Определение № 46 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 491/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Д. И. К. против определение № 4465/24.11.2021 г., постановено по ч. гр.д.№ 13612/2021 г. на СГС, с което е потвърдено 20170066 от 10.08.2021 г. по гр.д.№ 26872/2020 г. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност, тъй като съдът не е съобразил, че частната жалбоподателка не оспорва делбата, която вече е извършена, а иска да се извърши делба на още 88 кв.м. от дворното място, предмет на делбата, от които 36 кв.м. баща й е заплатил като придаваеми към парцела по регулация, а останалите 52 кв.м. са част от делбения парцел, установени при по прецизно измерване на площта му. Оплакването е, че съдът не е разгледал възможността за последваща делба на неподелената част от 88 кв.м. от съсобствения парцел В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК са формулирани въпросите: 1/ допустимо ли е извършване на делба на неподелената част от съсобствения имот, когато не се отрича извършената първоначална делба и не се иска от ищеца да се преразгледа вече извършената делба; 2/ При останали неподелени части, получени поради допусната техническа грешка в скиците за съсобствен парцел, при извършена делба на една част от съсобствения парцел, за които части ищецът няма претенции, че е изцяло собственик на тях, другият съсобственик няма вина за допуснатата техническа грешка, допустимо ли е да се води иск за собственост; При нот. актове на съсобственици в съсобствен парцел са описани различни площи, следва ли да се извърши поправка на тези нот. актове съобразно площта, отразена в скиците по действащият регулационен план при делба на неподелени части от съсобствен парцел. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Частната жалбоподателка е предявила иск за делба против И. Л. Л. и Н. М. В. на 88 кв.м. Твърди че тези квадратни метри останали не поделени при приключилата делба между баща й и ответниците, при която дворно място останало съсобствено при квоти 57% за баща й и 43 % за И. Л., като са разпределени двете жилищни сгради в него. Ищцата твърди, че спорните 88 кв.м. са част от същия имот, като баща й след делбата уредил регулационните сметки на придаваемите 36 кв.м. и при техническо измерване се установило, че имота е с 52 кв.м. повече. Затова е поискала да се извърши делба на тази допълнителна площ, като й се определи по-голяма квота предвид заплащането от баща и на придаваемите по регулация 36 кв.м. и да се извърши поправка на нот. актове, като в тях се посочи действителната площ на поземления имот. С допълнителна молба от 09.02.2021 г., ищцата е изложила отново твърденията си, като е посочила, че иска и разпределение на ползването, но в исковата молба няма заявено такова искане. РС е върнал исковата молба с мотив, че процесните 88 кв.м. не съставляват самостоятелен имот и не може да се иска делба на тях, квадратурата на имота е само вторичен белег, а при спор за границите на ползване, пътя за защита е предявяване на друг иск, а не на иск за делба. Въззивната инстанция е възприела тези мотиви, допълнила е, че делбата е извършена при неприложена регулация, но законът / пар. 102-109 ППЗПИНМ и чл. 39, ал.3 ЗПИНМ /отм/ и чл. 110 ЗТСУ /отм/ определят непосредственото действие на дворищно-регулационния план, Ако между страните съществува спор за собственост, той следва да се разреши в иск за това, а не в иск за делба. Формулираните въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото не е налице непълнота или неяснота на закона – конкретна правна норма или правен институт, която следва да се запълни с тълкуване от съдебната практика, или неправилна съдебна практика, която следва да се промени. Делбата се извършва на парцела или поземления имот като обособен обект на собственост. При действието на ЗПИНМ и ЗТСУ това е парцела, а след отмяната на последния, съгласно чл. 24 ЗКИР, предмет на делба е поземления имот. Ако имота се намира в урбанизирана територия, делба може да се поиска и на урегулираният поземлен имот /УПИ/, когато той не съвпада с поземления имот по КК. Съобразен със съдебната практика е извода, че определящи за идентификацията на имота са границите и сигнатурата му, а площта не е определящ белег. /Решение № 63 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 233/2020 г., II г. о., ГК./ От това следва, че по приключилата делба е поделен целия имот, включително и площта, която сега е предмет на исковата молба. В съответствие със съдебната практика, възивната инстанция е приела, че процесните 88 кв.м. не са годен обект за делба. Частите от имоти, които по силата на влязъл в сила дворищно регулационен план се придават от един имот към съседен нему имот при действието на ЗТСУ. /отм./ не представляват самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към главната вещ по смисъла на чл.97 ЗС. Ако е приложена регулацията, те са част към имота, към който се придават. Ако регулацията не е приложена до влизане в сила на ЗУТ и не е поискано прилагането и в срока по пар.6 ЗУТ, съгласно пар.8 от същия закон, тези части са част от имота, от който се е предвиждало да се отнеме тази част. /Решение № 143 от 16.03.2012г. по гр.д.№ 913/2011 г. на ВКС, І гр.о., Решение № 866 от 9.12.2009 г. по гр.д. № 3572/2008 г. на ВКС I гр. о./ Правата на съсобствениците върху предаваемите части са същите каквито са и върху останалата част. Платилият предаваемото место разполага само с облигационно вземане към съсобствениците си, но не придобива по-голяма квота от съсобствения имот. В този смисъл преценката на въззивният съд, че няма годен обект за делба е съобразена със съдебната практика, а формулираните въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а и не определят изхода от спора. Затова не се допуска касационно обжалване. Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС, която не се налага да се изменя или отменя, а формулираните въпроси не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, не е налице основание за допускане до касация. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение