Определение № 143 от 15.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Е. И. В. (в касационната жалба е посочена фамилия П., като няма данни за извършена промяна в този смисъл), чрез адвокат Б. Б., срещу въззивното решение на Окръжен съд – София №110/23.03.2024г. по в.гр.д.№620/2023г. В жалбата са изложени доводи за необоснованост на решението, като постановено в противоречие с материалния закон. Насрещната страна П. И. П. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат М. Н., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като с поставените въпроси е направено смесване на основанията за допускане на обжалването и основанията за касиране на въззивния съдебен акт. Излага, че решението е постановено при спазване на материалния закон и без нарушения на съдопроизводствените правила. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Ботевград, постановил друго, с което изменил, на основание чл.59, ал.9 от СК, определените с решение №70/06.06.2022 г. по гр. д. № 746/2022 г. на Районен съд – Ботевград мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата И. П. П. и Д. П. П., както следва: ПРЕДОСТАВИЛ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните И. П. П. и Д. П. П. на бащата П. И. П.; ОПРЕДЕЛИЛ местоживеенето на децата И. П. П. и Д. П. П. при бащата П. И. П. в [населено място], общ. П., обл. София, [улица]; ОПРЕДЕЛИЛ режим на лични отношения на майката Е. И. В. с децата И. П. П. и Д. П. П., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 16.00 часа в неделния ден с преспиване на децата при майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с ползването на годишен платен отпуск от бащата, както и по един ден на Коледните и Великденските празници, както и по всяко време по споразумение на страните; ОСЪДИЛ Е. И. В. да заплаща месечна издръжка в полза на децата И. П. П. и Д. П. П. в размер на 200лв. за всяко дете, считано от 14.11.2022г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законно основание, водещо до изменение или прекратяване на издръжката. За да постанови този резултат, съдът приел, че страните по делото са родители на децата И. П. П. и Д. П. П.. С влязло в сила, на 06.06.2022г., решение на Районен съд – Ботевград по гр.д.№746/2022г. сключеният между тях граждански брак бил прекратен с развод и било утвърдено постигнатото споразумение, с което: упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца И. и Д. било предоставено на майката, при която било определено и местоживеенето им; на бащата бил определен режим на лични отношения с децата: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 16.00 часа в неделния ден с преспиване на децата при бащата, както и един месец през лятото, несъвпадащ с ползването на годишен платен отпуск от майката Е. В., както и по един ден на Коледните и Великденските празници, както и по всяко време по споразумение на страните и същият бил осъден да заплаща месечна издръжка за всяко от тях в размер на 200лв. Съдът констатирал, че този режим бил изпълняван до 13.11.2022г., когато при изпълнение на режима на личен контакт, децата отказали да се върнат при майката. Въззивният съд посочил, че за да направи преценка налице ли са основания за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на децата, следва да установи налице ли са промени в обстоятелствата, при които тези мерки са били определени. Приел, че такова ново обстоятелство била връзката на майката на децата с Д. С. М.. Приел, че предвид обсъдените в първоинстанционното решение характеристични данни на посоченото лице, неговото евентуално съжителство с децата, дори само неговите евентуални посещения в дома на майката, биха били смущаващи и криещи риск за децата. Направил извод, че това обстоятелство не е преодоляно и връзката между Е. В. и Д. М. не била прекратена. Посочил, че дадените от майката обяснения в този смисъл не могат да бъдат ценени като доказателствено средство, тъй като установяват изгодни за страната факти. Отбелязал, че дори да бъдат съобразени, от тях се установявало единствено обстоятелството, че към момента двамата не живеели заедно, но не и прекратяване на отношенията им. Приел, че в този смисъл са и показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел П., който знаел от 2023г., от общи с П. И. П. приятели, че Е. В. живеела с мъж на име Д. С.. Познавал го като полицай в Б. и го бил виждал заедно с Е. В. да се разхождат в [населено място]. Посочил, че от други хора знаел, че двамата живеели заедно. Въззивният съд развил съображения, че дори да приеме, че не е налице риск за децата от контакта им с лицето Д. С. М., то по делото било установено обстоятелството, че те не се чувстват комфортно в негово присъствие. Обосновал го с обясненията на децата, дадени при тяхното изслушване: детето Д. П. споделило, че винаги, когато се вижда с майка си, новият ѝ мъж присъствал, а той искал да се вижда само с нея. Този мъж го напрягал с това, че викал и го обиждал, а понякога бил агресивен, което го плашело. Детето И. П. споделило, че е имало случай, в който Д. С. М. обидил брат ѝ, казвайки му, че не е достатъчно мъж, а по време на общата среща на семейството с психолога споделила, че е чула как Д. С. М. обяснявал на майка ѝ, че тя (И.) била манипулатор. Приел, че тези обстоятелства следва да бъдат съобразени от съда, предвид възрастта на децата и необходимостта да им бъде осигурена подходяща среда за адаптация към променената обстановка свързана с раздялата на родителите им. Въззивният съд кредитирал заключението на допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза, от което приел за установено, че децата имали запазена емоционална свързаност и с двамата си родители. Те успешно можели да съжителстват с всеки един от тях, като и двамата родители имали добър родителски капацитет; проявявали отговорност, загриженост и обич към децата си, но допускали и грешки. По отношение на детето Д. П. съдът установил, че същото било емоционално травмирано; затворено в себе си; плачело; отговаряло на въпроси само с „да“ и „не“; било психически натоварено с налични страхове; с нисък за възрастта си интелект, но по психологически, а не по биологични причини; бил социално занемарен, с нарушена концентрация. Посочил, че изоставането на Д. се дължало на продължилото дълго време поведение на неглижиране на психологическите му проблеми (свързани с чувствителността му, реагираща на неспокойната семейна среда) от страна и на двамата родители. Детето И. П. била с повишена тревожност; висока невротичност; страхове и патологични изяви; депресивни преживявания, които намирали своето телесно отражение в чувство за отпадналост, умора, изчерпване. Детето изпитвало чувство за вина и в същото време търсело зачитане на личния си авторитет, тъй като личността му била още в процес на оформяне. Въз основа на изложеното и при установената запазена емоционална свързаност на децата с двамата родители и недоброто им психологическо състояние, въззивният съд направил извод, че решаващият фактор, от гледна точка на техния интерес, е обстоятелството при кого от двамата родители се чувстват по-спокойни. Отбелязал, че това спокойствие е водещо, тъй като било необходимо за преодоляване на психологичните им травми. Заключил, че по делото било установено, че децата били по-спокойни, когато били при своя баща, като съобразил посоченото от самите тях при изслушването им: детето И. П. заявила, че откакто е при баща си, се чувствала по-спокойна, а общуването с майка ѝ се подобрило и двете вече не се карали толкова. Детето Д. П. заявило, че се чувства добре и спокоен при баща си, виждал се с майка си по-често, отколкото сестра му и когато се срещнели, не се карали. Съдът приел, че по делото не е установено децата да са без контрол, докато живеели с баща си. Отбелязал и настъпилите в хода на производството обстоятелства свързани с: промяната в училищата на децата (детето И. била ученичка в Националното училище по изкуства в [населено място] със специалност класическа китара, а детето Д. бил ученик в Гимназията по техника и мениджмънт в [населено място]) и обстоятелството, че при ответницата Е. В. заживял синът ѝ от предходна връзка. В заключение съдът приел, че с оглед травмите им, децата се нуждаели от безконфликтната и подкрепяща среда, която им била осигурена в дома на техния баща, в сравнение с атмосферата на повишена взискателност, стигаща до вербална агресия и обиди, съществуваща в дома на майка им. Отчел липсата на ограничение от страна на бащата на контактите между децата и майка им, при които тя можела да упражнява необходимия контрол над тях, доколкото всички живели в един неголям град. Намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при предоставяне упражняването на родителските права на бащата, бил налице риск за отчуждаване от майката, предвид предложения режим на личен контакт и липсата на ограничения от страна на бащата в контактите между тях. Изложеното обосновало крайния извод на съда за наличие на основания за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на децата, изразяващи се в: връзка на майката с нов партньор, от общуването с когото децата не се чувствали комфортно; риска за тях от тази връзка, поради лошите лични характеристични данни на партньора; увеличаване на броя на лицата, живеещи в дома на майката, с което се намалявала възможността за осигуряване на достатъчно лично пространство на децата; намаляване броя на лицата, живеещи в дома на бащата, с което се увеличавала възможността за осигуряване на лично пространство на децата; установеното недобро психологическо състояние на децата след развода поради конфликта между родителите и произтичащата от това необходимост от среда на спокойствие и подкрепа, предоставяни в необходимата към момента форма в дома на бащата, в който децата са живели до развода. Посочил, че доколкото страните не спорят относно размера на претендираната издръжка за децата, не следва да излага доводи в тази насока. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът, при разглеждане на иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК вр. чл.127, ал.2 от СК, да обсъди всички релевантни по делото обстоятелства, примерно изброени в ППВС №1/1974г. и разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК. Твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – ППВС №1/1974г. и решение №59/17.03.2022г. по гр.д.№2684/2021г. на ІV г.о. относно задължението на съда да установи дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права, като релевантна е промяната от приключване на съдебното дирене пред съда решил спора по същество до приключване на съдебното дирене в производството по чл.59, ал.9 от СК; дали тези променени обстоятелства се отразяват на положението на децата и ефикасността на взетите мерки; дали исканата промяна обслужва най-добрия интерес на децата. Навел е доводи, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е отчел качествата на родителите; полаганите до момента грижи; привързаността и пола на децата; възможността за помощ от трети лица; желанието на родителите и материалните им възможности. 2/ Как въззивният съд извършва адекватна преценка дали исканата промяна в упражняването на родителските права обслужва най-добрия интерес на децата? Твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в ППВС №1/1974г.; решение №54/16.02.2015г. по гр.д.№5475/2014г. ІV г.о.; решение №218/03.12.2019г. по гр.д.№763/2019г. ІІІ г.о.; решение №39/09.03.2018г. по гр.д.№3857/2017г. ІV г.о.; решение №36/20.03.2015г. по гр.д.№4794/2014г. ІІІ г.о.; решение №207/24.07.2013г. по гр.д.№911/2012г. ІV г.о.; решение №331/01.11.2013г. по гр.д.№2181/2013г. ІV г.о. Излага, че при постановяване на решението съдът не е направил съвкупна преценка на всички установени по делото обстоятелства и не е съобразил спецификите на конкретния случай. 3/ Необходимо ли е с оглед защитата на интересите на децата в производството по иск по чл.59, ал.9 от СК съдът да възложи изготвяне на социален доклад относно условията за живеене при родителя, който упражнява родителските права и 4/ Следва ли при постановяване на своя съдебен акт въззивният съд да прецени кой е най-добрия интерес на децата, както и кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при разглеждане на искане за изменение на мерките относно упражняване на родителските права. Съдът намира, че поставените въпроси са свързани с необходимостта съдът да извърши преценка на всички обстоятелства имащи отношение към вземане на решение в най-добрия интерес на детето в производството по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК; интересът на децата налага ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията на живот на родителя, който упражнява родителските права, както и кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при разглеждане на искане за изменение на мерките относно упражняването на родителските права. Тези въпроси са обуславящи правните изводи на въззивния съд и са разрешени в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС, част от която са решение №257/01.07.2015г. по гр.д.№711/2015г. на ІV г.о.; решение № 50094/04.07.2023г. по гр.д. № 2624/2022 г. на ІV г.о.; решение № 60287/09.12.2021 г. по. гр.дело № 85/2021 г. на ІV г.о. С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта относно изменението на мерките за упражняване родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето Д. П. П., в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставените въпроси, уточнени от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: 1. за задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето в производството по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК; 2. интересът на децата налага ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията на живот на родителя, който упражнява родителските права; 3. кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при разглеждане на искане за изменение на мерките относно упражняването на родителските права. Съдът намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допуснато изменение в мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето И. П. П.. Същото не е в негов интерес, предвид възрастта му и обстоятелството, че в хода на производството, преди постановяване на съдебното решение, то ще навърши пълнолетие и ще може само да взема решенията си по въпросите, предмет на разглеждане. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато в частите, с които: е допуснато изменение в мерките относно упражняване родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето Д. П. П., както и в частта за разноските, по поставените въпроси, уточнени от съда. Жалбоподателката Е. И. В. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и указанията в т.21 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, съдът