Определение № 4227 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3793/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на община Балчик, чрез пълномощника й юрисконсулт Ж. М., срещу определение № 601 от 11.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 357/2022 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, в частта, с която е потвърдено определение № 151 от 28.04.2022 г., постановено по гр. д. № 468/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик за оставяне без разглеждане, като недопустима, молбата на жалбоподателя за главно встъпване по делото на основание чл. 225 ГПК. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт“; сочи се противоречие с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС; 2. „постъпилата по делото молба за главно встъпване по чл. 225, ал. 1 ГПК, в деня на постановяване на съдебното решение, може ли да се счита за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК и следва ли съдът да отмени определението си по движение на делото?“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. и Я. С. срещу „Уишбон“ ЕООД- гр. Варна искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху жилищна сграда и басейн, изградени в груб строеж в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. Съдебното дирене в първата инстанция е приключило в откритото съдебно заседание на 29.03.2022 г. и в същото е даден ход на устните състезания по делото. Районният съд се е произнесъл с решение по спора, обявено на 19.04.2022 г. Същото не е обжалвано и е влязло в сила на 05.05.2022 г. Частният жалбоподател община Балчик е трето на спора лице, което според изложеното в молбата по чл. 225 ГПК, постъпила в деня на обявяване на съдебното решение, заявява собствено право на собственост върху процесните имоти, което желае да противопостави на страните по настоящото дело. Молбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Въззивният съд е изложил съображения, че като трето лице, заявяващо самостоятелни права върху предмета на спора, общината е имала възможност да встъпи по делото, като предяви искове срещу двете страни. Това същата е сторила с горната искова молба, но исковете са предявени извън рамките на преклузивния срок по чл. 225, ал. 2 ГПК, който е до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Съдебното дирене пред районния съд е приключило на 29.03.2022 г., а молбата за главно встъпване е подадена на 19.04.2022 г. Посочил е също така, че при постановено решение първоинстанционният съд не е имал никаква процесуална възможност да отмени определението си за даване ход по същество на делото, да върне делото във фазата на съдебното дирене и да допусне главното встъпване на община Балчик. Доводите на частния жалбоподател не са относими към допустимостта на акта, а евентуално към неговата правилност и към правилността на първоинстанционното решение, което обаче третото лице няма правен интерес да обжалва, тъй като не е страна по спора. За община Балчик не е преклудирана възможността да защити правата си върху процесните имоти, доколкото същата не е била страна в производството по настоящото дело и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Общината може да предяви исковете си срещу страните по делото в друго самостоятелно производство. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Обуславящият извод на въззивния съд е свързан с недопустимостта на главното встъпване, тъй като съдебното дирене пред първата инстанция вече е било приключило. Въпросите в изложението не могат да обосноват достъп до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се сочи съдебна практика в противоречие с която е постановено обжалваното въззивно определение. Нормата на чл. 225, ал. 2 ГПК установява срок, в който може да бъде предявен иск от трето лице. Тези въпроси възпроизвеждат доводите в частната жалба пред въззивната инстанция, които са обсъдени в акта. Поставените въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като за допустимостта на главното встъпване е налице трайна съдебна практика, включително и тълкувателна такава /тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9б; тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по т. д. № 3 от 2013 г., ОСГК на ВКС, т. 3/. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, каквато не се установява директно от мотивите на обжалвания съдебен акт. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,