продажбата, а и договорни отношения между ЮЛ „Пламен Йорданов – 71“ ЕООД и физическото лице - ответника ЕТ не се установяват. Затова по този въпрос не се допуска касационен контрол. Последният въпрос е: необходимо ли е собственикът на дворното място да търпи ограничаване на правото си на собственост съгласно чл. 64 ЗС произволно без ответникът да е поискал по надлежният ред определяне правото на преминаване през дворното място на собственика или определяне на съответната прилежаща площ към неговия обект на собственост. Нормата на чл. 64 ЗС е императивна и предоставя правото на суперфициарния собственик да ползва дворното място до колкото е необходимо за да ползва обекта си - суперфициарна собственост. Това право не зависи от това дали суперфициарният собственик е поискал определяне на необходимо прилежащата площ към обекта си и необходимата площ за преминаване през дворното място до него. /Решение № 304 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2010 г., II г. о., Решение № 69 от 8.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 291/2018 г., II г. о., Решение № 245 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4491/2013 г., II г. о., Решение № 363 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 663/2010 г., I г. о./ Само ако страните спорят, или изходът от друг спор зависи от площта, която суперфициарът може да ползва, за да използва по предназначение обекта си, тогава съдът я определя. Обстоятелството, че не е поискано изрично определянето й от суперфициара не го лишава от правото по чл. 64 ЗС. В конкретния случай указания за определяне на тази площ е дал ВКС в отменителното решение. Затова поставеният въпрос не влияе на изхода от спора. В обобщение, по изложените съображения не се допуска касационно обжалване по нито един от поставените въпроси, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение