Определение № 2475 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 898/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „ТЕРА НОВА 99“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] против решение №63/07.10.2025 г., постановено по в.т.д. №118/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, в частта, с която, след частична отмяна на решение №116/23.04.2025 г., постановено по т.д. №88/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, е прогласена недействителността, на основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на ЕТ „ММ- М. Й.- АНГЕЛИНА И.“ /н/ с ЕИК[ЕИК] на два договора за дарение, сключени на 16.04.2020 г. между ЕТ „ММ- М. Й.- АНГЕЛИНА И.“ /н/ и „ТЕРА НОВА 99“ ЕООД и на основание чл.649, ал.2 ТЗ касаторът е осъден да предаде в масата на несъстоятелността изрично посочените вещи, както и да заплати изрично посочените суми, представляващи паричната равностойност на описаните като липсващи движими вещи. В жалбата са изложени твърдения за недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, постановено в нарушение на материалния закон – чл.647, ал.1, т.2 ТЗ и на процесуалните правила- чл.269 ГПК. Касаторът намира за недопустимо произнасянето на съда по иск с правно основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ при предявен иск по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ, вр. чл.135 ЗЗД. Поддържа доводи, че предмет на спора е иск по чл.135, ал.3 ЗЗД, като при липсата на състояние на неплатежоспособност на дарителя към момента на сключване на договорите за дарение -16.04.2020 г., няма основание да се приеме сключването им с цел намаляване на масата на несъстоятелността и увреждане на кредиторите. Същевременно поддържа възражението си за липса на правен интерес за ищеца от предявяване на исковете, тъй като правото на собственост на движимите вещи - предмет на договора за дарение е прехвърлено с договор за покупко-продажба, за което са издадени фактури №265/20.08.2020 г. и №266/01.09.2020 г. Счита, че неправилно и без да изложи мотиви съдът е определил паричната равностойност на движимите вещи, която следва да се възстанови в масата на несъстоятелността, като е съобразил посочена цена от ищеца, но не и събраните по делото писмени доказателства. Моли да бъде обезсилено или отменено въззивното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя правен въпрос с твърдение, че е обусловил изхода на спора: Имат ли сделките, предмет на двете хипотези – чл.647, ал.1, т.1 ТЗ и чл.647, ал.1, т.2 ТЗ - самостоятелен фактически състав за относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността и различна ли е защитата на ответника по двете хипотези? Не сочи практика на ВКС, на която въззивното решение да противоречи, нито излага доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обосновава очевидната неправилност на въззивното решение с липсата на правен интерес от предявяване на иска, тъй като движимите вещи, предмет на договорите за дарение не могат да бъдат върнати в патримониума на ЕТ „ММ- М. Й.- АНГЕЛИНА И.“ /н/, след като правото на собственост върху тях е прехвърлено с договор за покупко-продажба. Ответникът по делото ЕТ „ММ- М. Й.- АНГЕЛИНА И.“ /н/ поддържа подадената касационна жалба. Ответникът по жалбата и ищец по делото - Е. Н. П., в качеството й на синдик на ЕТ „ММ- М. Й.- АНГЕЛИНА И.“ /н/, поддържа че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението, което намира за валидно, допустимо и правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Въззивният съд приема, че с решение № 221/06.10.2022 г. по т.д.н. №58/22 г. на ОС - Бургас е открито производство по несъстоятелност спрямо ЕТ „ММ - М. Й. - А. И.“ с ЕИК[ЕИК] - определена е начална дата неплатежоспособността - 01.01.2022 г. и търговецът е обявен в несъстоятелност, като процесните искове са предявени на 20.03.2024 г. – в рамките на двугодишния срок по чл.649, ал.1 ТЗ. Намира за безспорно установено, че между ЕТ „ММ - М. Й.- АНГЕЛИНА И.“ /н/ и „ТЕРА НОВА 99“ ЕООД на 16.04.2020 г. са сключени два договора за дарение /с нотариална заверка на подписите/, с които ЕТ „ММ- М. Й.- АНГЕЛИНА И.“ /н/ е дарил на „ТЕРА НОВА 99“ ЕООД земеделска техника по първия договор- трактори и комбайни, а по втория- 21 броя движими вещи. Впоследствие с фактури № 265/20.08.2020 г. и № 266/01.09.2020 г. ЕТ „ММ- М. Й.- АНГЕЛИНА И.“ /н/ е продал на „ТЕРА НОВА 99“ ЕООД дълготрайни материални активи по приложен списък, които съвпадат с предмета на двата договора за дарение. Приема за установена родствената връзка между А. И. /баба/ и едноличния собственик на капитала и управител на „ТЕРА НОВА 99“ ЕООД- М. Й. /внук/. Съдът стига до извод, че процесните договори за дарение са сключени първи по време, в изискуемата форма за валидност по чл.12 ЗРКЗГТ за регистрираната земеделска техника, поради което с тях валидно е прехвърлено правото на собственост в патримониума на надарения –„ТЕРА НОВА 99“ ЕООД. Последващите продажби, обективирани в двете фактури, не са произвели транслативен ефект, както поради липса на право на собственост на продавача, така и поради неспазена форма за валидност на договора за покупко-продажба по чл.12 ЗРКЗГТ относно регистрираната земеделска техника. С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, въззивният състав прима, че правилната правна квалификация на главните искове е по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, независимо от дадената от ищеца погрешна квалификация по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ, възприета и от първоинстанционния съд. Независимо от грешната квалификация, апелативният състав намира, че не се накърнява правото на защита на ответниците по делото, доколкото окръжният съд е обсъдил релевантните факти и обстоятелства. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените главни искове с правно основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, въззивният съд приема за доказано, че двата договора за дарение от 16.04.2020 г. са сключени в рамките на двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност /28.02.2022 г./ и са с безвъзмезден характер. Уважаването на главния иск е обусловило и уважаването на иска по чл.649, ал.2 ТЗ за връщане в масата по несъстоятелността на наличните при ответника вещи и заплащане на равностойността на вещите, с които ответникът впоследствие се е разпоредил или липсват. За да определи паричната равностойност на отчуждените вещи /т.3, 4 и 6/, съдът е взел предвид цената на която на продадени /отразена и като пазарна стойност от вещото лице/, а по отношение на липсващите вещи /т.1, 5, 7, 8, 10, 11, 18, 19, 23/, е възприел стойността, определена в заключението на съдебно-счетоводната и оценителна експертиза. Независимо от изложеното, решаващият състав е изложил и допълнителни мотиви, като е приел, че се установява и фактическия състав на чл.647, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като договорите за дарение са сключени между свързани лица. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение е валидно, като няма основание за допускането му до касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост /чл.280, ал.2, пр.2 ГПК/. Въззивният съд е стигнал до извод, че предвид атакуването на безвъзмездни договори за отчуждаване на имущество, сключени от несъстоятелния търговец в рамките на 2 – годишния срок преди подаване подаване на молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, са предявени главни искове с правно основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ. Няма спор в теорията и съдебната практика, че съдът определя правната квалификация на предявените искове с оглед твърденията на ищеца за притежаването и накърняването на негови субективни права и предвид вида и обема на търсената защита, като дадената от самия ищец правна квалификация не е обвързваща. Въззивният съд се е произнесъл в рамките на своята компетентност и като е взел предвид наведените твърдения в исковата молба за увреждащи кредиторите на несъстоятелността безвъзмездни сделки, сключени в двугодишния период преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и искането тези сделки да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, е достигнал до извод, че правната квалификация на исковете е по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, а не по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ. Обстоятелството, че се навежда и допълнително твърдение, че сделките са сключени между свързани лица, не променя горният извод. Този факт би бил релевантен, ако атакуваните сделки са сключени преди повече от 2 години от подаване на молбата по чл.625 ТЗ съгласно чл.647, ал.1, т.1 ТЗ /тригодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника/. Съобразени със съдебната практика са и изложените мотиви, че доколкото са обсъдени релевантните факти и обстоятелства, няма основание за обезсилване на първоинстанционното решение, а преквалификацията на исковете не налага ново разпределение на тежестта на доказване в процеса, респ. даване на указания на страните за ангажиране на доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора съображения за липса на правен интерес не могат да обосноват различен извод. На първо място, липсата на правен интерес има за последица недопустимост на иска, а не неговата неоснователност, а на второ място, изложените твърдения за невъзможност част от процесните вещи да бъдат върнати в масата на несъстоятелността са отречени от съда. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда, вкл. относно липсата на вещно-прехвърлителен ефект на договорите за продажба, сключени след атакуваните договори за дарение, не може да обоснове очевидна неправилност на обжалваното решение. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е общ и теоретичен, а също така не е обсъждан и не е обуславящ за изхода на спора. Касаторът не е обосновал и допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като не е посочил съдебните решения, на които въззивното решение по поставения въпрос противоречи, нито е изложил доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение