Определение № 48 от 08.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2644/2020 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 14.04.2020г. по гр.д.№118/2020г. на ОС Добрич, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Жалбоподателят – Н. Н. Й., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът- Община Добрич, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски по чл.78, ал.8 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Н. Й. против [община], искове за признаване на уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предложение първо КТ за незаконно и за отмяна на заповед № 10 от 12.09.2019г. Кмета на Община Добрич, като незаконосъобразна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „медицинска сестра“- „Здравни кабинети в детски градини и учелеща“ при [община], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Установено е от доказателствата по делото, че страните са били в трудово правоотношение от 03.02.2011г., когато по силата на трудов договор, ищцата е заела изпълняваната и към датата на уволнението длъжност „медицинска сестра” към Дейност „Здравни кабинети в детски градини и училища“ при Община Добрич, първоначално за срок, впоследствие за неопределено време /съгласно допълнително споразумение №23/14.09.2015г./. Установено е, че със заповед №10/12.09.2019г. на Кмета на Община Добрич, на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.1 КТ, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено. Констатирано е, че ищцата притежава полувисше медицинско образование и придобита специалност „акушерка“, съгласно диплома от 24.03.1992г. от Полувисш медицински институт „Ив. П. Павлов“ гр. Русе. Съдът е изложил съображения за това, че приложеното от работодателя правно основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно съдържанието на уволнителната заповед, е обосновано с липсата на необходимо образование за изпълняваната работа, предвидено в нормативен акт - чл.3, ал.1 и 2 от Наредба № 3/27.04.2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училища, а именно специалност медицинска сестра или фелдшер с образователно-квалификационна степен специалист или бакалавър, или лекар/с правоспособност/ или специалист по хигиена на детско-юношеската възраст, педиатрия или обща медицина. Установено е, че процесното трудово правоотношение е възникнало при действието Наредба № 3 от 27.04.2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 38 от 9.05.2000г., изм., бр. 83 от 10.10.2000г., с която се уреждат организацията и дейността на здравните кабинети в детските заведения и училищата в Република България /чл.1 от Наредбата/, които осъществяват дейности по профилактика и промоция на здравето на децата и учениците /чл.2 от Наредбата/, като дейността на здравните кабинети се осъществява от медицинска сестра или фелдшер с образователно-квалификационна степен специалист или бакалавър /чл.3, ал.1 от Наредбата/, или от правоспособен лекар или специалист по хигиена на детско-юношеската възраст, педиатрия или обща медицина /чл.3, ал.2 от Наредбата/, или от лекар, медицинска сестра или фелдшер от амбулатория за първична медицинска помощ/чл.4 от Наредбата/. Съдът е взел предвид и разпоредбата на чл.3, ал.3 от същата наредба, според която медицинските специалисти по чл.3 ал. 1 и 2 /мед.сестри, фелдшери, правоспособни лекари и специалисти по хигиена/ трябва да са преминали следдипломно обучение по проблемите на профилактиката и промоцията на здравето в Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене /НЦХМЕХ/ и Националния център по обществено здраве /НЦОЗ/ и по оказване на първа помощ при спешни състояния в център по спешна медицинска помощ. При така установените обстоятелства съдът е счел, че притежаваното от ищцата полувисше медицинско образование и специалност „акушерка“ не я поставя в номенклатурата на медицинските специалисти, на които според Наредба № 3 от 27.04.2000 г. може да бъде възложено осъществяването на дейността на здравните кабинети в детските заведения и училищата, каквато е и трудовата функция на ищцата. Съдът е приел, че този извод не се променя от факта, че с разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗСОМСААМСЗПФ /Закон за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, обн. ДВ, бр. 46 от 3.06.2005 г., последно изм., бр. 17 от 26.02.2019г.,/ се приравняват лицата, придобили квалификация за упражняване на професията „медицинска сестра“ и "акушерка“ преди влизане в сила на закона, към променените образователни изисквания за същите, въведени с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗСОМСААМСЗПФ. Според разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗСОМСААМСЗПФ упражняването на професиите "медицинска сестра" и "акушерка" може да се осъществява от лица, които са завършили висши медицински училища и притежават съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно - квалификационна степен "бакалавър". Като придобила през 1992г. професията „акушерка“, т.е. преди влизането в сила на закона на 03.06.2005 г., удостоверена с диплома за полувисше образование, ищцата несъмнено се ползва с правата по чл. 5, ал. 1 от същия закон при упражняване на тази професия. Съдъс е счел, че с разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗСОМСААМСЗПФ не се приравняват лицата придобили квалификация за упражняване на професията "акушерка", към лицата придобили квалификация за упражняване на професията "медицинска сестра“, тъй като професиите "акушерка“ и "медицинска сестра" разполагат с различни компетенции, описани най-общо с разпоредбите на чл.5, ал. 2 и ал. 3 от ЗСОМСААМСЗПФ и детайлно в наредбата по чл. 7 от същия закон - НАРЕДБА № 1 от 8.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 15 от 18.02.2011 г., изм. и доп., бр. 50 от 1.07.2011 г. Прието е, че ищцата притежава изискуемото образование за упражняване на професията "акушерка", но няма такова за "медицинска сестра"/нито пък за "фелдшер", "лекар" или „специалист по хигиена…“/, необходимо според чл. 3 от Наредба № 3 от 27.04.2000 г. за да упражнява по възлагане дейността на здравните кабинети в детските заведения и училищата, каквито са трудовите функции на заеманата от нея длъжност „медицинска сестра“ към Дейност „Здравни кабинети в детски градини и училища“ при О.Добрич. Съдът е взел предвид факта, че нормативно изискуемото образование за заемане на длъжността ищцата не е имала още към момента на сключване на трудовия договор, не го е придобила в последствие, няма такова и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и е приел, че когато изискването за образование и квалификация е предвидено в нормативен акт работодателят може да се позове на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и да прекрати трудовото правоотношение, независимо че несъотвествието между изискуемото и притежаваното образование е било налице при сключването на трудовия договор. Съдът се е позовална практика на ВКС, застъпена в решение № 436 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. дело № 441/2009 г., ІV г. о. ГК и решение № 134 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. дело № 1041/2014 г., ІІІ г. о., ГК. Съдът е приел, че ответникът-работодател е имал основание да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата, защото последната не е отговаряла на нормативно установените образователни изисквания за заемане на длъжността, респ. уволнението не е незаконосъобразно на това основание. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представителподддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно: ако при сключването на трудов договор работникът не отговаря на на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателя знае това, но въпреки това го назначава на работа, а в последствие го уволнява на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ налице ли е основание за признаване уволнението за незаконно. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос и на соченото основание. На същият съдът е дал отговор в съотвествие с практиката на ВКС, включително и с приетото тълкувателно решение по ТД№4/2017г. ОСГК на ВКС, в т.1-Б от което е прието, че е налице основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени. Иманно такъв е и разглеждание в настоящето производство случай. На основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответната общена сумата 50 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС Предвид изложените съображения, съдът