Определение № 693 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6192/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. А. Ж., Г. А. Ж., Ж. Г. Ж., Г. Й. Д., И. Й. Д., Я. А. Д. и Г. А. Д., чрез процесуален представител адв. М. Н., срещу решение от 15.10.2012г., постановено по гр.д.№1299/2009г. на Софийски градски съд /поправено относно допусната очевидна фактическа грешка с решение от 01.04.2013г./, в частта, с която частично е потвърдено решение от 07.08.2008г. по гр.д.№23118/2006г. на Софийски районен съд за частично отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.К. А., срещу въззивното решение в останалата му част за частично уважаване на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, частично са уважени предявените от А. А. Ж., Г. А. Ж., Ж. Г. Ж., Г. Й. Д., И. Й. Д., Я. А. Д. и Г. А. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете в останалата част до пълните предявени размери. Въззивният съд е приел, че исковете за обезщетение за лишаване от ползването на имота са основателни само за незастроената площ от имота и без прилежащите части на сградите, ползвани от ответника. Съдът е приел, че дружеството ползва сградите и прилежащите им части от земята като суперфициарен собственик. Въззивният съд е приел, че ползваните от дружеството сгради са включени в капитала на дружеството, което е прието за установено въз основа на данните в акт за частна държавна собственост. По касационната жалба на дружеството-ответник по исковете не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е поставил правен въпрос, а е възпроизвел част от съдържанието на касационната жалба. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Настоящият касационен състав намира, че по касационната жалба на ищците е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК на въззивното решение по въпроса: „може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това”, който е разрешен противоречив с въззивното решение и с постановеното решение за обезщетение за предходен период – влязло в сила решение, постановено на 27.02.2007г. по в.гр.д.№1031/2006г. на Софийски градски съд. С влязлото в сила съдебно решение е прието, че актът за държавна собственост не може да се приеме за годно доказателствено средство за установяване, че на ответника е била прехвърлена собствеността върху вече изградени постройки от собственика /собствениците/ на земята нито от трето лице, което да е придобило ограничено вещно право преди това, тъй като А. не удостоверява нито изявлението на компетентен държавен орган за внасяне на някакво имущество в капитала на дружеството, нито установява какво точно вещно право и върху какъв имот е внесено и не доказва да е бил завършен фактическият състав по тази апортна вноска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение