Определение № 579 от 17.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2744/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.3 вр. с чл.396 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 2756 / 17.08.2017 год. по ч.гр.д.№ 4087/2017 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 19 046/18.07.2017 год. по гр.д.№ 9818 / 2016 год. на Софийски градски съд и е допуснато обезпечение на висящ частичен иск на [фирма], за сумата от 90 000 лева – обезщетение за пропуснати ползи, срещу ответниците С. И., И. В. и Е. Панамска,чрез налагане на обезпечителна мярка „ възбрана „ по отношение на идеални части от недвижим имот, описан в определението, срещу парична гаранция, в размер на 10 000 лева .Жалбата,подадена от ищеца, е насочена срещу въззивното определение, в частта му по определяне на парична гаранция за допускане на обезпечението. Същият намира, че не са били налице предпоставки за определянето на такава гаранция, тъй като не е извършена преценка дали от наложената обезпечителна мярка биха могли да произтекат конкретни вреди за ответниците, чието репариране паричната гаранция е предназначена евентуално да осигури. Съответно отрича настъпването на съществени негативи от налагането на обезпечителната мярка, за патримониума на ответниците. Прилага изложение по чл. 280 ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, но е недопустима, като изходяща от ищеца, в полза на който е допуснато обезпечението, и ограничена до обжалване на определената в негова тежест парична гаранция, предвид следното: Нормата на чл.396 ал.2 изр. трето ГПК следва да се тълкува в логическата й връзка с чл.396 ал.2 изр. второ ГПК, като се съобрази, че двете изречения са едновременно допълнени при изменението на ГПК – ДВ бр.100/21.12.2010 год. и са с оглед даденото тълкувателно разрешение в ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Неговият смисъл е, че по правило определенията относно допускане на обезпечение подлежат на двуинстанционно обжалване, като законодателната промяна, въвеждаща и касационен контрол, е с цел предоставяне на равна процесуална възможност за всяка от страните в обезпечителното производство. При това тълкуване и настоящата редакция на чл.396 ал.2 ГПК, въззивното определение,при това само такова, с което е допуснато обезпечение, би било обжалваемо единствено от ответника. За ищеца, с постановяване на въззивното определение вече е извършена двуинстанционна преценка за основателността на молбата за обезпечение, която преценка поглъща и преценка на условията, при които следва да бъде допуснато, каквото условие, при това факултативно, е паричната гаранция. В този смисъл е и константната практика на Върховен касационен съд - опр. № 723 по ч.т.д.№ 3282/2014 г. на ІІ т.о., опр.№ 126 по ч.т.д.№ 424/ 2015 год. на І т.о., опр.№ 313 по ч.т.д.№ 1362/2015 год. на ІІ т.о. на ВКС – чиито мотиви настоящото определение възпроизвежда, като изцяло споделяни от съдебния състав. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение