Определение № 184 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4963/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 15778/13.09.2021 г., подадена от Р. П. Х., чрез адвокат Е. П., срещу решение № 950 от 9.08.2021 г. по гр. д. № 3822/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2136 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 1254/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Р. П. Х. срещу „Симпли Пърфект“ ООД иск по чл. 108 ЗС в осъдителната му част за предаване владението на 151/340 ид. ч. от недвижим имот - обект с търговско предназначение с обща застроена площ 82 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, съгласно схема № 15-444386/13.09.2017 г., в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/9.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, при съседи на обекта: на същия етаж - ***, под обекта - и над обекта - *, който имот е образуван от преустройството през 1993 г. чрез обединяването на и идентичен с: 1. Магазин на партера в жилищна сграда в [населено място], [улица], със застроена площ от 19 кв. м, а със светла площ - 14 кв. м, състоящ се от едно помещение, при граници: север - [улица], изток - източния магазин, юг - бивша работилница, запад - калкан, заедно с 1/2 ид. ч. от избено помещение, разположено в сутерена на сградата, с площ от 3 кв. м, и с 3 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, разположен в поземлен имот с идентификатор *; 2. Магазин (бивша работилница), находящ се на партерния етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], със застроена площ от 63 кв. м, а със светла площ - 55 кв. м, състоящ се от едно помещение и тоалетна, при граници: север - западния магазин, източния магазин, изток - стълбище и двор, юг - двор, запад - калкан, заедно със 7 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, както и за отхвърляне на предявения от Р. П. Х. срещу „Симпли Пърфект“ ООД иск по чл. 59 ЗЗД за сумата в общ размер на 18 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на идеалните части от имота за периода 6.04.2016 г. - 30.12.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

За да приеме за неоснователна претенцията на ищеца по чл. 108 ЗС за предаване владението на процесните идеални части от имоти, въззивният съд е приел, че с отговора на исковата молба ответникът е признал, че държи процесния имот въз основа на договор за наем. В хода на производството, обаче, са били представени писмени доказателства, че договорът за наем е бил прекратен, а имотът - предаден на лицето Г. К. на 2.01.2018 г., като това се потвърждава и от показанията на свидетелката И., според които в момента имотът е празен и не се ползва.

Относно обезщетението по чл. 59 ЗЗД Софийски апелативен съд е изложил, че от събраните по делото доказателства се установява, че Р. Х. е придобил идеални части от два магазина на [улица] по силата на извършено в негова полза дарение. Към момента на сключване на договора за дарение вещно право на ползване върху имота е притежавало лицето Й. П., която впоследствие се е отказала от това право с декларация с нотариална заверка на подписите от 6.04.2016 г. Не се установява, че за периода на търсеното обезщетение ответникът е узнал, че Й. П. се е отказала от правото си на ползване, поради което извършените в нейна полза плащания на уговорената наемна цена са имали редовен погасителен ефект. Дружеството е било добросъвестно и е изпълнило на лице, което формално е било овластено да получи изпълнението, поради което на основание чл. 75, ал. 2, изр. първо ЗЗД се освобождава от отговорност.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд в обжалваната част за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, по които счита, че се е произнесъл въззивният съд в решението си: 1. Каква е доказателствената стойност на направеното от ответника в отговора на исковата му молба признание на иска.

Въпросът е поставен във връзка с обстоятелството, че ответното дружество е признало, че владее спорните имоти, още в отговора на исковата си молба. По отношение на него се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

2. Законно ли е един субект да се позовава на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, че добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението, при положение, че до знанието на този субект е доведена информация, че занапред липсва вече правно основание той да продължава да изпълнява парично задължение към това лице.

Жалбоподателят отново се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че по делото е представена покана от 19.12.2016 г. от него до ответника, че занапред липсва правно основание за заплащане на наем на ползвателката Й. П..

3. Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът не взема ясно становище относно доводите и възраженията на страните, направени лично или чрез техни процесуални представители – адвокати, и когато не анализира обективно и пълно събраните по делото доказателства.

Р. Х. излага, че съдът не е коментирал нито един от доводите на жалбоподателя, изложени в писмените бележки по делото; същият не е изследвал обективно, всестранно и пълно събраните по делото доказателства и не е достигнал до обективната истина по делото. Отново визира изпратената покана до ответника, като невзета предвид от въззивния съд.

4. На следващо място жалбоподателят се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 34/4.02.2013 г. по гр. д. № 611/2012 г., І г. о., според което „Съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху идеални части на другите съсобственици, следва да извърши спрямо тях такива действия, които по явен и недвусмислен начин показват отричане владението на останалите“. Счита, че в случая ответното дружество ясно и недвусмислено с действията си по еднолично управление на съсобствения имот отрича правото на владение на останалите съсобственици.

На последно място, жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на атакуваното решение, като намира за очевидно неправилни, с оглед материалите по делото и събраните доказателства, изводите на съда за това, че ответникът не владее процесния имот и че липсва знание у него за отказа на Й. П. от правото й на ползване.

От насрещната страна е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Първият въпрос от изложението е изцяло неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд, с които той е приел за неоснователна претенцията по чл. 108 ЗС за предаване владението на процесните имоти, а именно – че в хода на съдебното производство ответникът е освободил същите. При това положение признанието в отговора на исковата молба е престанало да бъде актуално, като съдът е действал съобразно задълженията му, визирани в чл. 235, ал. 3ГПК.

Вторият въпрос е формулиран не според приетото от въззивния съд в решението му, а изцяло според защитната теза на жалбоподателя, че по делото са налице доказателства за уведомяване на ответника с нарочна покана, че е отпаднало основанието за плащане на наемна цена на носителя на вещно право на ползване върху имотите. В случая съдът е заключил, че по делото не се установява „Симпли Пърфект“ ООД да е узнало, че Й. П. се е отказала от вещното си право на ползване и по тази причина вече не е била овластена да получава плащанията на наемната цена. Жалбоподателят на практика изразява несъгласие с тези изводи на съда, основани на анализ на събрания доказателствен материал, което обаче представлява оплакване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последното се отнася и до формулирания на трето място въпрос в изложението.

Допълнително следва да се посочи, че Росен Х. не се е аргументирал защо по горните въпроси се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно дадените в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Следващият формулиран „въпрос“ в изложението не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото единствено е визирана съдебна практика и е цитиран откъс от съдебен акт на ВКС. Освен това цитатът е без връзка с решаващите мотиви в решението на Софийски апелативен съд. В посоченото решение на ВКС по гр. д. № 611/2021 г., І г. о. е разгледано възражение за придобиване на съсобствен имот по давност от един от сънаследниците.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Всички доводи на жалбоподателя за наличие на очевидна неправилност се основават на допуснати според него нарушения на съдопроизводствените правила, които попадат в хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на проверка при решаване на спора по същество, но не и в настоящото производство по чл. 288 ГПК.

Ответникът по жалбата има право на направените разноски за адвокат пред ВКС в размер на 1 562.40 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,