Определение № 1230 от 05.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 68/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ВРАНА“ ЕАД с ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 262823 от 26.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 4148/2021 г. на СГС,ГО. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. По съображенията в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на иска като неоснователен. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с позоваване на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „БАЧИ ДОЛЧИ“ ЕООД, който изразява становище за неоснователност на жалбата и на искането за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Обжалваното с касационната жалба въззивно решение е постановено по дело, образувано по предявен от ищцовото търговско дружество по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуване на парично вземане на ищеца срещу ответника за сумата 15 057,20 лв.-получена от последния при начална липса на основание-чл.55 ал.1, предл.1 ЗЗД. Вземането, предмет на установяване с иска по чл.422 ГПК, е претендирано като недължимо платени суми за месечни консумативни разходи за електроенергия, надхвърлящи по размер задължението по чл.5, т.3 от договор за наем на ищеца като наемател към ответника като наемодател, сключен между страните на 06.11.2013 г. по силата на който „Врана“ЕАД като наемодател е отдал под наем на „Бачи Долчи“ ЕООД недвижим имот с предназначение: сладкарски цех. И двете страни по договора като търговски дружества имат качеството търговец и тъй като договорът за наем е сключен за целите на извършваната от ответника търговска дейност, по аргумент от чл.286, ал.1 вр. чл.287 ТЗ договорът следва да се разглежда като търговска сделка и за него да се прилагат правилата за търговските сделки. Предвид търговското качество на страните и обвързаността на спорното правоотношение, по повод на което е предявен искът по чл.55, ал.1 ЗЗД, с договора за наем, разрешеният с обжалваното решение правен спор следва да се квалифицира като търговски и за допустимостта на касационното обжалване да намерят приложение уредените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК критерии за достъп до касационно обжалване по търговски дела/ в тази насока е и константната практика на ВКС: Опр. №114/13.05.2016 г. по т.д. №959/16 на Второ т.о., Опр. №77/13.04.2020 г. по т.д. №1662/2019 на Второ т.о. и други. Цената на иска е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване по търговски дела - 20 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за касационно обжалване на въззивното решение са без значение за допустимостта на касационната жалба, тъй като възможността за касационно обжалване на решението е изключена изрично от закона - чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,