Определение № 420 от 06.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 381/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на С. Р. Я. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Шуменски окръжен съд № 219 от 26.04.2012 г. по ч.д.№ 264/ 2012 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Шуменски районен съд по гр.д.№ 3571/ 2011 г. и по този начин е прекратено производството по исковете, предявени от частния жалбоподател против [фирма] за признаване за установено, че не дължи сумите 3 416,38 лв – стойност на консумирана топлинна енергия и 1 516,46 лв – мораторна лихва. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Съгласно чл.274 ал.4, не подлежат на касационно обжалване онези въззивно определения, с които се прегражда развитието на граждански дела, образувани по искове, решенията по които не биха подлежали на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.2 от ГПК – с цена под 5 000 лв. Претенцията за установяване на несъществуване на вземане за главницата и тази за несъществуване на вземане за лихва, представляват самостоятелни искове. Цената на всеки от тях е под 5 000 лв и прекратяването на производството по тях не подлежи на касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд