Определение № 301 от 20.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3215/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 28297 / 11.03.2013 год. на търговско дружество [фирма] чрез адв. Т. Т. и адв.Т. Г. срещу въззивно Решение от 19.12.2012 година, постановено по гр.възз.д.Nо5406/ 2011 год. на Софийския градски съд-АО,3 състав. С посоченото въззивно решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./ е отменил Решение от 12.11.2010 година по гр.д. Nо 8996/2008 год. на Софийския районен съд, 42 с-в и е постановил ново, с което е признал за установено, по заявените обективно и субективно съединени искове на И. Т. Б. и А. Т. Ц., по отношение на ответника – търговско дружество „К е. К Е.’Е. С. и ответника „Д. 95’ Е., на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, че ищците са собственици на имот пл. Nо * к.л.673 кв. 9, съставляващ част от УПИ *, *,*,*, * от кв. 9 по плана на [населено място], ж.к. „Д.- 2 ч. „, а в последствие 201/26861 кв.м. идеални части от УПИ *,*,*,*,* от кв. 9 по плана на [населено място] ,[жк], като на основание чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ е отменен НА Nо */2004 год. за покупко-продажба. Със същото решение е признато за установено на основание чл. 108 ЗС и чл. 92 ЗС по отношение на ответника [фирма] С., че И. Т. Б. и А. Т. Ц. са собственици на 201/26 861 идеални части от УПИ *,*,*,*, * от кв. 9 по плана на [населено място] ,[жк]и от построената в този имот административна сграда на 3 етажа, с подземен гараж, складово-търговска база на 1 етаж, пристройка -склад, трафопост, която сграда е със застроена площ от 16 500 кв.м. и разгъната площ от 20 577 кв.м., като същият ответник е осъден да предаде владението на посочения имот на ищците И. Т. Б. и А. Т. Ц., като е отменен и НА Nо */2006 год. в частта за покупко-продажбата на 201/26 861 идеални части от недвижимия имот и в полза на ищците са присъдени разноски в размер на 4 696.25 лв. С касационна жалба, заявена от името на търговско дружество [фирма] се поддържа, че обжалваното решение, в частта, с която по отношение на ответника [фирма] С. е уважен заявения положителен установителен иск за собственост, по реда и на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ е процесуално недопустимо, респ. неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила - чл. 15 ГПК/отм./, чл. 120 ГПК/ отм./, поддържа се довод, че решението на въззивния съд е постановено срещу несъществуваща респ. ненадлежна страна в процеса, без да е съобразена богатата задължителна съдебна практика в тази насока, поддържа се и довод за неправилност на постановения съдебен акт от гл.т. на неправилно приложение на материалния закон- ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и на процесуалните правила, гарантиращи правилното установяване на фактите и техните последици за правния спор, постановяването на законосъобразен съдебен акт от гл.т. изискванията на чл. 188 ГПК/отм. и чл. 189 ГПК /отм./, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК се иска да бъде допуснато касационното обжалване, с довод за наличие на предпоставки по см. на чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се довод, че по изведения процесуално правен въпрос: процесуално задължена ли е ищцовата страна по иск, основан на земеделска реституция, да уточни в основанието и петитума на заявените искове моментът, към който счита, че е възстановена собствеността и непосочването на този момент, съставлява ли нередовност на исковата молба по см. на чл. 98 ГПК / отм./, за която решаващият съд следи служебно, въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителна съдебна практика – т.4 на ТР на ОСГК на ВКС 1/ 17.07. 2001 год., основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се довод, че по изведения процесуално правен въпрос: процесуално задължен ли е решаващия съд да следи за правилното конституиране на страните в хода на производството, длъжен ли е служебно да вземе предвид липсата на правосубектност поради заличаването на ответника –юридическо лице от търговския регистър, длъжен ли е служебно да конституира като надлежна страна правоприемника на заличеното юридическо лице, поради правоприемството в хода на процеса, въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителна съдебна практика – Решение Nо 124 от 26.11.2009 година по т.д. Nо 152/2009 год. на ВКС-ТК-I отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГП К. Поддържа се довод, че по изведения процесуално правен въпрос за възможността, въззивния съд да обоснове правните си изводи с мотиви на друг съдебен акт- съдебно решение по друго дело, да се позове на констатациите на съдебно-техническа експертиза, приета по друго дело, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика - т.18 на ТР Nо 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС., Решение Nо 287 от 13.07.2011 год. по гр.д. Nо 1032/2010 год. на ВКС-I отд., основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се довод, че по изведения материално и процесуално правен въпрос за допустимостта респ. задължението на решаващия съд по заявените искове, основаващи се на земеделска реституция, при изрично позоваване на ответника да се проведе косвен съдебен контрол на решението на О. за възстановяване на собствеността, респ. на съдебното решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ отменящо отказ на ПК/ О. за възстановяване на собствеността на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ относно наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността, въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителна съдебна практика – т.4 на ТР Nо 6/2006 год. на ОСГК на ВКС, ТР Nо 9/2012 година на ОСГК на ВКС, Решение Nо 201 от 30.06.2010 година по гр.д. Nо 79/2009 год. на ВКС-I отд., Решение Nо 251 от 19.03.2010 год. по гр.д. Nо 199/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 88 от 09.03.2012 год. по гр.д. Nо 1311/2011 год. на ВКС-II отд. постановени по реда на чл. 290 ГПК, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се довод, че по изведения материално правен въпрос за правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността, по ЗСПЗЗ след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя, въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителна съдебна практика – Решение Nо 407 от 13.07.2010 година по гр.д. Nо 289/2009 год. на ВКС-I отд., Решение Nо 199 от 12.05.2011 год. по гр.д. Nо 345/2010 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 88 от 09.03.2012 год. по гр.д. Nо 1311/2011 год. на ВКС-II отд. постановени по реда на чл. 290 ГПК, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се довод, че по изведения материално правен въпрос за обхвата на конститутивното действие на решението по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ за правото на собственост върху земеделска земя в хипотези когато имота попада в строителните граници на населеното място, няма издадена скица и при незавършена процедура по чл. 11 ППЗСПЗЗ, е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, позовавайки се на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса и това по представените Решение Nо 595 от 05.07.2010 година по гр.д. Nо 1333/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 142 от 05.08. 2011 год. по гр.д. Nо 151/2010 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 501 от 19.11.2010 год. по гр.д. Nо 933/2009 год. на ВКС-II г.о., основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и 3 ГПК, поради обоснованата нужда от произнасяне в насока на уеднаквяване на практиката за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото. Поддържа се довод, че по изведения процесуално- правен въпрос подлежат ли на отмяна по реда на чл. 421 ал.2 ГПК / отм./ нотариалните актове за покупко-продажба е произнесен в противоречие с прието разрешение по ТР Nо 3/ 29.11.2012 година на ОСГК на ВКС, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация И. Б. и А. Ц.,подписана от адв. С. Г.- САК с които се поддържа, че тази касационна жалба е процесуално недопустима, поради лисата на качеството на страна на търговското дружество, тъй като ответник по делото е било друго юридическо лице, алтернативно се поддържат доводи за неоснователност на въведените доводи за процесуална недопустимост на атакуваното въззивно решение, респ. на неговата незаконосъобразност, сочи се, че изведените въпроси са решение от въззивния съд в пълно съответствие със закона и съдебната практика по приложението му.Счита се, че не са налице условя за допускане на касационно обжалване, а ако такова бъде допуснато – основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.Претендират се разноски. С касационна жалба вх. Nо 14983/ 08.02.20013 год. търг. дружество [фирма] С. представлявана от Управителя Х. К. чрез адв.И. М.- САК обжалва изцяло въззивно Решение от 19.12.2012 година, постановено по гр.възз.д. Nо 5406 / 2011 год. на Софийския градски съд-АО ,3 състав. С касационната жалба на търговско дружество [фирма] се поддържа, че обжалваното въззивно решение, както в частите по е уважените обективно и субективно заявени положителни установителни искове за собственост, по реда и на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, така и досежно уважените искове по чл. 108 ЗС срещу дружеството и по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- ЗПСЗЗ, ЗППДОбП/ отм./, на съществени процесуални правила в т.ч. и на правилата за справедлив процес, съгласно чл. 6 ал.1 от ЕКПЕЧОС И Допълнителни Протоколи Nо 4,6 и 7 в т.ч. и измененията им, Протокол Nо 11 и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК ,защитата на търговското дружество аргументира искането си за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се, че процесуално-правният въпрос допустимо ли е при ревандикационен иск, при който ищецът черпи права на основание реституция на земеделска земя, ответникът, който противопоставя права върху имота по приватизационна сделка да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решение на О./ ПК/ и липса на активна материално-правна легитимация на ищеца, е произнесено от въззивния съд в противоречие с разясненията на ТР 9/2012 год. на ОСГК на ВКС, основание за допускане на касационно о бжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а с оглед необходимостта ,в аналогични хипотези, от точното и еднакво приложение на чл. 17 ал.2 ГПК, е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че процесуално-правният въпрос за качеството на решението като съдебния акт, постановено без излагане на мотиви относно релевираните от страната-жалбоподател, възражения, доводи и обстоятелствата въз основа са формирани крайните правни изводи и приложението на закона, поставящ изисквания към решаващия съд, е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение в противоречие с ТР 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се, че материално и процесуално -правният въпрос: реституцията на земеделски земи, които преди колективизацията нямат индивидуализиращи белези допустимо ли е да бъде осъществена по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ като земеделската земя в стари / възстановими / реални граници, без приключило производство по чл. 11 ППЗСПЗЗ е произнесен в противоречие с ТР Nо 9/2012 год. на ОСГК на ВКС и ТР Nо 1 /1997 год. на ОСГК на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация И. Б. и А. Ц.,подписана от адв. С. Г.- САК срещу тази касационна жалба. С касационна жалба вх. Nо 6826/22.01.2013 година на търговско дружество [фирма] С., представлявано от Управителя Д. Г. чрез адв.Е. Ч. - САК се обжалва въззивно Решение от 19.12.2012 година, постановено по гр.възз.д.Nо5406/ 2011 год. на Софийския градски съд-АО,3 състав. С касационна жалба на търговско дружество [фирма] С. се поддържа, че обжалваното решение страда от съществени пороци на процесуалния закон, касаещ надлежното призоваване на страната-юридическо лице в процеса по чл. 51 ал.4 ГПК / отм./ и допустимостта на съдебно-техническата експертиза като доказателствено средство, основание за отмяна на обжалваното решение по чл. 281 т.3 ГПК. С касационната жалба се сочат и основания за допускане на касационното обжалване по въпроса – следва ли при адрес, посочен в търговския регистър, страна в процеса да се призовава и уведомява на друг адрес, въззивният съд е възприел решение в противоречие с задължителната съдебна практика Решение Nо 68 от 22.03.2010 год. по т.д. Nо 930/2009 год. на ВКС- ТК- II отд., Решение Nо 51 от 30.11.2009 год. по т.д.Nо 579/2009 год. на ВКС0 ТК – I отд., Решение Nо 70 от 06.04.2010 год. по т.д. Nо 1059/2009 год. на ВКС-ТК-II отд. / решения са постановени по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК- в производство по отмяна на влязло в сила решение, който не съставляват задължителна съдебна практика по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По въпроса за допустимостта от определяне на граници на недвижим имот чрез съдебно-техническа експертиза при определени такива с нотариален акт, се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че произнасянето по този въпрос би бил от значение за точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото в смисъл на развитие на тълкувателната дейност на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК ответника по касация И. Т. Б., чрез адв.С. Г. – САК е подала писмено възражения, с което е оспорила наличие на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорва наличие на посочените процесуални нарушения като пороци на обжалваното решение.Претендира разноски по делото. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационните жалби на трите търговски дружества са подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните за пазарната цена на спорния недвижим имот, съгласно отразената такава по НА Nо */2004 год. и цената на иска за собственост, изчислена по правилата на чл. 55 б.”б” ГПК/ отм./, същите се явяват процесуално допустими. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване и по трите касационни жалби. По доводите на търговско дружество [фирма]. Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, основно законово изискване за селекция е изведеният материално-правен или процесуално-правен въпрос да има характеристиката на обуславят изхода на правния спор. В тази аспект, настоящият състав приема, че такава характеристика нямат процесуално-правните въпроси, свързани с надлежното конституиране на страните в процеса и тяхната материално-правна легитимация на гражданско-правни субекти по отношение на които може да бъде реализирана търсената защита от ищците ,за редовността на исковата молба и относно възможността за препращащите мотиви на съда към такива по друго дело и ползване на доказателства, събрани изведени в друг съдебен процес с касационната жалба на търговско дружество [фирма]. Релевираните доводи се касаят несъблюдаване на императивни процесуални правила от страна на решаващия съд, които биха обусловили незаконосъобразността на постановения съдебен акт било то като недопустим или неправилен, не касаят същинският предмет на спора за собственост в смисъла на обуславящ изхода на спора въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Обуславящ изхода на спора и пряко, засягащ касатора [фирма] е изведеният въпрос за правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността, по ЗСПЗЗ след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя. Приемайки, че изводите на въззивния съд са в смисъл, противоречащ на посочената от касатора задължителна съдебна практика – Решение Nо 407 от 13.07.2010 година по гр.д. Nо 289/2009 год. на ВКС-I отд., Решение Nо 199 от 12.05.2011 год. по гр.д. Nо 345/2010 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 88 от 09.03.2012 год. по гр.д. Nо 1311/2011 год. на ВКС-II отд. постановени по реда на чл. 290 ГПК, настоящият състав намира, че налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поставеният материално - въпрос за обхвата на конститутивното действие на решението по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ за правото на собственост върху земеделска земя в хипотези когато имота попада в строителните граници на населеното място, няма издадена скица и при незавършена процедура по чл. 11 ППЗСПЗЗ, е въпрос, пряко свързан с поставеният –по горе такъв, в този смисъл също има характеристиката на обуславящ изхода на правния спор, а с оглед на констатацията, че произнесеното от въззивния съд решение е в смисъл, противоречащ на развити доводи по представените Решение Nо 595 от 05.07.2010 година по гр.д. Nо 1333/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 142 от 05.08. 2011 год. по гр.д. Nо 151/2010 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 501 от 19.11.2010 год. по гр.д. Nо 933/2009 год. на ВКС-II г.о., настоящият състав приема, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, при обоснованата теза относно нужда от произнасяне в насока на уеднаквяване на практиката за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото, следва да се приеме, че касационното обжалване следва да се допусне и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, произнесено по реда на чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ тъй като изведеният процесуално- правен въпрос подлежат ли на отмяна по реда на чл. 421 ал.2 ГПК / отм./ нотариалните актове за покупко-продажба, е произнесен в противоречие с прието разрешение по ТР Nо 3/ 29.11.2012 година на ОСГК на ВКС, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По въпроса за допустимостта респ. задължението на решаващия съд по заявените искове, основаващи се на земеделска реституция, при изрично позоваване на ответника да се проведе косвен съдебен контрол на решението на О. за възстановяване на собствеността, респ. на съдебното решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ отменящо отказ на ПК/ О. за възстановяване на собствеността на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ относно наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността, настоящият състав намира, че, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По доводите на търговско дружество на търговско дружество [фирма]. Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените, обусловили изхода на спора и заявения срещу този ответник иск по чл. 108 ЗС, въпроси: за допустимостта при ревандикационен иск, при който ищецът черпи права на основание реституция на земеделска земя, ответникът, който противопоставя права върху имота по приватизационна сделка да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решение на О./ ПК/ и липса на активна материално-правна легитимация на ищеца, на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, приемайки, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разясненията на ТР 9/2012 год. на ОСГК на ВКС, по въпроса за точното и еднакво приложение на чл. 17 ал.2 ГПК, на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по процесуално-правния въпрос за качеството на решението като съдебния акт, постановено без излагане на мотиви относно релевираните от страната-жалбоподател, възражения, доводи и обстоятелствата въз основа са формирани крайните правни изводи и приложението на закона, поставящ изисквания към решаващия съд, поради констатация за противоречие с ТР 1/ 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по въпроса за допустимостта реституцията на земеделски земи, които преди колективизацията нямат индивидуализиращи белези да бъде осъществена по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ като земеделската земя в стари / възстановими / реални граници, без приключило производство по чл. 11 ППЗСПЗЗ, след като по този въпрос вече е допуснато обжалване по касационната жалба на първия касатор. По касационната жалба на търговско дружество [фирма] С.. След направена преценка настоящият състав на ВКС намира, че по поставения процесуално правен въпрос – следва ли при адрес, посочен в търговския регистър, страна в процеса да се призовава и уведомява на друг не може да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, след като посочените решения на ВКС като задължителна съдебна практика касаят такива постановени в производство по чл. 303 и сл. ГПК, т.в. производство по отмяна и не съставляват задължителна съдебна практика по см. на дадените разяснения с т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. По въпроса за допустимостта от определяне на граници на недвижим имот чрез съдебно-техническа експертиза при определени такива с нотариален акт, е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото исковете срещу тримата ответника са свързани при условията на обусловеност, изискват едно и също решение по правопораждащия правото на собственост, претендирано от ищците, факт и произнасянето по този въпрос би бил от значение за точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото в смисъл на развитие на тълкувателната дейност на ВКС. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи да заплати пропорционална ДТ, определена в размер на 50 лв. / петдесет лева / за всеки един от касаторите, вносима в седмичен срок от съобщението по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия