Определение № 251 от 03.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1189/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 05.10.12г., с което Софийският апелативен съд е върнал касационната му жалба против решение № 1176/06.07.12г. по гр.д.№ 658/12г. на САС на основание чл.286, ал.1, т.2 вр. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима и основателна. С разпореждане от 10.09.12г., връчено на 24.09.12г. САС е оставил без движение касационната жалба против въззивното решение с указания в седмодневен срок касаторът да представи квитанция за внесена държавна такса и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване. В определения от съда срок касаторът е представил платежен документ за държавна такса, но не и посоченото в разпореждането изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което въззивният съд е разпоредил връщането на касационната жалба. Разпореждането е неправилно. Съгласно нормата на чл.284 ГПК и според разясненията в ТР 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 от ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – за произнасяне от съда по съществен материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По основанията за отмяна на въззивното решение ВКС се произнася с касационното решение съгласно чл.293 от ГПК, а по основанията за допускане – с определението по чл.288 от ГПК. Касационните основания по чл.281 от ГПК подлежат на проверка, след като ВКС е допуснал касационното обжалване, докато в производството по допускане се обсъждат единствено основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. С оглед на разграничението между двете групи основания и различния процесуален ред, по който касационният съд се произнася, законодателят е предвидил касационните основания по чл.281 от ГПК да се заявят в касационна жалба съгласно чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, и основания за допускане на касационното обжалване - в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Касаторът не е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, отделно от касационната жалба, но в същата се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и е посочил, че въззивният съд е „игнорирал действието на императивни процесуални и материални правни норми” относно уважаване на претенция над 5000 лв. без наличие на писмен документ и за признаване на валиден на договор, подписан само от едната страна. Проверката на редовността на касационна жалба за съответствието й с изискванията на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са извършва от въззивния съд, но същата се разпростира само до наличието или липсата на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, което може да е част от касационната жалба като документ. Преценката за мотивираността, за точното и ясно посочване на конкретните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени при наличието на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, е предоставена на компетентността на ВКС. Бланкетното изложение на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК не представлява нередовност на касационната жалба, което да е основание за връщането й с разпореждане на въззивния съд по реда на чл.286, ал.1, т.2 от ГПК. По изложените съображения обжалваното разпореждане е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд