Определение № 50061 от 01.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1013/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно отхвърлените части от исковете. Ответниците А. Г., Д. Г. и „Мега Уелдинг“ ЕООД оспорват жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, частично е уважил предявените по реда на чл. 422 ГПК искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ за главница и лихва на основание договор за банков кредит. Крайния извод за частична основателност на исковете въззивният съд е обосновал с липсата на обявяване преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит предвид липсата на редовно връчване на изпратената до ответниците нотариална покана в този смисъл, връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК. Приел е, че същата е била изпратена на адреси, различни от посочените в договора адреси за кореспонденция на ответниците Г. и „Мега Уелдинг“ ЕООД при положение, че уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес, респ. по седалището и адреса на управление на дружеството, може да бъде изпратено едва след опит за връчване на обявения в договора адрес за кореспонденция. При липсата на обявена предсрочна изискуемост е приел, че съгласно ТР № 8/2017 на ВКС-ОСГТК се дължат погасителните вноски (главница и лихва), чийто уговорен падеж е настъпил до деня на устните състезания във въззивното производство. По отношение на лихвата е изложил съображения, че съгласно чл. 146 ЗЗД включената в чл. 4.1 от анекс № 2 към договора уговорка относно размера на лихвата е нищожна поради неравноправност, тъй като липсва уговорен начин за определяне на единия компонент на лихвения процент, а именно фиксираната надбавка към пазарния лихвен индекс. С това е обосновал приложението на първоначално уговорения размер на лихвата от 7,45 % годишно. Допускането на касационно обжалване се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се в изложението, че въззивният съд не е обсъдил съществени доводи и писмени доказателства относно редовността на връчването на изявлението за предсрочната изискуемост, а именно всички адреси на които банката е осъществила уведомяване на всички солидарни длъжници. Твърди се в тази насока, че по делото са представени писмени доказателства, съгласно които уведомление до ответника Г. е било изпратено на два адреса, ответникът Г. – двукратно на един адрес (този по нотариалната покана), а ответникът „Мега Уелдинг“ – на същите адреси като ответника Г.. Поддържа се, че посочените обстоятелства обосновават основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид противоречие с трайно установена практика на ВКС, цитирана в изложението. Със същите твърдения е аргументирано и основанието по чл. 280,, ал. 2, пр. 3 ГПК с довода, че липсата на обсъждане на всички доводи и доказателства има за последица постановяването на очевидно неправилно решение. Като очевидно неправилен се оспорва и изводът за неравноправност на уговорката относно размера на лихвения процент с аргументите, че в действителност уговорената лихва е не подлежи на едностранно изменение от страна на банката, доколкото размерът на надбавката е фиксиран в самия договор, следователно не подлежи на изменение. Касационно обжалване не следва да се допуска. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава с липса на обсъждане на доводи и доказателства (във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост) и с неправилно установяване на фактите по делото (относно фиксирания размер на лихвената надбавка). Проверката на правилността на въззивното решение следователно предполага проверка на предмета на делото във въззивното производство (доколко необсъдените доводи са били включени в същия с надлежни оплаквания във въззивната жалба) и на събрания доказателствен материал (относно твърдяното връчване на адреси, различни от обсъдения от въззивния съд във връзка с нотариалната покана и относно съдържанието на самия договор във връзка с уговорения размер на лихвения процент). Необходимостта от подобна проверка изключва очевидността на евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не се обосновава и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Извън оплакването за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на обсъждане на съществени доводи и доказателства, правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК не е формулиран. В т. 1 от посоченото тълкувателно решение изрично е указано, че задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на въпроса, като касационната инстанция няма правомощието да изведе такъв въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти, доколкото това би засилило прекомерно служебното начало във вреда на насрещната страна в процеса, а и предвид възможността съдът да изведе въпрос с различно съдържание от този, който би извел касаторът. В разглеждания случай от изложените оплаквания за необсъждане на доводи и доказателства конкретен правен въпрос не е изведен, поради което касационно обжалване не следва да се допуска. С тези мотиви съдът