Определение № 342 от 05.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2821/2014 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Надежда К. срещу решение № 1101 от 29.05.2014г. по в. т. дело № 44/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1673 от 14.10.2013г. по т. дело № 6934/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав /поправено с решение № 1665 от 22.07.2015г. по т. дело № 44/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав/. С първоинстанционния съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма] на основание чл. 208 КЗ /отм./ сумата 107 010 лв., представляваща обезщетение по договор за застраховка, обективиран в полица № 00001180000/02.02.2010 г., предявен като частичен иск от общо дължима сума в размер на 126 752,25 лв. и на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 17 611,62 лв., предявен като частичен иск от общо 21 075,25 лв., заедно с лихвата, считано от 11.10.2012 г. до окончателното изплащане, и разноски в размер 5 336 лв., както и на основание чл. 90 ЗЗД да предаде на [фирма] свидетелство за регистрация на МПС първа част №[ЕИК] в оригинал на лек автомобил марка БМВ модел Х6 с рег. [рег.номер на МПС] и рама № WВАFG61050LТ73618.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложеното към касационната жалба изложение поддържа доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Счита ли се прекратен застрахователният договор по застраховка „Каско на МПС” на основание чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./ поради невнасяне на цялата разсрочена премийна вноска от застраховката, при условие, че страните отнапред са предвидили в застрахователния договор, че „при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява в 24 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска?” – по този въпрос касаторът поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./ не е достатъчно пълна и ясна и е нужно да се създаде съдебна практика по прилагането й по имуществените застраховки.

2. Допустимо ли е застрахователят в иницииран от застрахования исков процес за събиране на вземането му от дължимо застрахователно обезщетение, да предяви и други основания за отказ за заплащането му, освен заявените извънсъдебно по образуваната щета? – противоречие на задължителната практика на ВКС по т. д. № 1060/2012г., І т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

3. При въведена от закона писмена форма за действителност на договора, възможно ли е страните да изразят волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия? – противоречие с решение № 21/23.02.2012г. по гр. д. № 595/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Ответникът [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „Г. и партньори”, представлявано от адв. И. К. Г. оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като посочените от касатора въпроси са ирелевантни, защото не са формирали решаващата воля на въззивната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните в процеса, настъпило застрахователно събитие, покрито от застрахователния договор и отказ от изплащане на обезщетение от страна застрахователя. Решаващият съдебен състав е констатирал, че между страните е възникнало правоотношение по договор за комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“, сключен със застрахователна полица № [ЕГН]/ 02.02.2010г., със страни ищецът в качество на застрахован лизингодател и упълномощен лизингополучател [фирма] и застраховател - ответникът по делото, застраховано имущество - МПС марка BMW, модел Х6, лек автомобил рег. [рег.номер на МПС], рама № WBAFG61050LT73618 и двигател 20706978, с период на действие на договора от 00.00 часа на 24.02.2010г. до 00.00 часа на 23.02.2011г., с размер на застрахователната сума 126 752,25 лв., при 100% застраховане и дължима застрахователна премия общо в размер 6 210,86 лв., платима разсрочено на четири равни вноски по 1 552,70 лв. с падежи 02.02.2010г., 23.05.2010г., 23.08.2010г. и 23.11.2010г., като застрахованият е запознат с действащите към момента на сключване на договора Общи условия.

Въззивната инстанция е установила, че между ищеца в качеството на лизингодател и третото лице [фирма] в качеството на лизингополучател са възникнали правоотношения по договор за финансов лизинг от 23.02.2009г. с предмет същия лек автомобил, по силата на който ищецът се е задължил да предостави ППС, описано в приложение № 1 към договора за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение, при лизингова цена, посочена в приложение № 1 към договора. Страните са постигнали споразумение за целия период на действие на договора да се сключват в полза на лизингодателя и за сметка на лизингополучателя договори за застраховка срещу рискове, посочени в приложение № 1 към договора, при заплащане на дължимите по договорите за застраховка премии от лизингополучателя.

Въз основа на представените служебна бележка от 01.02.2011г., издадена от МВР, Първо РПУ - Л., и Постановление за спиране на наказателно производство от 01.06.2011г., образувано на 31.01.2011г. срещу неизвестен извършител, уведомление - декларация по щета по застраховка „Каско”, уведомление за настъпило застрахователно събитие от лизингополучателя [фирма] и писма, издадени от ответника, въззивният съд е приел, че на 30/31.01.2011г. е настъпило застрахователно събитие кражба на процесния лек автомобил, щетата е заявена пред застрахователя, който е отказал да заплати застрахователно обезщетение.

Решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на релевираните от ответното застрахователно дружество правоизключващи възражения за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение предвид неизпълнението на задължението на застрахования да не оставя малкия талон в застрахования автомобил и прекратяване на застрахователния договор поради неизпълнение на задължението на застрахования да заплати в срок третата разсрочена вноска на застрахователната премия.

Изводът за неоснователност на правоизключващото възражение, че ответникът не следва да заплаща застрахователно обезщетение за настъпилата щета, тъй като не е изпълнил задължението да не оставя малкия талон в застрахования автомобил, е аргументиран с обстоятелството, че ответникът /настоящ касатор/ не е доказал, че това обстоятелство е оказало неблагоприятно въздействие /причинна връзка/ за настъпване на застрахователното събитие. Въззивният съд е изложил съображения, че отказ за плащане на застрахователно обезщетение би бил основателен само ако по делото се установи по безспорен начин, че предоставянето е оказало въздействие върху размера на риска и настъпването на застрахователното събитие, което в настоящия случай не е налице. Приел е, че оставянето в автомобила на т. н. „малък талон” е с характеристика, отговаряща на предпоставките по чл. 207, ал. 2, пр. второ КЗ /отв./, поради което е основание за намаляване, но не и на пълен отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Поради това, че ответникът по иска не е направил възражения и искания за намаляване на определения размер на застрахователното обезщетение, решаващият съдебен състав е заключил, че на застрахования се дължи пълния размер на обезщетението, определен по правилата на КЗ – действителната стойност на имуществото към момента на настъпване на застрахователното обезщетение.

При разглеждане на правоизключващото възражение за недължимост на застрахователното обезщетение поради прекратяване на застрахователния договор поради неизпълнение на задължението на застрахования да заплати в срок третата разсрочена вноска на застрахователната премия въззивният съд е обсъдил клаузата в Общите условия, че застрахователят може да упражни правото да прекрати договора при неизпълнение на задължението за плащане на разсрочена вноска след като е предупредил писмено застрахования, като това предупреждение ще се смята връчено, когато в застрахователния договор застрахователят изрично е посочил, че договорът се счита прекратен след изтичането на 15 дни от падежа. Изводът за неоснователност на посоченото възражение е аргументиран с приемането от застрахователното дружество на плащането на третата и четвъртата разсрочени вноски след изтичането на този 15 дневен срок, образуването на щета по същата полица и непротивопоставянето към момента на образуването на щетата /уведомяването за застрахователното събитие/ от страна на застрахователя по съображения, че договорът е прекратен на това основание. Съдебният състав е заключил, че с действията си застрахователят е приел, че договорът е действителен и поражда задължения между страните по него.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият, посочен от касатора, материалноправен въпрос относно правото на прекратяване на договор за застраховка „Каско на МПС“ от застрахователя на основание чл. 202, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./ поради неплащане на цялата разсрочена вноска от застрахователната премия, когато страните са предвидили в застрахователния договор, че „при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява в 24 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска”, е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, поради което е налице основната предпоставка по ал. 1 на чл. 280 ГПК за допускане на касационно разглеждане на делото. Поставеният материалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, т. 2, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият, формулиран от касатора процесуалноправен въпрос, не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение № 175 от 13.01.2014г. по т. д. № 1060/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. Решаващият съдебен състав не е отрекъл възможността на застрахователя да направи в исковия процес други възражения и основания за отказ за плащане на застрахователното обезщетение извън тези, изложени в писмото му по чл. 107 КЗ /отм./. Аргументите на въззивната инстанция, че с действията си по приемане на третата и четвъртата разсрочени вноски на застрахователната премия след изтичане на допълнителния срок от 15 дни след падежа застрахователят не се е противопоставил към момента на образуване на щетата, са във връзка с извода на въззивния съд, че договорът е продължил да действа.

Третият материалноправен въпрос е релевантен за спора, защото е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция - свързан е с аргументите на въззивния съд, че с приемане на плащането на третата и четвъртата разсрочени вноски от застрахователната премия след изтичане на срока от 15 дни след падежа и с образуването на щета по същата полица, по която застрахователят не се е противопоставил с доводи за прекратяване на договора, застрахователното дружество с действията си е приело, че договорът е действителен и поражда задължения между страните. С оглед данните по делото и правомощията на касационната инстанция съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК този въпрос може да бъде уточнен и конкретизиран по следния начин: приемането от застрахователя на извършеното от застрахования след изтичане на срока от 15 дни след падежа плащане на разсрочената вноска от застрахователната премия представлява ли продължаване на застрахователния договор. По уточнения релевантен материалноправен въпрос не е формирана постоянна практика на ВКС и с оглед изграждането на ясна и безпротиворечиво тълкувана система от правни норми, уреждащи материята в областта на застраховането, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2 492,43 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение