Определение № 2692 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4003/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Н. чрез нейния пълномощник адв. М. Т., срещу въззивно решение № 705 от 13.07.2022 г. по в.гр.д. № 595/2022 г. на Окръжен съд - Бургас. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. За да допускане на въззивното решение до касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС - решение № 150 от 02.01.2019 г. по гр.д. № 4622/2017 г. на І г.о; решение № 103 от 20.01.2021 г. по гр.д. № 4703/2019 г. на І г.о.; решение № 283/2012 г. по гр.д. № 387/2012 г. на ІІ г.о. Сочи също, че въззивното решение е и явно необосновано. Ответникът по касация „Е-куити“ Е. не е подало отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 31 от 10.02.2022 г. по гр.д. № 434/2021 г. на Районен съд-Несебър в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от Надежда А. Н. и В. К. против „Е-Куити“ Е. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да осигури достъпа и необезпокояваното ползване на находящите се на територията на апартаментен комплекс „М. палас“ в [населено място], к.к. „Слънчев бряг“ басейн, детската площадка и алеи в двора, като премахне поставените строителни материали и скеле, както и да осигури необезпокояван и непрекъснат достъп до тази част от фоайето на сградата, където са разположени инсталациите, обслужващи сградата, и да освободи същото от вещите, разположени в него. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците Н. Н. и В. К. са закупили самостоятелни обекти - апартаменти, в апартаментен хотел “М. палас“, разположен в поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена. В незастроената част на комплекса е изграден външен басейн, оформени са алеи за достъп до сградите и детска площадка. Към басейна няма изградени допълнителни обслужващи помещения като съблекални, бани, тоалетни и др. Предвидено е ползването му да се извършва само от обитателите на комплекса и гостите им, без достъп на външни лица. Снабдяването му с вода е от общата водопроводна инсталация. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е приел също за установено, че през м. юни 2020 г. собствениците на обекти в комплекса не са имали достъп до басейна, тъй като същият не е бил напълнен с вода, а на пътеките имало поставени строителни материали, които впоследствие били премахнати и бил осигурен достъп до него и детската площадка. Достъпът до басейна и двора се извършва чрез изход на сградата. По отношение на фоайето на сградата е приел, че същото е било изпълнено с променено предназначение. Променено е местоположението на рецепцията, която е обособена вляво от централния вход и заема част от фоайето пред помещението за багаж, като изпълнява също и функцията на архива, а на мястото на рецепцията, заедно с маломерен склад, е обособен офис на ответното дружество. Така изграденото помещение, представляващо по проект рецепция, е достъпно от офиса и в него е разположена техническа инфраструктура за видеонаблюдение, интернет и охрана, като офисът и техническото помещение са с ограничен контролиран достъп от съображения за сигурност. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че фоайето на сградата представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. То е било неправомерно заградено от ответника и ползвано за офис, но нарушението е прекратено, като завзетата част е освободена от него, поради което в тази част негаторният иск по чл. 109 ЗС се явява неоснователен. По отношение на басейна, алеите и детската площадка е приел, че не представляват общи части по смисъла на чл. 38 ЗС, а са собственост на ответника, който е собственик на терена. Ищците не притежават право на собственост на терена, но като суперфициарни собственици имат право да ползват същия по правилото на чл. 64 ЗС - доколкото това е необходимо да достигат до входа на сградата, в който се намират закупените от тях апартаменти. Приел е, че в случая поставянето на ограда между „М. палас“ и съседния комплекс, както и на строителни материали върху алеите не препятстват достъпа на ищците до собствените им апартаменти, поради което искът по чл. 109 ЗС за осигуряване на безпрепятствен достъп за ползването им също е неоснователен. Като допълнителен аргумент за неоснователност на иска е и изтъкнал и това, че в хода на делото ответникът е възстановил фактическото положение, като е премахнал поставените строителни материали, ограничаващи достъпа и безпрепятственото ползване на басейна, детската площадка и алеите. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката не е формулирала конкретни правни въпроси, спрямо които да се преценява наличието на общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Доколкото в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се цитират решения на ВКС, на които се твърди въззивното решение да противоречи, може да се приеме, че жалбоподателката повдига въпроси, свързани с възможността да се променя предназначението на общи части по естеството си /решение № 150 от 02.01.2019 г. по гр.д. № 4622/2017 г. на І г.о./, годността на общите части да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и на придобивна давност /решение № 103 от 20.01.2021 г. по гр.д. № 4703/2019 г. на І г.о./ и въпросът дали изграждането на преградна стена без необходимите троителни книжа представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС /решение № 283 от 07.03.2013 г. по гр.д. № 387/2012 г. на ІІ г.о./. Тези въпроси не са обуславящи крайния резултат по делото, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като нарушенията, за които се твърди да смущават и ограничават правото на собственост на жалбоподателката, изразяващи се в струпване на строителни материали върху алеите в хотелския комплекс, ограничаващи достъпа на собствениците на апартаменти до басейна, незастроената част от двора, детската площадка, както и ограждането на част от фоайето и ползването му за офис на ответното дружество, са преустановени - строителните материали са премахнати, а завзетата част от фоайето е освободена. При тези данни, установени от събраните по делото доказателства - свидетелски показания и заключение на вещото лице, какъвто и отговор да бъда даден на повдигнатите от жалбоподателката въпроси, тъй не би довел да уважаване на предявения осъдителен негаторен иск по чл. 109 ЗС. Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След като към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция неоснователните действия, смущаващи нормалното ползване на съоръженията в двора на хотелския комплекс и на фоайето на сградата, са преустановени от ответника, искът по чл. 109 ЗС не може да бъде уважен, тъй като дори да се приеме, че тези обекти са със статут на общи части, които принадлежат на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, не съществуват пречки последните да упражняват в пълнота своите права върху имота. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът