Определение № 237 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Н. В. Д. и В. В. Д. чрез адв.С. Д. срещу решение № 46 от 11.05.21г.по в.гр.дело № 69/21г.на Ловешкия окръжен съд.С него е отменено решение № 260093 от 13.11.20г.по гр.дело № 1620/19г.на Ловешкия районен съд в частта,с която е отхвърлен евентуалния иск по чл.135 ал.1 ЗЗД и в тази част е постановено друго,с което е обявена за относително недействителна, на основание чл.135 ЗЗД спрямо С. Н. Б. сключената между В. В. Д. и Н. В. Д. спогодба от 13.12.18г.по гр.дело № 1916/18г.на РС-Ловеч, по силата на която В. Д. се задължава да заплаща на Н. Д., начиная от 1.10.18г.до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване,месечна издръжка в размер на 350 лв ,както и относителната недействителност на определение от 13.12.18г., постановено по същото дело. В частта, с която е отхвърлен главният иск по чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД вр.с чл.299 ал.3 ГПК за обявяване за нищожна поради привидност сключената между ответниците спогодба от 13.12.18г.по гр.д.№ 1916/18г.на РС-Ловеч,решението е влязло в сила като необжалвано от страните. Жалбоподателите сочат основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да упражнява косвен съдебен контрол върху одобрена от друг съдебен състав съдебна спогодба за дължима издръжка, а именно да я обяви за относително недействителна на основание чл.135 ЗЗД вр.с чл.299 ал.3 ГПК спрямо кредитора, както и да обяви относителната недействителност на определението на РС- Ловеч от 13.12.18г.по гр.дело № 1916/18г.,с което спогодбата е одобрена.Нарушава ли се по този начин разпоредбата на чл.234 ал.3 ГПК,съгласно която съдебната спогодба има значението на влязло в законна сила съдебно решение; 2. Нарушава ли се с обжалваното решение на въззивния съд разпоредбата на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, съгласно която вземанията за издръжка се ползват с право на предпочтително удовлетворение и дерогира ли се по този начин привилегията за вземането за издръжка.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата С. Н. Б. чрез адв.С. Л. и адв.С. Х. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че ищецът С. Б. и ответницата В. Д. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 29.07.09г.,който е прекратен с решение № 445/18.09.14г.по гр.дело № 1107/14г.на РС- Ловеч.С влязло в сила на 21.09.18г.решение № 159/25.04.18г.по гр.д.№ 1855/17г.на РС- Ловеч ответницата В. Д. е осъдена да заплати на С. Б., на основание чл.127 ал.2 ЗЗД вр.с чл.36 ал.2 СК, сумата 8010 лв, представляваща половината от заплатените от него погасителни вноски по договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 14.09.12г., сключен с „Уникредит Б.“АД за периода от 1.07.14г.до 8.11.16г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска – 31.08.17г.до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 2000 лв.Установено е, че ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по влязлото в сила решение и на 6.11.18г.пред ЧСИ В. П. е образувано изп.дело № 2523/18г.На 12.11.18г.е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до работодателя на В. Д., който след някокократни напомнителни е отговорил на 28.02.19г.,че върху запорираното вземане имат претенции и други лица, като е посочено,че се касае за запор от ДСИ А. по изп.дело № 733/18г.,образувано относно вземане за издръжка в размер на 350 лв месечно,считано от 1.10.19г.,по изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 1916/18г.Гражданското дело е образувано на 20.09.18г., а на 13.12.18г. страните са постигнали спогодба, като ответницата В. Д. се е съгласила да заплаща на своята майка Н. Д., начиная от 1.10.18г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, месечна издръжка в размер на 350 лв.С определение от 1684/13.12.18г.съдът е одобрил спогодбата.От приложеното гр.дело № 1227819г.на РС Ловеч,образувано на 28.06.19г.,е установено,че Н. Д. отново е предявила иск срещу В. Д. за увеличаване на издръжката по гр.дело № 1916/18г.с още 50 лв и на 5.09.19г.страните са постигнали спогодба за размер на издръжката от 400 лв,считано от 28.06.19г.със законните последици. Прието е за установено,че с нот.акт № 19/2014г.на 24.09.14г.В. Б. е дарила на майка си Н. Д. апартамент в [населено място], [улица] ,ет.7.Освен подарения й имот Н. Д. е притежавала и недвижим имот в [населено място], [улица], който е прехвърлила чрез договор за покупко-продажба на дъщеря си Ц. В. П..Преди тази сделка е извършвала различни прехвърляния на имоти, включително и дарение на жилище – апартамент в [населено място], на малолетно лице.Събрани са доказателства за доходите на ответниците, като е установено, че през периода м.01.18г.- м.01.20г.Н. Д. е получавала пенсия между 200 лв и 219.43 лв.Работила е и по трудов договор,сключен с „М.- С.“ЕООД,като е получавала основна заплата 510 лв.Прието е още,че В. Д.,че през м.юни 2018г.е получавала брутна заплата в размер на 1031.55 лв,а през периода м.април 19г.-м.януари 20г. – между 1192.26лв и 1318.38 лв.От заплатите са извършвани удръжки в размер на дължимата издръжка.От приложените изпълнителни дела е установено,че тази ответница не притежава недвижими имоти,а след запорите в банковите й сметки по образуваното от ищеца изпълнително дело са постъпили минимални суми поради липса на средства в тях - общо в размер на 259.39 лв за периода от 14.11.18г.до 12.12.19г. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че са налице обективните предпоставки на П. иск за успешното му провеждане - ищецът има качеството на кредитор спрямо ответницата В. Д., вземането е възникнало преди датата на извършване на правното действие от длъжника, което се атакува с предявения иск и действията на ответниците при сключване на процесната спогодба са насочени към увреждане на ищеца като кредитор.Прието е също, че от субективна страна третото лице е знаело за увреждането, не само поради родствената връзка между страните по спогодбата, а и поради това,че Н. Д. е присъствала на съдебните заседания по гр.дело № 1855/17г. и е знаела,че нейната дъщеря дължи парични средства на бившия си съпруг,установено от свидетелските показания. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя.Настоящият съдебен състав счита,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост в частта, с която е обявена относителната недействителност на определение от 13.12.18г.по гр.дело № 1916/18г.на РС –Ловеч. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г.о.