Определение № 1097 от 21.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1668/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3,т.2 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Д. С. А., чрез процесуален представител, срещу Определение № 1857 от 18.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 526/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено Определение № 12690 от 09.12.2022 г. по ч. гр. д. № 10479/2022 г. на Софийски градски съд, с което поради пропускане на срока по чл.423 ГПК са оставени без разглеждане възражение от 15.08.2022г. срещу заповед, издадена срещу Д. А. в производство по чл.417 ГПК, както и частната му жалба от същата дата срещу разпореждането, с което е уважена молбата за допускане на незабавно изпълнение. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, поради което моли същото да бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените разноски. Излага подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд, относно началния срок за подаване на възражение по издадената заповед за изпълнение. В представеното изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени два въпроса в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД, представя отговор, с който изразява становище за недопустимост, респективно – за неоснователност на подадената частна касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно задължителните разрешения, дадени с т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Атакуваният с настоящата частна касационна жалба съдебен акт попада именно в тази хипотеза – обжалва се определение на Апелативния съд, с което е потвърдено определение на окръжния съд в заповедно производство – по възражение по чл.423 ГПК на длъжника по издадена заповед за изпълнение и частна жалба срещу разпореждането, с което е уважена молбата за допускане на незабавно изпълнение. С атакуваното определение инстанционният контрол е изчерпан, което води до недопустимост на касационното обжалване. При този изход на спора, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,