Определение № 1684 от 10.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1981/2025 г.

Подадена е молба вх. № 2619 от 09.02.2026 г. от ответника по касация „Биотерм“ ЕООД за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 171 от 19.01.2026 г. в частта за разноските, като в полза на същия бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по молбата – „Булстрой Монтажи“ ЕООД – заявява становище за неоснователност на същата поради несвоевременно заявяване на искането за присъждане на адвокатското възнаграждение и липса на доказателства за реалното му плащане, евентуално – за неговата прекомерност. Съдът, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от „Булстрой Монтажи“ ЕООД въззивно решение, искането на ответника по касационната жалба „Биотерм“ ЕООД за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на жалбата, като заплащането на адвокатското възнаграждение в брой е удостоверено в представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 15.09.2025 г. Основателно обаче е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лв. (равностойни на 3 579.04 евро) се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Този извод произтича от обстоятелството, че спорът пред Върховен касационен съд е приключил с недопускане на касационно обжалване, поради което осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ се изчерпва с изготвянето на отговор на касационната жалба. При преценката за фактическата сложност на делото в касационното производство от значение са също релевираните в касационната жалба оплаквания, както и броя и естеството на поставените от касатора въпроси, заявените основания за допускане на касационното обжалване и тяхното обосноваване, които предопределят съответно обема и на осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ. В случая, предмет на спора е дължимостта на неустойка за неизпълнение по чл. 20, ал. 2 от сключения между страните договор, като във връзка с оплакванията в касационната жалба срещу извода, че не са налице предпоставките за присъждането на такава касаторът е поставил само три процесуални въпроса с поддържане единствено на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се отчете и обстоятелството, че депозираният от ответника отговор на касационната жалба в преобладаващата си част (по съществото на правния спор) представлява буквално повторение на съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. С оглед на това, настоящият състав намира, че съответстващо на осъществената правна помощ и на фактическата и правна сложност на делото се явява сумата 2000 евро. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение. С оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК