Определение № 5089 от 07.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3798/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Х. Г., подадена чрез процесуален представител К. Г. Т., против определение № 1019 от 06.08.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 619/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1509 от 11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1631/2024 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се обезсилването му, респективно отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Жалбоподателката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата Община Елена. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че първоначално е образувано гр. д. № 191/2024 г. по описа на Районен съд - Елена по предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 4, вр. чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС, чл. 86 ЗЗД oт Д. Х. Г. против Община Елена с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Д. Х. Г. неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 8/2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 27.11.2023 г. до окончателното й изплащане. След извършени отводи на съдиите докладчици с определение № 160 от 17.05.2024 г., Районен съд - Елена е прекратил производството и е изпратил делото на Окръжен съд - Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С определение № 652 от 22.05.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 434/2024 г., Окръжен съд - Велико Търново е определил Районен съд - Велико Търново като компетентен съд, на който да се изпрати делото за неговото разглеждане. С разпореждане № 2619 от 27.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1631/2024 г., Районен съд - Велико Търново е констатирал, че исковата молба е нередовна, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата е претърпяла и продължава да търпи душевни болки и страдания и най-вече е загубила доверие в правосъдието по причина неразумната продължителност на производството по гр. д. № 8/2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица. В същото време обаче като ответник по иска е посочена Община Елена, по отношение на която няма твърдения да е станала причина за продължителността на въпросното производство. Поради това, съдът е оставил исковата молба на Д. Х. Г. без движение и е дал указания за отстраняване на допуснатите нередовности в същата, като уточни с писмена молба защо насочва иска си срещу Община Елена при положение, че твърди за неразумна продължителност на производството по гр. д. № 8/2024 г., което е по описа на Районен съд - Горна Оряховица, с последици по чл. 129, ал. 3 ГПК, при неизпълнение на указанията в определения за това срок. В указания срок Д. Х. Г., чрез адв. К. Т., е подала молба с вх. № 12741/18.06.2024 г., в която са цитирани разпоредби от различни нормативни актове и номера на съдебни решения, но отново не е уточнено защо предявява иска си срещу Община Елена. С определение № 1509 от 11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1631/2024 г., Районен съд - Велико Търново е върнал исковата молба и прекратил производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Въззивният съд, контролиращ определението на районния съд, е достигнал до същите правни изводи – че не е изяснена каква е причината, поради която искът е предявен против Община Елена, при положение, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че основанието за предявяване на исковата претенция е продължителността на производството по гр. д. № 8/2024 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица. Аргументирал се е, че когато някой от елементите на исковата молба липсва, както и когато обстоятелствената част на исковата молба или петитумът й са непълни, неясни, вътрешнопротиворечиви или пък съществува противоречие между тях или между посочените в тях страни и страните, посочени в адресната част на исковата молба е налице нередовност на същата. Липсата на конкретизация води до невъзможност съдът да дефинира спора, страните по него, подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и в крайна сметка да постанови съдебен акт по същество. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване. Атакуваното определение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Същото не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1. „Тълк. решение № 53 от 18.06.1970 г. по гр. д. № 28/1970 г., ОСГК па ВС, загубило ли е актуалност при действащия Граждански процесуален кодекс (В сила от 01.03.2008 г., Обн. ДВ. бр. 59 от 20 Юли 2007 г.)?“; 2. „Тълк. решение № 104 от 07.11.1967 г. по гр. д. № 73/1967 г., ОСГК по въпросът за допустимостта на иска, касаещ нарушение на правото на Европейския съюз от страна на Прокуратурата на РБ в нейната правоохранителна, респ. правозащитна дейност, следва да се разреши в съдебно заседание при разглеждане на делото като преюдициален въпрос с добре обосновано и мотивирано определение, касаещо правното битие на производство и неговата подсъдност, респ. недопустимост на иска?“; 3. „При предявен иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, при висящо производство следва ли по арг. от § 1 от ДР на ЗОДОВ да се прилага разменност в производството на книжа по чл. 131 ГПК, касаещо исковете по образувани дела против Прокуратурата на Република България, с оглед на това, че самия ответник е орган на съдебната власт, в частност съответната прокуратура в см. на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, като процесуален субституент на държавата и отделно като контролираща страна в производството на равна на съда по степен прокуратура или директно насрочване на делото в открито заседание, каквато е практиката на повечето от административните съдилища и част от гражданските?“; 4. „Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК следва ли да намери приложение, след като ищеца се запознае в цялост с доказателства представени от ответника (копие от производството по висящото дело) и защитните съображенията (доводи и възражения), или след изготвяне на доклада по делото и указанията дадени със същия?“; 5. „Длъжен ли е ищеца в обстоятелствената част на исковата молба да възпроизведе цялото производство по делото, касателно при висящо такова?“ и 6. „Длъжен ли е ищеца в обстоятелствената част на исковата молба да посочи конкретно действие или бездействие, като основание за редовност на исковата молба и допустимостта на предявения иск, съобразно зачистилата практика в различни съдебни райони на страната, като основание за отказ от правосъдие по дела по ЗОДОВ?“. Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. А във връзка с основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност се поставя въпросът: „Пред кой съд са подсъдни исковете за нарушаване на Правото на Европейския съюз, при осъществяване на административната дейност на Прокуратурата на РБ, а от там и касателността за допустимостта на атакуваното определение, касаещо подсъдността на производството?“. По въпросите не е налице общия селективен критерий, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са абсолютно произволно поставени, без реална връзка с настоящото правно разрешение на въззивния съд. Последният не се е произнесъл в сочения от жалбоподателката смисъл и не могат да му се вменят твърдените процесуални нарушения – че не се е произнесъл по всички доводи и възражения в частната жалба. Съгласно установената съдебна практика, съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само когато тя отговаря на изискванията за редовност. Когато в исковата молба не са изложени конкретните обстоятелства, на които се основават исковите претенции, а самите претенции са неясни, то тя не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, въззивният съд е приел, че при неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовности исковата молба подлежи на връщане; че ищцата, която е представлявана в производството от адвокат, не е отстранила нередовностите, въпреки дадената й възможност затова и след като е била предупредена за последиците от неизпълнението на указанията, поради което исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване поначало не следва да се обсъждат сочените от жалбоподателката допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че тя не е обосновала наличието на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Жалбоподателката не е посочила ясно съдебната практика по въпросите, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението. В обобщение на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение