Определение № 273 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 60078/2016 г.
ВКСI гражданско отделение28.05.2019 г.докладчик Розинела Янчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 26.02.2016 г. по т. д. № 2/2016 г. на Апелативен съд – [населено място]. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 6 802 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, като в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата или за прекратяване, при неизпълнение на указанията относно държавната такса. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба на „Ай парк съни бийч“ ООД, чрез пълномощника му адвокат М. Ш., подадена срещу решение № 15 от 26.02.2016 г. по т.д. № 2/2016 г. на Апелативен съд – [населено място].
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 433 от 13.10.2015 г. по т. д. № 446/2014 г. на Бургаския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от „Ай парк съни бийч” ООД срещу „Слънчев бряг” АД иск по чл.92 от ЗЗД за сумата от 340 100 лв., представляваща остатък от дължима неустойка в размер на 360 000 лв. съгласно чл.20, ал.3 от договор между страните № ................... от 22.06.2011 г.
Въззивният съд е приел, че по предходно дело между същите страни и на същото основание има влязло в сила решение, с което е бил уважен частичният иск на „Ай парк съни бийч” ООД срещу „Слънчев бряг” АД в размер на 19 990 лв. - неустойка по същия чл.20, ал.3 от договор № .................. от 22.06.2011 г. Посочил е, че по това дело ответникът не е правил възражение за нищожност на договора, но е заключил, че възражението за нищожност не е преклудирано от силата на пресъдено нещо и може да бъде направено по втория иск за остатъка от вземането. За да отхвърли този втори иск, съдът е разгледал възражението и е приел, че договорът, с който е уговорена неустойката, е нищожен поради нарушаване на изискване по чл.28, ал.1 от ЗПСК.
Жалбоподателят поддържа, че като се е произнесъл по преклудирано възражение за нищожност на договора, съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК - решение № 89/11.07.2011 г. по т.д. № 716/2010 г. на ВКС, I т.о. и решение № 115/10.01.2012 г. по т.д. № 883/2010 г. на ВКС, I т.о., в които е прието, че при уважаване на частичен иск се формира сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти, като се преклудират непредявените възражения, включително и възраженията за нищожност на основанието на иска.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
- Може ли съдът да се произнася по възражение срещу правопораждащ факт, относим към възникването на признатото с влязло в сила решение по частичен иск право, съответно - ползват ли се със сила на пресъдено нещо съдебно установените в производството по частичен иск правопораждащи факти, относими към възникването на спорното право;
- Може ли съществуването на спорното материално право, от което произтича предявената претенция за остатъка от размера на вземането, да се оспорва въз основа на факти, които са били налице преди приключването на устните състезания в инстанцията, след което решението по частичния иск е станало необжалваемо и е влязло в сила, включително посредством възражение за нищожност на договора, в който е уговорена неустойката;
- Ако с влязло в сила решение по частичен иск длъжникът е осъден да заплати в частичния и размер договорна неустойка, може ли в производството за останалата част от вземането за неустойка длъжникът да релевира възражение за нищожност на договора.
Ответникът в производството „Слънчев бряг” АД оспорва жалбата. Счита, че не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.
И трите въпроса в изложението към касационната жалба поставят еднакъв правен проблем, но най-добре той е изразен в първия въпрос: Може ли съдът да се произнася по възражение срещу правопораждащ факт, относим към възникването на признатото с влязло в сила решение по частичен иск право, съответно - ползват ли се със сила на пресъдено нещо съдебно установените в производството по частичен иск правопораждащи факти, относими към възникването на спорното право. Този въпрос е определящ за изхода на настоящото дело и по тази причина отговаря на общото условие по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Същият е разрешен в противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Налице е, следователно, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,