Определение № 38 от 24.01.2022 г. на ВКС по д. № 2657/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №377/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Т. Г. срещу касатора иск по чл.422 ГПК, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 6 960 лв., подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание продажна цена по договор за покупко-продажба на 50 пчелни отводки от 23.04.18 г., ведно със законната лихва върху главницата и сторените деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 и ал.2, пр.последно от ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС по обусловилите решаващите изводи на въззивния съд правни въпроси от предмета на спора / групирани смислово и логически с цел избягване на повторения/: Въпроси относно основанието за разваляне на договора по чл.87, ал.2 ЗЗД: Може ли по „фикс сделка” да се иска разваляне на договора по чл.87, ал.2 ЗЗД преди датата на падежа на договора /задължението/; разполага ли страната с такова право и след уговорения падеж? Следва ли при това положение претенцията за реституция по чл.55, ал.1 ЗЗД да е обезпечена с кумулативно доказване на подлежащата на връщане престация, неизпълнението и че то е виновно? Обвързано ли е правото на разваляне на договора по чл.87, ал.1 и 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението? Въпроси относно предпоставките за разваляне на договора в случая: Ако в договора е заложена клауза за писмено уведомяване за изпълнение на договореното, а кредиторът е потвърдил с конклудентни действия устното изявление на длъжника, че договореното е изработено и може да го получи, то може ли кредиторът да се позовава на пълно виновно неизпълнение на договора? Възниква ли право на кредитора да развали с едностранно волеизявление договор за продажба само поради липса на писмена покана за приемане, въпреки че с конклудентни действия е потвърдил устна такава? Счита ли се за пълно неизпълнение на договора липсата на писмено уведомяване на кредитора, ако такова уведомяване е направено устно и е потвърдено с конклудентни действия? Налице ли е забава на кредитора, ако той е уведомен за изпълнението на договора и вместо получаване на изработеното изяви желание за прекратяване на договора преди крайния срок? Налице ли са предпоставките за разваляне на договора в предвидените в чл.87, ал.2 ЗЗД хипотези и разграничаването им от предпоставките за разваляне по чл.87, ал.1 ЗЗД, с оглед изявлението на страната, отправила заявление за разваляне на договора? Процесуален въпрос: Следва ли въззивният съд, ако не се съобрази с направения от първата инстанция доклад, да направи нов доклад и разпределяне на доказателствената тежест и в този контекст да направи анализ на всички събрани по делото доказателства? Касаторът в изложението си се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение, а в касационната жалба – на вероятна нищожност и недопустимост по чл.280, ал.2 ГПК. От допълнителните предпоставки на основанията по чл.280, ал.1 ГПК касаторът обосновава само тази по т.1, с цитиране на практика на ВКС, на която въззивното решение според твърденията му противоречи. Допълнителните предпоставките по т.2 и 3 на чл.280, ал.1 ГПК не са обосновани със специфичното им съдържание, посочено в ГПК и разяснено в практиката на ВКС – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че на 23.04.18 г. страните сключили договор за продажба, по силата на който ответникът като продавач продал на ищцата – купувач 50 броя пчелни отводки и се задължил след плащането им да й ги предаде до 25.06.18 г., но не по-късно от 10.07.18 г. с осигурена надеждна опаковка за транспортиране и придружени с необходимите документи. Продавачът е поел и задължението да предизвести купувача за датата и мястото на предоставяне на стоката, а купувачът се задължил да му заплати за нея 6 960 лв. в уговорените срокове. В договора/ чл.15 и 16/ страните са се споразумели да отправят съобщенията и уведомленията помежду си само в писмена форма, която се счита за спазена и при ползване на факс или друго техническо средство, изключващо възможността за неточно възпроизвеждане на волеизявлението, както и да изменят или допълват договора с допълнително писмено споразумение. Продажната цена е заплатена на продавача с три плащания – от 11.05.,13.06. и 15.06.18 г. На 3.07.18 г. купувачът изпратил по електронна поща писмо до продавача, че е най-добре да прекратят договора по взаимно съгласие. На 12.07.18 г. продавачът отговорил, че изпраща споразумение за прекратяване на договора, което обаче не било подписано, нито парите – върнати на купувача. Стоката/ пчелните отводки/ също не била предадена. Въззивният съд е приел при тези данни, че купувачът е изправна страна по договора, защото е платил цялата уговорена цена. Продавачът обаче не е изпълнил своите задължения по договора – не е уведомил купувача в изискуемата за това писмена и приравнена й форма за датата и мястото на предаване на стоката и не я е предал. При неизпълнението на задълженията на продавача по договора, купувачът- ищцата има правото да го развали на осн. чл.87, ал.2 ЗЗД, без да дава на продавача срок за изпълнение, защото задължението е следвало да се изпълни непременно в уговореното време. Договорът е развален с едностранно изявление на купувача от 13.07.18 г. По изложените съображения според въззивния съд предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск за вземането е основателен и следва да се уважи, като се признае, че ответникът дължи на ищцата сумата от 6 960 лв. - получена на отпаднало основание като продажна цена по разваления договор за продажба на пчелни отводки, скл. между страните на 23.04.18 г. При данните по делото и решаващите за спора изводи на въззивния съд, ВКС намира, че въпросите от първата група не обосновават допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че договорът е развален с едностранно волеизявление на ищцата от 13.07.18 г. / т.е. след изтичане на крайния срок за изпълнение на задължението за предаване на стоката - 10.07.18 г./ Приел е, че купувачката като изправна страна по договора – изпълнила изцяло задължението за цената, има право да го развали поради неизпълнението на същественото за договора задължение на продавача да посочи писмено дата и място за предаване на стоката в рамките на предвидения за това краен срок. Тъй като задължението за предаване на стоката е следвало да се изпълни непременно в уговореното време кредиторът може да развали договора без да даде на длъжника срок за изпълнение – чл.87, ал.2 ЗЗД. Купувачката след разваляне на договора има право да иска връщане на престираната по договора цена, дадена на отпаднало основание. Тези изводи не противоречат на цитираната от касатора практика на ВКС. В ППВС №1/79 г. е посочено, че при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД /приложим в настоящия случай/ основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение/както е в случая/, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Ответникът по иска не е доказал, че има право да задържи получената по договора цена /р. по гр.д. №6043/14 г. на четвърто г.о. на ВКС./. В договора за продажба на жива стока е посочен краен срок за изпълнение на задължението за предаване на стоката, поради което е прието, че договорът може да бъде развален от купувача като изправна страна на осн. чл.87, ал.2, пр. последно ЗЗД. Не се установява противоречие на изводите на въззивния съд с цитираните от касатора ТР №142-6/1954 г. и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – р. по т.д.116/11 г. на второ т.о. и др., в която са разграничени трите хипотези на разваляне на договора без да се дава срок за изпълнение на длъжника по чл.87, ал.2 ЗЗД, последната от които е приета за приложима в случая. В р. по гр.д. №511/99 г. на ВКС е прието, че в тази хипотеза / на т. нар. „ фикс-сделка”/ задължението е следвало да се изпълни непременно в уговореното време. Времеизпълнението е от особено значение за кредитора, защото интересът му диктува то да се изпълни в посоченото време. Неизпълнението на задължението на продавача по договора в случая е достатъчно за развалянето му в хипотезата на чл.87, ал. 2 ЗЗД, без да се изследва настъпването и на други негативни последици за кредитора/арг. от р. по т.д.№1022/11 г. на второ т.о. на ВКС/. Въпросите от втората група са такива от съществото на спора, свързани са с преценка на посочените факти от предмета му и отговорът им предполага обсъждане на съдържаща се във въпросите защитна позиция. Питането в тях най-общо се отнася до това кое в случая е с предимство – записаното в договора на страните или устно уговореното и потвърдено с конклудентни действия друго и при отчитане на другото налице ли е неизпълнение на договора. Въззивният съд е приел, че устните уговорки между ищцата и ответника са без значение относно договорените срок за предаване на стоката и изискването за писмено уведомяване на купувача за датата и мястото на предаването. ВКС намира, че не следва да разглежда тези въпроси в производството по чл.288 ГПК. В ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК е посочено, че в производството по чл.288 ГПК ВКС като съд по правото се произнася по основанията за допускане на обжалването, без да навлиза в съществото / вкл. фактическата страна/ на спора. Това касационната инстанция може да направи само ако допусне жалбата до разглеждане на някое от основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Не е налице основание за допускане на обжалването и по процесуалния въпрос: В ТР №1/13 г. ОСГТК, т.2 е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая нито въззивната жалба, нито отговорът са съдържали оплаквания във връзка с доклада или искания за доказателства, поради което указания не са давани. Спорът е решен при събраните от първата инстанция доказателства, които въззивният съд е преценил на осн. чл.235 ГПК. Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. Не са налице и осн. по чл.280, ал.2 ГПК. Няма вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо – постановено е от компетентния сезиран съд, действал в законен състав и разрешил спора между надлежните страни в предметните му рамки, очертани с исковата молба/ респ. въззивната жалба/ и отговора. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност, според преобладаващата практика на ВКС, не се припокрива с основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, а е налице тогава, когато ВКС установи: превратно приложение на закона /в неговия обратен смисъл/, приложение на несъществуваща /отменена, изменена/ правна норма или явна необоснованост, изразяваща се в грубо нарушение на правилата на формалната логика. Необходимо е неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост – опр. по ч.т.д. №2224/21 г. на второ т.о., опр. по ч.т.д. №1768/21 г. на първо т.о. и др. В случая такъв особено тежък порок на въззивното решение, което е ясно и последователно мотивирано, не се установява. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.