Определение № 111 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 339/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Интерком ресурс“ ООД срещу решение № 1714 от 8. 07. 2019 г. по т. д. № 1443/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в частта, с която на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ по евентуалните искове на синдика на „Булмекстрейд“ ООД (н.) е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Булмекстрейд“ ООД (н.) споразумение от 6. 06. 2012 г. за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парично задължение, сключено между „Булмекстрейд“ ООД и „Интерком ресурс“ ООД, както и в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 846 от 4. 05. 2017 г. по т. д. № 3884/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с което е уважен предявеният от синдика на „Булмекстрейд“ ООД (н.) срещу „Булмекстрейд“ ООД (н.) и „Интерком ресурс“ ООД иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 34 ЗЗД, и решение № 1146/15. 06. 2017 г. по т. д. № 3884/2013 г. на Софийски градски съд за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 846 от 4. 05. 2017 г. чрез включване в разпоредителната част на решението по осъдителния иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ на подробно описание на присъдените движими вещи. Въззивното решение в частта по евентуалните искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ е постановено след частична отмяна на решение № 846 от 4. 05. 2017 г. по т. д. № 3884/2013 г. на СГС и отхвърляне на главния иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Булмекстрейд“ ООД (н.) на споразумението от 6. 06. 2012 г., като в последната част въззивният акт не е обжалван. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила и моли същото да бъде отменено по изложени в жалбата съображения. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по недопустими искове. Поставя следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Длъжен ли е съдът в доклада си по делото да укаже на страните кои факти са безспорни и не се нуждаят от доказване и длъжен ли е да разпредели доказателствената тежест между страните?; 2. Налице ли е преклузия, когато доказателственото искане е направено в отговора на исковата молба, но съдът не се е произнесъл по него?; 3. Кой дължи опровергаване на датата на документ, когато този документ е представен от страната, която всъщност оспорва неговата дата?; 4. Какъв е характерът на нотариалното удостоверяване – частен или официален документ и кой носи доказателствената тежест за опровергаването му? Какви са допустимите доказателствени средства?; 5. Допустими ли са гласни доказателства, когато страната оспорва датата на официален документ, който самата тя е представила и кой носи доказателствената тежест за доказването й?; 6. С какви други доказателствени средства може да се докаже датата на частен документ, заверен нотариално като препис, относно датата или съдържанието? Могат ли да се ползват документи, изходящи от двете страни, включително и техните счетоводни записвания?; 7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и твърдения на въззивника, когато във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения?; 8. Има ли редовно воденото счетоводство доказателствено значение и как се проявява то?; 9. Имат ли достоверна дата подаваните в изпълнение на закона (ЗДДС) справки-декларации и дневници за покупките и дневници за продажбите и може ли чрез тях да се установява датата на съставяне на частни документи, каквито са фактурите и извършените въз основа на тях записвания в счетоводните книги?; 10. Нужно ли е в исковата молба ищецът да твърди (посочи) дали погасеното вземане е изискуемо или неизискуемо, за да обоснове приложимост на разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 или т. 3 ТЗ?; 11. Нужно ли е ищецът да посочи фактите, на които основава твърденията си във връзка с изискуемостта/неизискуемостта на вземането и да ги докаже?; 12. Нужно ли е да се докаже кога е извършено погасяването с оглед изрично посочения в чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ срок?; 13. Един и същ ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ?; 14. Редовна ли е и подлежи ли на разглеждане искова молба, която не съдържа твърдения по въпроса дали се отнася за изискуемо или неизискуемо задължения? Касационният жалбоподател твърди, че по въпросите по т. 1 – т. 7 въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 74 от 25. 07. 2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г., ІV г. о., решение № 292 от 20. 01. 2016 г. по гр. д. № 952/2015 г., ІІІ г. о. и решение № 304 от 1. 10. 2015 г. по гр. д. № 2460/2015 г., ІV г. о. По отношение на въпросите по т. 8 и т. 9 касаторът се позовава на разрешаването на въпросите от въззивния съд в противоречие с решение № 39-2 от 5. 03. 1954 на ОСГК на ВКС, съгласно което когато ответникът не оспори редовността на счетоводните книги по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.), не е необходимо служебно да се установява тяхната редовност. Ответникът по касационната жалба синдикът на „Булмекстрейд“ ООД (н.) изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Длъжникът в несъстоятелност „Булмекстрейд“ ООД (н.), задължителен другар на жалбоподателя, оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Софийски апелативен съд е приел за установено, че: производството по несъстоятелност на длъжника - „Булмекстрейд“ ООД е открито с решение № 38 от 27. 06. 2012 г. по т. д. № 4116/2011 г на СГС, като молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от трето лице на 12. 10. 2011 г.; с договор за прехвърляне на вземане с посочена в него дата на сключване 1. 06. 2012 г., препис от който бил удостоверен нотариално на 25. 06. 2012 г., третото лице „Интерком груп“ ООД, представлявано от управителя П. Н., прехвърлило на ответника „Интерком ресурс“ ООД, представлявано от същия управител, част от вземанията си към „Булмекстрейд“ ООД, общо в размер на 1 739 164, 34 лв., произтичащи от договори за финансова помощ, тристранни споразумения, начислени лихви и договори за продажба, така както са описани в справка-приложение № 1 към договора, в това число и вземания в размер на 332194, 21 лв., предмет на предявени от цедента срещу длъжника осъдителни искове по т. д. № 1790/2011 г. на Варненски окръжен съд, като длъжникът бил уведомен за цесията от цедента на 4. 06. 2014 г.; с оспореното споразумение за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парично задължение от 6. 06. 2012 г. ответниците по делото постигнали съгласие, че по договора за цесия от 1. 06. 2012 г. кредиторът „Интерком груп“ ООД е прехвърлил на ответника „Интерком ресурс“ ООД част от вземанията си към „Булмекстрейд“ ООД в размер на 1 739 164, 31 лв. и с цел погасяване на тези вземания длъжникът прехвърля на новия кредитор правото на собственост върху движими вещи, подробно описани в приложения № 1-3 към споразумението, като същите вещи са на обща стойност 1 739 164, 31 лв., вкл. ДДС, и собствеността върху тях се прехвърля вместо изпълнение на прехвърлените вземания на новия кредитор, с което те се погасяват напълно; длъжникът е предал владението на прехвърлените вещи на другия ответник с три приемо-предавателни протокола с дати на съставяне 6. 06. 2012 г. По повод оспорването от ищеца на датите на уведомяване на длъжника за цесията, на оспореното споразумение, на предаване на вещите и на издадените във връзка с това фактури, с твърдение за извършването им на или след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, във въззивното решение е прието, че в разглеждания случай с оглед съдържанието на оспорените документи не е налице конкуренция на права като условие за прилагане на чл. 181 ГПК. Въззивният съд е изразил разбиране, че поради това ищецът се включва в кръга на третите лица, на които посочената в документите дата е противопоставима, съответно същият носи тежестта да докаже, че документите са съставени на дата, следваща датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Заключил е, че тъй като такива доказателства не са налице, заявеното оспорване е недоказано, съответно неоснователно. С оглед неустановяването, че процесното споразумение е сключено след датата на постановяване на решението за откриване производството по несъстоятелност на длъжника, поради липса на основната предпоставка за уважаване на иска по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, решаващият съд е счел този иск за неоснователен. Неоснователността на главния иск е послужила като основание на съда да разгледа евентуално съединените искове на синдика на длъжника в несъстоятелност. За да постанови решението в обжалваната част за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на процесното споразумение от 6. 06. 2012 г., въззивният съд е приел, че се касае до сключване на споразумението след 31. 12. 2008 г. – началната дата на неплатежоспособността, определена с решението за откриване на производството по несъстоятелност и в рамките на сроковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ с оглед сключването му след подаването на молбата по чл. 625 ТЗ /на 12. 10. 2011 г./. Мотивирал е извод, че релевантният период по чл. 646, ал. 2 ТЗ обхваща и периода между подаването на молбата по чл. 625 ТЗ и постановяването на решението по чл. 630 ТЗ, с оглед самото основание за недействителност и свързването му с действия и сделки, които са атакуеми поради това, че са извършени след началната дата на неплатежоспособността. Във въззивното решение е формиран извод, че са налице и предпоставките по т. 1 и т. 3 на ал. 2 на чл. 646 ТЗ, тъй като оспореното споразумение за прехвърляне на собственост вместо плащане представлява изпълнение на паричните задължения на длъжника. Решаващият състав е счел за неоснователни доводите на ответника „Интерком ресурс“ ООД във връзка с изискуемостта, респ. неизискуемостта на удовлетворените със споразумението вземания. Изтъкнал е, че основната предпоставка за недействителност е състоянието на неплатежоспособност, като изискуемостта, респ. неизискуемостта на вземанията е от значение единствено за определяне на периода, в който следва да е извършено действието, за да е непротивопоставимо на кредиторите. Изложил е съображения, че в случая се касае до споразумение, подписано след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, съответно както в периода по т. 1, така и в периода по т. 3, поради което за недействителността по смисъла на чл. 646, ал. 2 ТЗ е без значение дали удовлетворените вземания на ответника, касатор в настоящото производство са били изискуеми или неизискуеми. Поради прогласяването на относителната недействителност на оспореното споразумение на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ, въззивният съд е счел за основателен и искът по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 34 ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на вещите, предмет на споразумението от 6. 06. 2012 г. Извършил е преценка за правилност и на извода на СГС за допусната очевидна фактическа грешка в основното решение, изразяваща се липсата на конкретизация в диспозитива на решението на движимите вещи, по отношение на които съдът е формирал воля за осъждане на „Интерком ресурс“ ООД да ги предаде. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед доводите на касатора за произнасянето по недопустими искове, поставянето на въпроси №№ 10, 11, и 14 в изложението на касатора и дължимата служебна проверка в стадия по селекция на касационните жалби, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за достъп до касация – вероятна недопустимост на въззивното решение. Исковете са предявени в рамките на преклузивния едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ГПК с оглед откриването на производството по несъстоятелност на длъжника с решение от 27. 06. 2012 г. и депозирането на исковата молба на 26. 06. 2013 г. Налице е сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените искове по чл. 646, ал. 2 ТЗ предвид отхвърлянето на главния иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ от въззивния съд с влязлото в сила в тази част решение. Не могат да бъдат споделени и аргументите на касатора за нередовност на исковата молба в частта по отношение на исковете по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ поради ясния предмет на оспорване – споразумението от 6. 06. 2012 г. за прехвърляне на собственост вместо изпълнение в качеството му способ за изпълнение на парични задължения на длъжника, обхванати от сроковете по ал. 2, при въведени в исковата молба при условията на евентуалност твърдения както за неизискуемост /при релевирани доводи за ненастъпила изискуемост на вземания по конкретни договори и фактури/, така и за изискуемост на вземанията, които са удовлетворени с това споразумение. Що се касае до обявената от въззивния съд на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на процесното споразумение, то последната е отражение на установените по делото особености на споразумението, а именно на извършеното с него изпълнение на няколко парични задължения на длъжника с различни договорни източници и на сключването на споразумението след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на длъжника, съответно попадането му в приложното поле на т. 1 и т. 3 на чл. 646, ал. 2 ТЗ. Не съответстват на данните по делото доводите на касатора за недопустимо произнасяне на въззивния съд по осъдителните искове за връщане в масата на несъстоятелността на движимите вещи, предмет на процесното споразумение, тъй като такива искове не са предявени. Видно от исковата молба с предявените при условията на евентуалност искове по чл. 646, чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД синдикът на длъжника в несъстоятелност е съединил обусловените осъдителни искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на движимите вещи, предмет на прехвърленото право на собственост с оспореното споразумение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въведените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора процесуалноправни въпроси по т. 1 – т. 9 не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нямат обуславящ характер за правните изводи на въззивния съд по спора по предявените конститутивни искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са поставени във връзка с оспорването от страна на синдика на длъжника в несъстоятелност, ищец по исковете за попълване на масата на несъстоятелност на датата на процесното споразумение и твърдението, че същото е сключено след датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, на които се основава главният иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд обаче не е споделил извода в първоинстанционното решение за доказаност на заявеното от ищеца оспорване на датата на споразумението и тъй като не е установено сключването му след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, след отмяна на първоинстанционния акт, е отхвърлил главния иск. За да заключи, че са се осъществили фактическите състави по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ, решаващият състав е приел, че споразумението е сключено на посочената в него дата 6. 06. 2012 г., в какъвто смисъл са били възраженията на ответника, кредитор. Касаторът е поставил процесуалноправните въпроси по т. 1 – т. 9, без въобще да съобрази изводите на въззивния съд и изхода на спора във въззивното производство, което изключва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалвана част. Не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и останалите въпроси в изложението на касатора по т. 11, т. 12 и т. 13, които се отнасят до това дали исковете по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ са самостоятелни и обусловено ли е уважаването им от доказването кога е извършено изпълнението, съответно погасяването на паричните задължения и дали същите са неизискуеми или изискуеми. Във въззивното решение не е отречено, че исковете по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ са самостоятелни, съответно нормите уреждат самостоятелни фактически състави, елементите на които следва да бъдат доказани, за да бъде обявена недействителността по отношението на кредиторите на несъстоятелността на оспореното действие или сделка. Решаващите аргументи на съда обаче са отражение на особеностите на атакуваното действие - изпълнение на породени от различни договори парични задължения на длъжника /прехвърляне на собственост вместо плащане/ с процесното споразумение от 6. 06. 2012 г. и извършването му след началната дата на неплатежоспособността в периода на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, което според въззивното решение изключва значението на въпроса дали удовлетворените вземания на ответника, касатор са били изискуеми или неизискуеми. При поставянето на въпросите по т. 11 - т. 13 тези специфични особености не са отчетени. Освен това по релевантния въпрос относно т. нар. „подозрителен период“ по исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ в теорията и съдебната практика не съществува спор, че „подозрителният период“ започва след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, включва „подозрителните срокове“ по чл. 646, ал. 2, т. 1 – т. 3 ТЗ и свършва на датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като в същия смисъл е даденото разрешение в обжалваното въззивно решение. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение