Определение № 28 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 346/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. А. Б., чрез пълномощника й адвокат Б. М., срещу определение № 512 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 2742/2020 г. на ВКС, II г. о. С него е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № 136 от 19.06.2020 г., по гр. д. № 62/2020 г. на Окръжен съд – Смолян, поради установената от състава на ВКС цена на иска под 5000 лв., обуславяща извод за необжалваемост на въззивното решение пред ВКС. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че въззивното решение по иск с правно основание чл. 75 ЗС подлежи на касационен контрол независимо от цената на иска. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съставът на ВКС, II г. о. е приел, че въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Посочил е, че въззивните решения по искове по чл. 75 ЗС и по чл. 76 ЗС, с които се защитава не право на собственост, а владението като фактическо състояние, подлежат на касационно обжалване, ако цената на иска е над 5 000 лв. От приложеното по делото удостоверение е установено, че данъчната оценка на целия имот, част от който са и процесните 100 кв.м., е в размер на 10,60 лв. и цената на предявения по чл. 75 ЗС иск, определена като 1/4 от данъчната оценка, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК, е под предвидения в чл.280,ал.3, т.1 ГПК минимум от 5 000 лева. Определението е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая не е налице изключението, предвидено за въззивни решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове с обуславящо значение за иска за собственост. Делото има за предмет иск за нарушено владение по чл. 75 ЗС и цената на този иск се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК - 1/4 от данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право. След като цената на иска в случая, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК, е под минималния размер по чл. 280, ал. 2 ГПК, то въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и правилно касационната жалба срещу него е оставена без разглеждане от състава на ВКС, II г. о. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.