Определение № 818 от 02.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 576/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. В. Органджиев, [населено място], срещу решение № 1145/17.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 2818/2021 г. от Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 900935/28.07.2021 г. по гр.д. № 11/2019 г. на Благоевградски окръжен съд и е осъден Р. В. Органджиев да заплати на Гаранционен фонд по иска с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.), във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) и чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 12315,61 лв., представляваща възстановеното от Гаранционния фонд на НББАЗ компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди, който е възстановил на Националното бюро на Република Италия заплатеното компенсаторно обезщетение на пострадалия собственик на т.а. „Мицубиши”, с рег. № DY383JC от виновното противоправно поведение на Р. В. Органджиев, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена към момента на настъпване на непозволеното увреждане – 24.11.2012 г., чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (по преписка, наречена „щета 120008/07.01.2014 г. – за сумата от 28706,91 лв.”), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.01.2019 г., до окончателното й заплащане. Делото е образувано и по касационна жалба на Гаранционен фонд, [населено място], срещу решение № 193/16.02.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1145/17.08.2022 г., с което частично е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част за отхвърляне на предявения от Гаранционен фонд срещу Р. В. Органджиев иск с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.), във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) и чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 12315,61 лв. до пълния му предявен размер от 77312,73 лв. Касаторите поддържат, че решението е неправилно в обжалваните от тях части, представят изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взаимно си оспорват жалбите. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд е приел, че на 24.11.2012 г. в Кампли, Република Италия е настъпило ПТП между лек автомобил „Нисан Примера”, управляван от Р. Органджиев и товарен автомобил „Мицубиши”, управляван от Д. Ди Д., като от участниците в процесния транспортен инцидент на 22.11.2012 г. е подписан двустранен констативен протокол за ПТП. Въз основа на този протокол е установено, че ответникът по иска Органджиев и другият участник в ПТП – италианският гражданин, при съгласуване на техните насрещни изявления за действително осъществените в обективната действителност правнорелевантни факти, са посочили, че автомобилът, управляван от ответника е навлязъл в лентата за движение на другия автомобил, поради което е налице признание на ответника за неизгоден за него факт – противоправно навлизане в насрещната пътна лента, вследствие на което е причинил процесното ПТП. На основание чл. 178, ал. 1 ГПК решаващият състав е приложил италианското процесуално право. Според разясненията по тълкуването и приложението на чуждото процесуално право, дадени по осъществена от първоинстанционния съд международна съдебна поръчка, признанието за неизгоден факт, обективирано от един от водачите в двустранния констативен протокол, не притежава пълна доказателствена стойност, а тя трябва да бъде оценена свободно от съдията. След анализ на протокола, заключението на техническата експертиза и свидетелските показания въззивният съд е приел, че е оборена установената в италианския закон презумпция за съвместен принос на противоправното поведение на участниците в процесното ПТП („в случай на сблъсък между превозни средства се предполага, до доказване на противното, че всеки от водачите е допринесъл в еднаква степен за причиняване на вредите, претърпени от всяко от превозните средства“). Според решаващия състав от направено признание от ответника, както и от приетите САТЕ по несъмнен начин се установява, че ответникът противоправно е навлязъл в насрещната пътна лента, като след удара в движещия се правомерно т.а. „Мицубиши” е причинил на неговия собственик имуществени вреди – увредени са намиращи се автодетайли в лявата зона на този товарен автомобил, поради което деликтната отговорност на ответника е счетена за доказана, като с поведението си той е причинил имуществени вреди на товарния автомобил. Разноските за отстраняване на щетите по товарния автомобил са определени на сумата от 12315,61 лв. (6296,87 евро х 1,95583), като тази сума е заплатена от Гаранционния фонд на НББАЗ. Претенцията за осъждане на ответника да заплати обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлена като недоказана. Изложени са съображения, че М. Чертели не е бил пътник в т.а. „Мицубиши” към момента на настъпване на процесното ПТП, както и че не е доказано той да е получил твърдените от ищеца травматични увреждания, които да са в пряка причинно-следствена връзка с осъществения от ответника деликт. Въззивният съд се е основал на липсата на вписване на това лице като пострадал в двустранния протокол, както и на обстоятелството, че медицинските документи за получени телесни увреждания са съставени две години след инцидента. В изложението си касаторът Органджиев се позовава на недопустимост на въззивното решение предвид произнасянето от въззивния съд по незаявени от ищеца във въззивната жалба доводи и основания за неправилност на първоинстанционното решение. По реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са поставени въпросите за липсата на мотиви от решаващия състав по възраженията и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, за обема на извършваните от въззивния съд процесуални действия при постановяване на решението и за задължението му да обсъди всички твърдения и доводи на страните, да изследва правнорелевантните факти и да обоснове доказателствените и правните си изводи. Очевидната неправилност на обжалваното решение е мотивирана с оглед на приетия за установен механизъм на настъпване на ПТП и приложения италиански процесуален закон. В изложението на касатора Гаранционен фонд са заявени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и по ал.2, пр.3 ГПК. Не са формулирани конкретни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като е посочено, че от значение за решаване на спора е дали следва да се установят обстоятелствата относно настъпване на ПТП, за да се приложи компенсаторен механизъм за уреждане на претенции и ползва ли се с достоверност съставеният протокол за ПТП. Настоящият състав намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване. Доводите и поставените въпроси и от двамата касатори са свързани изцяло с правилността на въззивното решение, без да е обоснована общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешаване на конкретен материалноправен или процесуален въпрос, който да е обуславящ за формираните от въззивния съд изводи. Поставените от касатора Органджиев въпроси по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и въпросите на касатора Гарационен фонд са за правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора. По смисъла на Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.2 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В случая обжалваното решение съответства на практиката на ВКС, като касаторите по същество изразяват несъгласие с приетите за установени факти по спора и формираните въз основа на тях правни изводи. Заявените доводи и възражения във връзка с механизма на настъпване на ПТП и преценката на доказателствата, включително с прилагането на италианското право, са обсъдени от въззивния съд. Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК очевидната неправилност на въззивното решение следва да може да се констатира от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Посочените от касаторите доводи не попадат в критерия за очевидна неправилност. Касаторите се позовават на италианския закон, който е възпроизведен като текст в решението и в жалбите, като и по отношение на доказателствената сила на констативния протокол за ПТП и за съвместната отговорност на водачите на ПТП са предвидени правила за преценка (констативният протокол, не притежава пълна доказателствената стойност, а тя трябва да бъде оценена свободно от съдията) и съответно оборима презумпция (при сблъсък на две превозни средства се предполага до доказване на противното, че всеки от водачите е допринесъл в еднаква степен за причиняването на вредите). Софийският апелативен съд е постановил решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства и според приложимия процесуален и материален закон, поради което не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване. Доводът на касатора Органджиев за недопустимост на въззивното решение е неоснователен, тъй като принципно произнасянето от въззивния съд по незаявени от ищеца във въззивната жалба доводи има за последици неправилност на обжалвания акт, а не недопустимост. На страните не се дължат разноски за касационното производство. На особения представител на касатора Органджиев – адвокат А. Конедарев следва да се изплати внесеното от Гаранционен фонд възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд