Определение № 2456 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3308/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. И. В., ЕГН [ЕГН] против решение № 163 от 21.04.2023 г. по гр.д.№ 173/2023 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 35/ 28. 01. 2023 г. по гр. д. № 956/ 2020 г. по описа на РС- Червен бряг. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторката срещу Община – Червен бряг за признаване за установено, че през 1940 г. И. Х. П. – наследодател на ищцата е закупил чрез търг празно дворно място от 896 кв. м., кв. 43 по действащия към 1940 г. план на [населено място] и е станал собственик на този имот, както и да осъди ответната община да й заплати равностойността на имота по пазарни цени за незаконно включване на този имот в нов УПИ *** кв. ***по плана на [населено място] и отчуждаването му. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като от решението не е ясно дали е приложил Закона за бюджета, отчетността и предприятията /ЗБОП/, публкуван ДВ бр.7/1934 г. или отменения ГПК, а делото останало неизяснено относно това дали е довършена процедурата по проведената публична продан от 1940 г. Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане, за да представи доказателства, че [населено място] е попадало в различни общини и има унищожени документи В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК не е посочено основание за допускане до касационно обжалване. Формулирани са конкретни твърдения, че постановеното решение е неясно относно същите обстоятелства, посочени и в касационната жалба. Изложена е теза, че вещният ефект е настъпил от публичната продан и фактическия състав на придобиване от търг не включва сключване на договор или издаване на постановление за възлагане. Ответникът по касация Община Червен бряг оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като в изложението не е обосновано нито едно от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ищцата е една от наследниците на И. Х. П., починал на 07.01.1968 г. От представена по делото покана от 11. 05. 1940 г. от Кмета на общината, е видно, че на И. Х. е възложена парцела ***в кв. ***по плана на [населено място] въз основа на търг, проведен на 07. 05. 1940 г. Наследодателят Х. е поканен на основание чл. 152 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП) в седмодневен срок да се яви в общинското управление и да сключи договор, както и да изпълни чл. 6 от поемните условия. Представени са и две квитанции: № 111/ 08. 05. 1940 г., подписана от бирника, от която е видно, че И. Х. П. от [населено място] е внесъл сумата от 630 лв. по бюджета за бюджетната 1940 г. за 1/2 от стойността на парцела ***, кв. ***по плана на [населено място] от 869 кв.м. по 1,45 лв. купена на търг на 07. 05. 1940 г. за дворно място и квитанция № 199/ 15. 08. 1940 г., от която е видно, че И. Х. е внесъл сумата от 630 лв. за бюджетната 1940 г. за същия недвижим имот, купен по търг от 07. 05. 1940 г. и по полица от 15. 08. 1940 г. Други доказателства по тази процедура не са представени по делото, като липсва сключен договор от И. Х. П. и общината. От представените заповеди за одобряване на регулационните планове и изменението им, АОС и страници от разписната книга, както и от заключението на приетата СТЕ се установява, че по първия план на [населено място], одобрен с Указ № 172 от 13.09.1924 г. и Заповед № 3025 от 11. 10. 1924 г., съществува парцел ***в кв. ***, но в разписния лист към този план парцелът не е записан. Със Заповед № 1180/ 1978 г. е одобрен регулационен план и напречните профили на улиците на [населено място] и по него бивш парцел ***от кв.***попада в очертанията на парцел ***, кв. ***с предназначение „за детски комбинат“ с площ от 1030 кв. м. През 2018 г. УПИ ***в кв. ***по ПРЗ на [населено място] е с площ от 5150 кв. м., актуван е за частна общинска собственост с АЧОС № 2247 на основание чл. 2, ал.1, т.1 ЗОС - имоти и вещи, определени със закон. Вещото лице е посочило, че не се пазят документи, от които да е видно, че са водени отчуждителни процедури и че са заплащани обезщетения за собствениците. РС е отхвърли иска с мотив, че няма доказателства да е изпълнена процедурата по обявяване и провеждане на публични търгове относно процесния имот и възлагането му на купувача -наследодателя на ищцата и да е издаден титул за собственост – постановление за възлагане или договор. Въззивната инстанция е възприела този извод. Допълнила е, че в случая е неприложим действалият през 1940 г. Закон за гражданското съдоустройство, тъй като видно от поканата до наследодателя на ищцата, е бил проведен търг по Закона за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП), а поканата е за това, той да се яви, за да бъде сключен договор. Липсата на такъв документ означава, че И. Х. не е придобил чрез 1940 г. правото на собственост върху парцела, като е без значение, че е платена с представените квитанциите посочената сума. Съдът е подкрепил този си извод и с това, че в разписната книга до 1978 г. парцела не е вписан изобщо, въпреки, че фигурира в плана от 1924 г., а няма и отразени промени в собствеността, както и чия собственост е бил парцела до провеждане на търга. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК, независимо от предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост. Въззивното решение е постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в надлежен състав и в изискуемата от закона форма, поради което съдът приема, че е валидно. Съдът констатира, че от съдържанието на исковата молба не е ясно дали ищцата твърди придобиване право на собственост за наследодателя си и на какво основание и ако да, на какво основание е изгубено правото на собственост от наследодателя й или от наследниците, за да претендира обезщетение. Формулиран е петитум в исковата молба за установяване на факт – че през 1940 г. наследодателят на ищцата е закупил чрез търг празно дворно място от 896 кв. м., кв. ***по действащия план на [населено място] към 1940 г., установяването на какъвто законът не предвижда. Кумулативно са формулирани и взаимно противоречиви петитуми: да се установи че наследодателят е станал собственик на посочения имот към минал момент и да се осъди ответната община да заплати на ищеца равностойността на имота по пазарни цени за незаконното му включване в нов УПИ ***кв. ***по плана на [населено място] и продажбата му от общината, като не е посочено ако наследодателят е придобил правото на собственост, как го е изгубил, как го е придобила общината. Продажбата от Общината, като способ за придобиване по ЗОбС е уредена като деривативно придобивно основание. Изложеното налага да се допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на постановеното въззивно решение на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение