Определение № 75 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3177/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Стомана Индъстри“АД срещу решение №.141/14.05.20 по г.д.№.553/19 на ОС Перник-с което е потвърдено решение №.874/22.05.19 по г.д.№.226/19 на РС Перник в частта за осъждане на касатора да плати на основание чл.200 КТ 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, ведно със законната лихва, считано от 3.08.16 до окончателното изплащане. Ответната страна Л. И. Г. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на ответника като работодател на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с ексцес от професионално заболяване /“вибрационна болест от общо вибро въздействие, ІІ стадий“/, установен с ЕР ТЕЛК №.754/103 от 3.08.16, потвърдено с ЕР НЕЛК №.906/97 от 24.10.17, са налице. Във връзка с оплакването, че решенията не са породили правни последици - тъй като не е спазена процедурата за установяване на професионален характер на заболяването и те не са влезли в сила, въззивната инстанция се е позовала на реш.№.213/12.07.11 на ВКС по г.д.№.1761/09-съгласно което по иск с правно основание чл.200 КТ ищецът трябва да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, като не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване на органа, който го е издал, че решението е влязло в сила, и на коя дата; работодателят, оспорващ обстоятелството, че решението е влязло в сила, трябва да представи доказателства, че е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящ административен или съдебен орган. Посочила е, че в разглежданата хипотеза по делото е представено ЕР ТЕЛК с отбелязване, че е влязло в сила и на коя дата. При това положение работодателят, който го оспорва, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал. От данните по делото е видно, че той е обжалвал решението на ТЕЛК, но няма доказателства да е обжалвал това на НЕЛК-поради което съдът е приел, че професионалният характер на заболяването е установен с влязло в сила решение. Отразил е, че доводите, че процедурата за установяване на влошаване на професионално заболяване не е спазена, не могат да се разглеждат в производство по чл.200 КТ - съгласно чл.62 ал.3 КСО признаването на професионалния характер на заболяването, съответно ексцес на такова, е от компетентността на органите на експертиза по работоспособността /процедурата е установена в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и ако работодателят твърди, че тя е нарушена, е следвало да релевира тези свои възражения в административното производство/ и след като е налице влязло в сила ЕР на ТЕЛК, то същото на основание чл.113 ал.3 от Закона за здравето е задължително за съда. Приел е, че твърдението, че решението не е било съобщавано на другите субекти по чл.112 ЗЗ, по същество е упражняване на чужди права-което е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи, сред които процесният не е. Оплакването, че не е спазена процедурата по чл.9 от горецитираната наредба-което е условие за влизане на ЕР ТЕЛК, е намерено за неоснователно-доколкото разпоредбата касае административна процедура относно регистриране на професионалните болести и влизането в сила на ЕР ТЕЛК не е обвързано от извършването на регистрацията и съответно наличие или не на такава не е относимо при преценка за допустимост и основателност на иск по чл.200 КТ. Във връзка с доводите, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя поради липса на причинна връзка между констатираното влошаване и работната среда при жалбоподателя, е отразено, че по делото е представен протокол за извършване на проучване на професионална болест от 2001г. Той се съставя в рамките на процедура по установяване на професионалното заболяване и съдържа констатации относно вредностите, на които е била изложена ищцата при работата й в дружеството. Крайният акт, който се постановява в това производство, е решението, с което заболяването се признава за професионално – като такова решение е постановено през 2002г. и е влязло в сила. При наличие на влязло в сила решение относно професионалния характер на заболяванията на ищцата следва извод, че е установена причинната връзка между работната среда и професионалното заболяване, като последващите решения на ТЕЛК само установяват влошаването на това заболяване. На основание чл.113 ал.3 ЗЗ влезлите в сила решения на органите на медицинската експертиза са задължителни за всички лица, органи и организации в страната – от което следва извод, че те са официални удостоверителни документи за установените в тях факти, установяват наличието на причинна връзка между работата на ищцата в ответното дружество и констатираното професионално заболяване, както и непосредственото му влошаване. Съдът е посочил, че за конкретното професионално заболяване са представени две ЕР ТЕЛК – от 2002 и 2016 – с които са определени 40% ТНР, а с отмененото решение от 2005г.-30% ТНР; в решението от 2002 е посочено, че ищцата страда от „Вибрационна болест ІІстепен /ангиоастичен синдром в крайниците и мускулно-скелетен синдром-Дископатия, мекотецдяноза на дясна предмишница/, а в това 2016 е вписано „Вибрационна болест от общо вибровъздействие ІІст. /ангаоепастичен, костнодегенеративен, двустранен цервикален, лумбосахрален радикуларен синдром и слухов синдром/. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че заболяването се проявява със субективни оплаквания, свързани с описаните синдроми, регистрирани в медицинската документация: мравучкане и изтръпване на ръцете и краката, посиняване на пръстите при локално или общо охлаждане, намалена мускулна сила в дисталните отдели на ръцете, неловки движения и хватателна слабост, болки и скованост в шийно в шийно-раменната област и поясния отдел на гръбначния стълб, болезнени движения във врата, кръста, раменете, лактите, коленете, главоболие, световъртеж, замайване; налице е влошаване на здравословното състояние в сравнение с предходното решение на ТЕЛК, свързано с професионалното заболяване; уврежданията, описани по-горе, са трайни и необратими, ищцата ще търпи описаните болки и страдания, налага се системно активно лечение, заболяването не подлежи на трайно излекуване, лечението е симптоматично и зависи от клиничните прояви; поради прекратяване въздействието на вредните фактори от работната среда не се очаква влошаване на здравословното състояние в бъдеще. От друга страна показанията на свидетелите установяват, че ищцата има болки в кръста, гърба, ръцете, главоболие, световъртеж, замайване, затруднения при ходене, навеждане - което й създава неудобства в ежедневието, намалена хватателна способност. При тези обстоятелства, като е съобразила и възрастта на ищцата, степента и начина на засягане на здравето й, начина, по който то се отразява в конкретния случай на живота й – затруднения в общуването, ограничения в контактите й и дейностите, които извършва, прогнозата, че състоянието не подлежи на трайно излекуване, въззивната инстанция е намерила, че дължимото обезщетение възлиза на 10000лв. – колкото е присъдил и първоинстанционният съд. Доводите, че то е дадено и за други заболявания, които не са професионални, са приети за неоснователни, тъй като, видно от данните по делото, доказателства за съпътстващите заболявания не са били събирани и анализирани. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.„за прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД“ /ППВС 4/68/; 2. „Работодателят ли следва да доказва, че експертното решение за установяване на професионално заболяване е породило действие, или ищцата следва да докаже, че експертното решение е влязло в сила при главно и пълно доказване и спазване на задължителната административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издаденото експертно решение; как и посредством какви обстоятелства и доказателства се удостоверява, че експертното решение е породило действие? /реш.№.202/20.04.11 по г.д.№.1635/10, ІV ГО/; „Административният акт /решението на ТЕЛК, НЕЛК/ как влиза в сила и поражда правно действие-спрямо всички заинтересовани лица в административното производство по установяване на професионално заболяване общо, или спрямо всяко заинтересовано лице в това число и работодател-осигурител поотделно“; „Влязло ли е в сила решението на ТЕЛК, ако то не е връчено на всички заинтересовани по административното производство лица по предвидения ред; възражението на работодателя, упражнено в хода на процеса съставлява ли упражняване на чужди права, доколкото административният акт влиза в сила спрямо всички заинтересовани лица?“; 3.“за задължението на въззивния съд съгласно чл.271, чл.272 вр. с чл.236 ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички доводи и възражения на страните“ /реш.№.283/144.11.14 по г.д.№.1609/14, ІV ГО, реш.№.40/4.02.15 по г.д.№.4297/14, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с третия въпрос – за процесуалното задължение на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните. Съгласно цитираната практика въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка с наведените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба. Обосновани са твърденията на касатора, че като не е изложил собствени фактически и правни изводи по всички въпроси на спора, вкл. като не е обсъдил релевирани възражения, въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 200лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,