Определение № 641 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение от 05.07.2011 г. по гр.д. № 7528/2010 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 22.01.2008 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 16401/2007 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. Х. Г. от [населено място] против Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 037 от 18.05.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор-юрист” в ТД на К., [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ в размер на 4614,75 лева. В решението е прието, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя за констатирано дисциплинарно нарушение, извършвано от служителя в периода 01.06.2006 г. – 01.12.2006 г., съставляващо злоупотреба с доверието на работодателя. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на закона, тъй като извършените от уволнения служител действия – неизпълнение на задължението да не извършва по време на трудовото си правоотношение стопанска дейност като едноличен търговец, не съставляват злоупотреба с доверието на работодателя. Този извод съдът е формирал, приемайки, че дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал.1, т.4 КТ „злоупотреба с доверието на работодателя” предполага умишлени действия по извличане на имотна облага, каквито уволнения служител не е осъществил. Прието е, че констатираните от работодателя нарушения биха могли евентуално да обусловят налагане на дисциплинарно наказание по чл. 190, ал.1, т. 7 КТ „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, но не и наказание за нарушение по чл. 190, ал.1, т.4 КТ. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място]. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос за съставомерността на дисциплинарното нарушение “злоупотреба с доверието на работодателя” е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение по гр.д. № 4679/2008 г. на Второ гражданско отделение. Ответникът по касационната жалба Д. Х. Г. счита, че не са налице предвидените в чл. 280, ал.1 КТ основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са основателни. Повдигнатият с изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 190, ал.1, т.4 КТ и в частност въпросът за обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение “злоупотреба с доверието на работодателя” е разрешен в противоречие с решение № 80 от 26.03.2010 г. по гр.д. № 4679/2008 г. на ІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение