Определение № 4189 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 531/02.02.2023 г. по гр.д. № 6894/2022 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки първоинстанционното решение в обжалваните части, е осъдил М. Л. Г. и К. Л. Г. (всяка една от тях) да заплати на Е. Т. В. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД суми в общ размер 9 586.71 евро – невърнати заеми по седем договора за заем между ищеца и наследодателя на ответниците, ведно със законната лихва върху всяка главница от 17.02.2020 г., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ги е осъдил да заплатят сумата 1 705.12 лв. – разноски във въззивното производство. Решението се обжалва от М. Г. и от К. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния правен въпрос (уточнен и конкретизиран, съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): По иск за задължение на наследодателя, предявен срещу наследници, приели наследството по опис, длъжен ли е съдът да съобрази не само активите, но и пасивите, описани в решението за приемане на наследството по опис, както и всяко друго задължение на наследодателя, установено с влязло в сила решение по иск на друг кредитор на наследството? Касаторите считат въпроса включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърдят, че е от значение за точното прилагане на чл. 60, ал. 2 ЗН и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовават се и на очевидна неправилност. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол ответниците обосновават с твърдения, че чл. 60, ал. 2 ЗН е грубо нарушен, доколкото само и при прочит на решението личи, че при определяне размера на задълженията на наследодателя по предявените искове въззивният съд е отчел стойността на активите, но не и на пасивите в наследството, прието от ответниците по опис. Оплакването по същество е за нарушение на чл. 60, ал. 2 ЗН – касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Претендират разноските по делото. Ответникът по касация Е. Т. В. възразява, че сочените основания за касационно обжалване липсват, и решението е правилно. Претендира разноските в настоящото производство. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че всеки от обективно съединените искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД са доказани по основание, доколкото всеки писмен договор има удостоверителна част за предадените от ищеца Е. В. в заем на наследодателя на ответниците Л. Г. Л. парични средства, а така възникналите задължения за връщане на парите не са погасени чрез плащане от наследодателя или друг погасителен способ. След това въззивният съд е намалил размера на задълженията по договорите със суми, съответни на стойността на активите в наследството на Л. Л., прието по опис с решение № 20244847/05.11.2020 г. по гр.д. № 14547/2020 г. на Софийски районен съд. Мотивирал се е с това, че всеки ответник е наследил половината от всяко задължение (9, ал. 1 ЗН), но отговаря за наследеното в размер, не по-висок от стойността на активите в наследството, описани в решението за приемане по опис (чл. 60, ал. 2 ЗН). Другото съдебно решение, за което касаторите твърдят да е влязло в сила и поради което формулират втората част от повдигнатия въпрос (решение № 20071033/12.12.2022 г. по гр.д. № 15611/2021 г. на Софийски районен съд), не е било приложено, респ. обсъдено от въззивния съд. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя решението. На настоящия състав не е известна практика на Върховния касационен съд, според която в исковото производство по установяване на вземане на кредитор на наследството да имат значение другите задължения на наследодателя – описаните в решението за приемане на наследството по опис от ответниците, срещу които е насочен искът, и/или установените със сила на пресъдено нещо за друг кредитор на наследството. Настоящият състав обаче не намира за необходимо да я създава. Подобно казуално тълкуване ще е в пряко противоречие с чл. 60, ал. 2 ЗН. Разпоредбата задава стойността на активите на наследството като горна граница/предел, до който наследникът, който е приел наследството по опис, е длъжен да погаси/да плати задълженията на наследодателя. Следователно въпросът, има ли други задължения, не е в основанието и/или размера на иска от кредитор на наследството. Изключена е всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, но и соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК касаторите следва да възстановят разноските в настоящото производство, направени от ответника по касация/ищец по исковете. Те се изразяват в сумите: 1) 800.00 лв. - уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство и 2) 782.00 лв. - определеното от съда и заплатено от ищеца възнаграждение за особеното представителство на касаторите от адв. П. Й. до прекратяването на представителната й власт. Удовлетворяването на разноските, така както и на всички вземания на наследодателя Л. Г. Л., установени по делото, следва да се извърши от стойността на активите, описани в решение № 20244847/05.11.2020 г. по гр.д. № 14547/2020 г. на Софийски районен съд за приемане на наследството по опис.