Определение № 50891 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1369/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищците И. В. С. и Н. Д. С. срещу решение № 260208/02.12.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 63/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260132/27.11.2020 г. по гр. дело № 921/2020 г. на Дупнишкия районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателите срещу Д. Н. С., искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ..., том.., рег. № ..., нот. дело № ... г. на нотариус с рег. № ..., с предмет пет ниви, ливада и овощна градина, находящи се в землището на [населено място], общ. Кочериново (подробно описани), както и за отмяна на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № .., том ..., рег. № ..., нот. дело № ... г. на нотариус с рег. № ..., с предмет поземлен имот, ведно с полумасивна двуетажна жилищна сграда, паянтова маза и тютюнева сушилня, находящи се в [населено място], общ. Кочериново (подробно описани). При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по предявени от двамата жалбоподатели, субективно и обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на двата процесни договора за дарение на недвижими имоти. От молбата от 24.07.2020 г. на двамата касатори-ищци и приложените към нея удостоверения за данъчни оценки (листове 39, 40, 43, 46, 49, 52, 55, 58 и 61 от първоинстанционното дело) е видно, че определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК, общата цена на предявените по делото искове възлиза на 3 020.45 лв., т.е. същата, респ. – и цената на всеки един от исковете е до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, постановеното по тези искове въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателите-ищци дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата инстанция, в размер 600 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение